Ако шефа реши, може да направи нова тема от това мое грандиозно писание...
За Етерът, Полето, Петте фундаментални Взаимодействия, Гравитоните, Магнетоните и другите Субквантови частици.
Етерът не е празно пространство. Вакуумът също не е празно пространство. Етерът обаче не е същото което е Вакуумът, и обратно.
Веществото е изградено от атоми. Различните атоми имат различен брой протони, неутрони и електрони, от което на първо място зависи и разликата между различните елементи – основно 108 на брой - от които са изградени и различните материали в природата – органични и неорганични.
Това обаче не е всичко във видимия и невидим от настоящите ни уреди свят, защото имаме още фотони, неутрино и цяла плеяда от субквантови частици. Тук е мястото да изразим и хипотезата на някои учени, че и самите субквантови частици имат определен строеж също подлежащ на разпад.
Значи, в търсенето ни на все по-малките „тухлички“ на веществото, краят му все още остава невидим.
На помощ идват някои екстрасензорни наблюдения, проучвания и догадки, с чиято помощ можем поне временно да направим пробив в изследователският тупик, в който се оказва ортодоксалната наука.
Тандемът Слава Севрюкова и ученият Иво Лозенски твърди, че във фундамента на веществото съществуват ПЕТ суб-суб първоелемента, от които е изградено всичко останало, а именно:
1. Псиони – суб-тухличките
2. Космическа Сол - катализаторът
3. Космическа Влага – средата, медиумът
4. Космическа Прана – енергията, потенцията
5. Космически Вихър – въртопът, спиралата, струната - свързващи другите първоелементи и иницииращи Взаимодействията им, Движението им и Преместването им.
В каква степен това твърдение е достоверно все още никой не може да каже, но на негова база може да се изгради доста любопитна хипотеза за естеството на Етерът, Полето и частиците които ги изпълват.
В унисон с една друга, ново-появила се през 80-те години на 20 век хипотетична теория под името Омнология и нейният теоретичен фундамент Единна Теория на Всесъществуващото или ЕТВ, необяснимите засега от науката феномени (явления) намират свое интересно обяснение.
Тук разглеждаме като феномени не само Етерът, Полето и изграждащите ги елементи, но и множеството проявления в природата, за които науката още не е дала своето мнение и формулировки. Тук визираме основно Магнетизмът, Гравитацията, техните полета и съответно парадиращите ги частици. Друга тема е, наличието на необясними феномени като телепатията, телекинезията, ясновидството и др.
Не забравяме нито за миг, известните до този момент Четири основни Взаимодействия – Силни (адронни), Слаби (лептонни), Електромагнитни и Гравитационни, но на този етап добавяме към тях и едно Пето -"М" - фундаментално Взаимодействие, за което ще стане дума на друго място.
Какво е Етерът? Какво е Полето на Гравитацията? Какво е Полето на Магнетизма, на Електричеството?
За електричеството и Електрическото поле може би знаем най-много, но и не съвсем, защото някои тези се градят само върху симптоми. Нека все пак им се доверим, защото донякъде изглеждат доста правдоподобни.
По аналогия с Полето на Електричеството, за което се твърди, че е „носител на енергия, тъй като при определени условия то може да извършва работа, като пренася електрически заряди“, можем да твърдим същото и за Полето на Етера, Полето на Гравитацията и Полето на Магнетизма.
Всяко от тези полета има своите особености и различия, но всички те имат и доста близки общи характеристики. Така в Полето на Етера би трябвало да има Етерни частици (етерони), в Полето на Гравитацията – гравитационни частици (гравитони), и в Полето на Магнетизма – магнитни частици (магнетони). За това, дали съответните частици в тези полета носят заряд, ще стане дума по-нататък.
По горната аналогия, можем да твърдим и, че щом „електрическият ток е насочено движение на електрони“, то:
1. В Полето на Етера би трябвало да има Етерен ток (поток) и насочено движение на Етерони
2. В Полето на Гравитацията – да има Гравитационен ток (поток) и насочено движение на Гравитони
3. В Полето на Магнетизма – да има Магнитен ток (поток) и насочено движение на Магнетони.
За сега правим леко разграничение между Електричество и Магнетизъм, за по-голяма яснота, но ще съгласим с английските учени, които заявиха преди години, че тези две явления са изключително сходни. Не случайно е и, че Електромагнетизмът отдавна е обобщаващо определение.
Тук ще е доста наложително да заявим, че в най-известното ни от полетата - Електрическото поле – електроните са Материални частици – имат маса и заряд. Електрическо поле имаме не само от електрони, но и от йони – йонно поле – видимо дори с просто око в Северните и Южни сияния. Йоните също имат маса и заряд.
По съответната аналогия, едва ли Етероните, Гравитоните и Магнетоните ще са нематериални, тъй като това би противоречало на основният ни възглед, че понятията ни за Все-Материалност и Все-Пространственост са тъждествени. Няма празно в природата!
За мен под въпрос е, дали Фотонът не е сходен с някои от тези неизвестни още частици.
В Магнетизма, фундамент са магнитните „домени“ (диполи) - или най-малките възможни магнитчета притежаващи два полюса – Север и Юг. Дали обаче магнетоните не са частиците изграждащи домените, и съответно да са носители на отделни заряди Север и Юг? Това е въпрос, който няма още научен отговор.
Същият въпрос се отнася и до Гравитацията и Етера.
От друга страна, взаимното привличане на „+“ и „–„ в електростатиката, на „север“ и „юг“ в магнетизма, и на различните по маса тела в гравитацията, не е ли на практика едно и също явление, което би трябвало да се съотнесе и към етероните в Етерното поле, които също би трябвало да изграждат свои „етерни диполи“.
Тук, би трябвало да си припомним за Петте Първоелемента или Суб-Суб елементите: Псионите, Солта, Влагата, Праната и Вихърът, и не са ли те фундаментът изграждащ и етерони и гравитони и магнетони и електрони – само че в свои различни една от друга комбинации.
Например „Вихърът“ да има ляв и десен спин на въртене, и оттук да започва цялата олелия с „различностите“, плюс различен набор (и по брой = количество) от псиони, влага и сол – оттук и с различно количество прана, откъдето да идват и мини-натрупаностите определящи това, което наричаме вече заряд при по-крупните суб-елементи – етерони, гравитони, магнетони и електрони.
Оттук – в посока космически тела и крупни космически асоциации – всичко е въпрос само на съответната фрактална подредба и ниво.
Оспорете ме! – с още по правдоподобна хипотеза!