Автор Тема: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА  (Прочетена 439717 пъти)

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #630 -: Октомври 18, 2018, 01:00:16 pm »
Здравейте,
Електромагнитна вълна е напречна вълна. Какво е известно за напречните вълни?
1.Напречни вълни се движат само в твърди тела, т.е ефира е в кристално състояние.
2.Напречните вълни не променят плътността на веществото, т.е. от ефира не може да се изкара СЕ.

В твърди вещества може да се създаде надлъжни вълни, гравитационни, електрически, които да променят плътността на ефира, ефирът се държи в състояние флуид, следователно с тези вълни може да се получи СЕ.
Нещата са прости.

Съгласен съм, но как могат да се създадат надлъжни електромагнитни вълни?

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #631 -: Октомври 31, 2018, 08:38:12 pm »
Ето още малко извадки от ръкописа, от който е и превода в пост #479 от тази тема :)
Следният диалог се води на около 240км под земната повърхност.

Тези разясняния засягат и космологията, но не само... Може да се каже, че обхващат различни природни проявления.


Естеството на вулканите. Строежът на Земята.

Б: "Как е възможно тънък воден слой да предизвика вулканично изригване? Изглежда около нас няма разтопени скали, нито силна топлина.

А: Преди време споменах, че частично ще ти обясня тези неща. Знай, че човешките теории относно вулканичната дейност, базирани на разтопена вътрешност на Земята, са развити в невежество дори за процеси плитко под земната повърхност. За вас земната вътрешност представлява нещо като затворена камера, а теориите за нея се базират основно на въображението ви. Малцина от вас осъзнават всъщност с колко оскъдни данни разполага науката ви. Теориите ви, занимаващи се със земното кълбо, се основават на толкова малко реално познание за самата Земя, че може да се приемат чисто и просто като теории с твърде малко доказателства в тяхна подкрепа.
Ако една топка с диаметър 25см бъде покрита с лист хартия, то съотнесено към реалните земни мащаби, вие сте изследвали слой по-тънък от този лист. Геолозите изучават материалът, който бива изхвърлен при едно вулканично изригване, на база на което правят някакви догадки за слоевете в дълбочина и за силата, която причинява изригването. То е все едно един анатом/дисектор да си вади заключения за черния дроб само от секрециите на този орган, или пък за структурата на белите дробове само според дъха и слюнката.
Процесите, предизвикващи вулканизъм, са няколко и обикновено се развиват изключително плитко под земната повърхност. Това езеро, намиращо се на 240км под земната повърхност, представлява "двигател" за особено дълбок вулкан. Когато водата прелее през този ръб (вж. картинката в края на поста) попада върху площ съставена от метална основа на сол, която се среща в големи количества из различни подземни райони. Следва бурна химична реакция, настъпва дисоциация на водата, възниква интензивна топлина, като една част от водата се комбинира с металът, друга се изпарява, а трета се разсейва под формата на незапалим газ. Внезапното освобождаване на тези газове предизвиква променливо налягане, в резултат на което възниква пулсиране на атмосферата над езерото. Това, от своя страна, предизвиква раздвижване на самото езеро под формата на масивни вълни, като голяма част от водата прехвърля ръба и се устремява към бездната надолу. Новоизлятата вода от своя страна реагира с металната основа и последвалите реакции увеличават още водните изпарения, като цялата зона се превръща в "тенджера под налягане". Вълнението продължава, пулсациите се повтарят докато останалата вода повече не може да прехвърли ръба. Накрая езерото се успокоява, газовете постепенно биват абсорбирани от земята, а също и канализирани през вулканичното гърло. След това в продължение на дълъг период от време настъпва постепенно възстановяване нивото на водата, което става и в момента.

Б: Но какво общо има това със самия вулкан?

А: Описаното дотук предизвиква самото вулканично изригване. Водата се устремява нагоре (частично като ситни водни капчици, частично като пара) към кратера на предполагаемо угасналия (а всъщност периодично активизиращ се) вулкан Маунт Епомео. Тези газове са силно нагорещени и се движат със страховита скорост и сила. По пътя си откъсват и раздробяват парчета скала, които биват нагрявани до червено от резултантните енергийни смущения, налягане, газ и триене. Смесицата газове от разградената вода е в огромни количества, изгаряща и експлодираща, и в тази огнена пещ земната субстанция, влизаща в контакт с процесите, се разтопява и изтласква нагоре. Накрая потокът достига земната повърхност през фуниевидното отверстие и предизвиква вулканично изригване.

Б: Още нещо не ми е ясно. Твърдиш, че реакцията от срещата на водата с металната основа предизвиква експлозивните газове, както и водните изпарения. Казваш, че тези газове се устремяват нагоре и предизвикват вулканично изригване на земната повърхност. Чудя се защо не тръгват също в другата посока (преходите през които се спускат пътешествениците - бел. прев.) и не предизвикат изригване в Кентъки? Налягането от газовете не е ли еднакво във всички посоки?

А: Да, но условията в различните посоки не са еднакви. По посока пещерата в Кентъки проходите са силно лъкатушещи и често се стесняват. На едно място в гърловината на пещерата, както си спомняш, трябваше да се гмурнем и да преодолеем поток вода. Този воден слой ефективно затваря пътя подобно на тапа. Между точката, в която сме в момента, и тази водна тапа, пространството е заето от хиляди километри статичен въздух. Инерцията на хиляда километра въздух е по-голяма отколкото си представяш. За да изтласкаш тази въздушна колона натискайки от този край, се изисква повече сила, от тази която би могла да пробие 240-те км скална маса над нас. Триенето също трябва да се вземе предвид. Постепенно увеличаване на налягането в течение на определен период от време, би могло да превъзмогне тази инерция на въздуха и триенето, но това ще изисква енергия повече отколкото можеш да си представиш. При достатъчно натрупана енергия и достатъчно голям период от време това може и да се осъществи, но не и при сегашните условия.
В другата посока широкият канал се свързва директно с вулканичното гърло. През този канал въздухът е в движение, понеже на повърхността има отвор. Газовете просто избират пътя на по-малко съпротивление.

Б: Това означава, че вулканите са локални образувания и вътрешността на Земята не е разтопена маса, както са ни учили.

А: Ако хората бяха достатъчно напреднали в тяхната ментална еволюция, биха избегнали такива теории като тази за разтопено земно ядро. Вулканите са повърхностни явления. Може да ги разглеждаме като блистери по земната повърхност, макар и подземната им връзка (с воден басейн) да е екстензивна. Някои от тях са активни постоянно, други (като този, който разглеждаме конкретно) се пробуждат през огромни времеви интервали. Цялата повърхност на земното кълбо е и ще продължи да бъде обект на вулканична активност. Явлението представлява една от стъпките по процеса оформяне на Земята и разпределение на материята. Когато депозитите от субстанции, от които е съставена голяма част от Земята, като солни основи, калиев карбонат, варовик, глина и пръст, се изчерпят в конкретните зони, вулканичната активност ще престане. В някои райони тези депозити вече са изчерпани или са покрити със земни слоеве надълбоко.

Б: Това означава, че водата е основната причина за вулканизма?

А: Водата и въздуха причиняват повечето вулкани. Въздействието на водата и нейните пари върху металния космически прах, образува варовик, глина, калиев карбонат и соли на натрия. Този естествен процес продължава докато има вода, която периодично приижда. Вулканите, земетресенията, гейзерите, калните и горещите извори, са естествени следствия на този процес. Планините се формират заради издигания под земната повърхност, а съответните долини се изпълват с материални отлагания от солената изворна вода или с внезапно изригване на нов или временно угаснал вулкан.

Б: Какво ще стане, ако процеп на океанското дъно пропусне вода към залежи на метални основи?

А: Това често се случва - възниква вулканична вълна и може да се образува вулкан на океанското дъно.

Б: Съществува ли опасност за самата Земя? Може ли да се разпадне на парчета от такива сътресения?

А: Не. Докато континенталната конфигурация се променя постоянно, всяко смущение ще бъде повърхностно и в ограничена зона.

Б: Но нашето плътно земно кълбо може бъде разбито на парчета. При по-силни явления от гореизброените, това ми се струва вероятно.

А: Правиш си изводи от погрешна хипотеза. Земята не е плътно кълбо.

Б: Това е така… Ако беше плътна сега нямаше да се намираме на стотици километри под повърхността и да водим този разговор. Но предполагам кухини като тази не са много и не могат да заемат цялата планетарна вътрешност. Ако Земята беше цялостно осеяна с такива обширни пещери, огромната тежест на лежащия отгоре материал би се сринал дори да е изключително здрав.

А: Точно обратното. И тук нека за първи път те просветля относно строежът на земното кълбо. Принципът, на който се формира Земята, включва невидима енергийна сфера която се върти в космоса. По нея се събира космическа прах (подобно на прашинки върху мехур). С течение на времето върху енергийната ципа се натрупва достатъчно материал, в резултат на което възниква куха сфера, върху външната повърхност на която живееш ти. Черупката на Земята е сравнително тънка - усреднено около 1300км - и се поддържа на място от централната енергийна сфера, намираща се на около 1100км под земната повърхност. Силата присъща на тази сфера, се проявява посредством материята, която поддържа от двете си страни. Материята е толкова по-лека колкото повече се приближаваме към повърхността на енергийната сфера.
Нека го кажа така: Кората или черупката на Земята е с дебелина около 1300км и е плътна от двете си страни (изпъкналата и вдлъбнатата), но приближавайки към повърхността на енергийната сфера, материята постепенно става по-лека, независимо дали се приближаваме към нея откъм външната или вътрешната страна на черупката. В повърхността на самата енергийна ципа теглото изчезва напълно.
Разбираш ли ме какво ти говоря?

Б: Да, разбирам напълно."

*******

Допълнителни цветове

"Най-накрая пред погледа ми се откри стръмната скала с подобна на стъкло повърхност, която се издигаше над езерото на височина, която не можеше да се обхване с поглед. Беше изградена от тъмен материал подобен на черен кехлибар, но погледната от различни ъгли докато пътувахме с лодката, отразяваше или излъчваше по великолепен начин брилянтните оттенъци на дъгата, а също и други непознати за мен цветове.

Б: Има нещо уникално в тези оттенъци… цветове, които не мога да разпозная. Изглежда виждам цветове, които нямат нищо общо с познатите ми, било то отразени или пречупени слънчеви лъчи. Не ми изглеждат да са комбинации от основните цветове.

А: Наблюденията ти са правилни. Някои от тези цветове са непознати на повърхността на Земята.

Б: Но на повърхността имаме всички възможни комбинации от седемте призматични цвята. Как тук може да има други?

А: Първо, защото твоите основни цветове подлежат на по-нататъшно разлагане. Второ, Слънцето излъчва лъчи, които обикновено са невидими за човека, но при определени условия може да станат видими.

Б: Твърдиш, че призмата може да ни предостави само частичен анализ на слънчевата светлина?

А: Точно така. Какво основание имаш да твърдиш, че разложените цветове от едно триъгълно парче стъкло, са единствени и, че не подлежат на по-нататъшно разлагане чрез определени методи? Имаш ли основания да се съмняваш, че принципно невидими за човека лъчи придружават видимата светлина и може да има метод за тяхното осезаване като нови цветове?

Б: Нямам. Само, че нямам никакво доказателство за съществуването на такива лъчи.

А: Но те съществуват и човека тепърва ще научи, че терминът "основен" цвят, приложен към седемте призматични цвята, е погрешен. Всеки един от тях може да бъде разложен и, когато способностите за възприятие се подобрят, ще бъдат видими нови цветове, притежаващи неописуема деликатност и наситеност."

*******

Специфично състояние на атмосферата

"Обстановката изглеждаше леко променена от предишната ни линия на пътуване надолу по стръмния склон на противоположната страна на езерото, което пресякохме. След напускане на високия хребет, който ограждаше езерото, продължихме да се спускаме надолу, като подът на пещерата беше сравнително гладък, само от време на време ставаше неравен и каменист. Мистериозната светлина около нас стана осезаемо по-ярка и мъгливото хало, за което споменах по-рано, започна да се изчиства. Кръгозорът значително се разшири. Можех ясно да различа обекти от окръжението на голямо разстояние. Попитах моя гид защо се получава така и той отвърна:

А: Защото напускаме едно от неразкритите проявления, което се забелязва най-вече на повърхността и което смущава слънчевата светлина.

Б: Да не би да казваш, че атмосферата е съставена от субстанции непознати на човека?

А: Да. Някои от тях са газове, докато други представляват състояние на пространството - нито газ, нито течност или твърдо тяло. Едно от тях конкретно влияе на светлината. Представлява същност, която не се влияе от движението на въздуха и е неравномерно разпределена по земната повърхност. При издигане във височина отслабва, както и при спускане под земята. Не е водна пара, нито пушек или пък истински газ, но пък е видима за човека само заради това, че може да променя интензивността на светлината. Няма цвят, химимески е неактивна и въпреки това модифицира слънчевите лъчи по такъв начин, че замъглява околните предмети дори на малко разстояние.

Б: Чувал съм, че водните пари причиняват замъгляване или поглъщане на светлината.

А: Водната пара, освен ако не е в слоеве с различна плътност, е напълно прозрачна и не оказва влияние върху светлината. Когато парата пречи на светлината, това означава, че е замърсена с нещо или се разстила в слоеве с различна плътност или вълнообразни движения или имаме механична смес от кондензирала вода и въздух, при което има наличие на безброй миниатюрни водни капчици. Чистата и неподвижна водна пара е пасивна към слънчевата светлина."



Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #632 -: Ноември 03, 2018, 11:26:37 am »
Още малко брътвежи :D


Енергийната сфера - гръбнакът на Земята

А: "Понастоящем човекът обитава външната повърхност на Земята. Тази открита част е най-малко гостоприемна за живота. Влияе се от тежки атмосферни промени, сурови физически условия, при което човек постоянно трябва да се бори, изразходвайки много физическа и ментална енергия. По този начин се стимулира животинското, вместо етералното. Немодифицираните (сурови) слънчеви лъчи предизвикват атмосферни конвулсии, причиняващи температурни контрасти и други метеорологични вариации, по време на които горещината на лятото и студът на зимата, се редуват до безкрай. Тези слънчеви пулсации създават ветрове и бури, а човекът, опитвайки се да се предпази от подобни влияния и промени в материалното си окръжение, страда и се мъчи, хвърля усилия да запази материалното си тяло.
Всички условия и фази по външната земна повърхност, са в яростен сблъсък и тази суматоха управлява човешкия живот. Окръжаващите силови и материални вихри изкривяват миролюбивата страна на човека, а скъсеният му живот става крехък, окаян, тъжен в постоянна битка за физическо съществуване от люлката до гроба. Тези неща човек приема по презумпция, въпреки че е наясно, че не е удовлетворен от условията. И ти знаеш, че условията по външната повърхност, са тежки, турбулентни... Това е покривът, върху който живее човека, като пъплещ паразит върху плод, изложен на гнева на неспирните земни бури.

Централната сфера на гравитацията лежи комфортно в земната материална сфера, на около 1100км под външната земна повърност. Простира се под формата на прозрачен слой, черупка от енергия, центърът на гравитацията. Материалната част обхваща тази спокойна силова сфера, с изключение на няколко места, където има проходи или големи отвори, започващи в близост до повърхността и се простират диагонално чак до вътрешната повърхност.
Тази енергийна сфера е форма на чиста сила, смущение на движение, и, въпреки че няма маса, тя индуцира и поддържа гравитацията. За простосмъртните е невидима, в нея няма триене, а всъщност е гръбнакът на Земята. Върху нея материята, забавената космическа енергия, космическата прах, се подрежда подобно на прашинки върху сапунен мехур. Това наричаме материя. Материалната част на Земята представлява нещо като нанесен филм, незначителна кожа върху сферата на непорочността.
Човекът смята, че плътността и стабилността на планетата зависи от материалните частици, от които е съставено и собственото му тяло. Но това не е вярно. Земята представлява агрегация на материални частици, черупка върху силовата сфера, която привлича материята от външната и вътрешната страна. Тази средна енергийна сфера може да се каже, че е обратен вариант на външната материална, защото привлича плътна материя, но отблъсква газовете. По този начин атмосферата става все по-рядка с приближаване към нея. Газовете се привличат най-силно от външната земна повърхност.

Б: Точно от външната повърхност ли?

А: Практически да. Въздухът има най-голяма плътност на няколко километра под морското равнище и съответно става по-разреден в коя да е от двете посоки (нагоре или надолу). Ако не беше така, атмосферата обгръщаща земното кълбо, щеше бързо да бъде абсорбирана от неговата субстанция или пък обратното - разсеяна в космоса.

Б: Учените твърдят, че атмосферата ни е с дебелина около 70км.

А: При положение, че земният диаметър е 12700км, за колко дълго такава тънка атмосфера, ще устои такова притегляне и ще остане на позиция? Ако наистина се привличаше към центъра, щеше бързо да изчезне подобно на попиване на тънък воден слой върху гъба."

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #633 -: Ноември 03, 2018, 03:32:20 pm »
Цитат
Централната сфера на гравитацията лежи комфортно в земната материална сфера, на около 1100км под външната земна повърхност.
С други думи - дъното на Марианската падина би следвало да е почти на границата на тази сфера?

Цитат
Тази средна енергийна сфера може да се каже, че е обратен вариант на външната материална, защото привлича плътна материя, но отблъсква газовете. По този начин атмосферата става все по-рядка с приближаване към нея. Газовете се привличат най-силно от външната земна повърхност.
...................................................................
Въздухът има най-голяма плътност на няколко километра под морското равнище и съответно става по-разреден в коя да е от двете посоки (нагоре или надолу).


Само това не разбирам? Не си ли противоречат взаимно тези твърдения?
Или централният слой на "люспата материя" привлича газовете, а по-надолу, "повърхността" на енергийната сфера ги отблъсква? Доста объркващо!

А и друг въпрос има доста неясен - откъде се е взела материята по вътрешния слой на тази енергийна сфера? Колко е дебел слоят от тази вътрешна материя в същност?
Ако е навлязла само през въпросните "отвори", би следвало да е в хиляди пъти по-малък обем от тази, по изпъкналата повърхност. Освен това, би се наслоила подобно на вулканични хълмове само около "отворите" - планински конуси с връх, насочен към центъра на сферата?
Още - всяка материя, преминавайки през подобен "отвор", би следвало да прекоси зона с нулева гравитация! Коя ще е силата, която да я придвижи по-нататък?
Да, ти можеш да предположиш, че тази материя е "израсла" там, на място, но това са процеси толкова бавни, че едва ли биха довели до подобно количествено натрупване за това време - 4 милиарда години...?

Доста неясноти има в тази част от обясненията?

Най-объркващото е, че при опит за осмисляне (в който съумееш да пренебрегнеш насадените убеждения и аксиоми), земната гравитация в центъра на Земята ще е =0.
Това е валидно както за тази концепция, така и за досегашната конвенционална (за строежа на Земята).
Според досегашната теория, би следвало центърът на гравитацията (най-силната и зона) да е някъде по средата между "мантията" и "външното ядро", оттам тя ще намалява и в двете посоки! Навън - поради отдалечаване от масата, а навътре - поради обратното действие на масата отвъд центъра!
Смущаваща обаче е аналогията с един магнит - най-силното поле на привличане е именно по периферията му! Забележете - не в средата на масата му между центъра и периферията :o
А в централната му точка е=0.


П.П. В същност, сега се замислих по този повод...по законите на чистата логика, няма как Земята да не е куха, поне в центъра си!!!
Да, и на мен ми изглежда абсурдно, против всичко, на което са ме учили...не бързайте да скачате!
Тя просто...НЯМА КАК ДА НЕ Е КУХА!!! Което си е стряскащо!
Ще го обясня в друг пост, понеже сега нямам време.






« Последна редакция: Ноември 03, 2018, 04:04:25 pm от atos »

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #634 -: Ноември 03, 2018, 04:38:36 pm »
1100 километра, а не метра :) Разгледай добре приложената картинка с легендата към нея и нещата ще се подредят. Може и направо от оригинала като потърсиш за "Etidorhpa online" примерно.

Много точно отбелязваш за магнита - силата му се проявява от двете страни, а в средата е "стената на Блох" (аналогията тук е именно енергийната ципа на въпросната сфера).
Аз си мисля, че материята и тази енергийна сфера са неразривно свързани, т.е. не могат да съществуват една без друга, както не може да имаме само магнитно поле без материя. Но действително остават доста отворени въпроси... Дали в началото тази сфера е била малка и се е разширила впоследствие (заедно с трупането на материя) или нещо определя нейния първоначален и окончателен диаметър и само натрупаната върху й материя определя по-нататъшния растеж?

Да, вътрешния слой е много по-тънък - само 200км (+1100 за външния = 1300км обща дебелина на черупката) и там вероятно гравитацията е по-слабо проявена.
При спускане към енергийната сфера (през огромна празнина) пътешествениците започват да "осцилират" от двете страни на ципата (не е ясно колко точно е дебела) и трябва да изчакат зависване на място. След това могат да влияят на материята само със силата на мисълта като резултатът е мощна телекинеза. Това е възможно защото там енергийният потенциал е огромен и няма триене в тази среда (т.е. няма такава атмосфера като тук). За тази зона "mind over matter" важи с пълна сила и човек може да направлява движението на околни предмети или на собственото си тяло чрез мисълта си. По този начин пътешествениците се придвижват  от зависнало състояние до най-близката земя.

Тези писания на пръв поглед са шокиращи и тотално противоречащи на заученото, но... понякога истината е по-странна и от научна фантастика ;)

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 7 019
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #635 -: Ноември 03, 2018, 05:07:09 pm »
П.П. В същност, сега се замислих по този повод...по законите на чистата логика, няма как Земята да не е куха, поне в центъра си!!!
Да, и на мен ми изглежда абсурдно, против всичко, на което са ме учили...не бързайте да скачате!
Тя просто...НЯМА КАК ДА НЕ Е КУХА!!! Което си е стряскащо!
Ще го обясня в друг пост, понеже сега нямам време.
Я пак се замисли, нарисувай си го на листче и чак тогава го обяснявай в друг пост...
Нарисувай кръгче, сложи му точка съвсм мъничко настрани от центъра. Да приемем че точката е мъничко вляво от центъра. Колко "маса" остава отляво и колко - отдясно на точката? Определено отдясно ще имаш повече маса, т.е. точката ще се стреми към центъра. Да, в самия център би трябвало гравитацията да е нула, но всяко отклонение от центъра ще доведе до поява на гравитация насочена към центъра.
Ето и едно видео с картинки, че не ми се рисува: https://youtu.be/nD7Qjq675A8

Да, вътрешния слой е много по-тънък - само 200км (+1100 за външния = 1300км обща дебелина на черупката) ...
Това означава че обема на Земята ще е наполовина на този, който би имала без дупка в средата си. Теглото на Земата разделено на обема й в класическия вариант дава средна плътност от 5,51 g/cm³. Ако обема е наполовина, то за да се запази теглото й (за което не би трябвало да има никакви съмнения) означава че плътността й трябва да е двойна, т.е. 11 g/cm³. Това е плътността на оловото. Тоест Земята трябва да е изградена почти изцяло от вещества по-тежки от оловото - уран, волфрам, паладий, осмий, злато...
Защо по дяволите най-разпространените метали тогава са желязото и алуминия, а ш*баните тежки метали, от които би трябвало да е почти изцяло изградена Земята, са толкова рядко срещани?
Да ви подскажа - отговора се крие в литературата обясняваща термоядрения синтез - процеса, който създава познатите ни химични елементи в недрата на звездите.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #636 -: Ноември 03, 2018, 06:31:43 pm »
Здравейте,
Отговарям на въпрос №630 от 18.10. 2018г. на  колегата технократ, един от начините за създаване на надлъжна електромагнитна вълна е известната "кълбовидна мълния", която има и елементи на солитон вълна.

Друг начин трансформация на 90 градуса, завъртане на товарната бобина на 90 пространствени градуса. При тази постановка товарната бобина не влияе на генераторната и наблюдавам нарушаване на закона за запазване на енергията.
Това направление за мен е перспективно за създаване на генератор на СЕ, т.е. тъмната материя и тъмната енергия да вършат нещо полезно. 

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #637 -: Ноември 04, 2018, 03:36:37 am »
Хипарх, да, мое недоглеждане, 1100 километра са :D

Аз си мисля, че материята и тази енергийна сфера са неразривно свързани, т.е. не могат да съществуват една без друга, както не може да имаме само магнитно поле без материя.
Не, ако ти е верен превода, тази сфера би трябвало да е чисто енергийна и в началото да е съществувала без материя - чист "дефект" в етера!

При спускане към енергийната сфера (през огромна празнина) пътешествениците започват да "осцилират" от двете страни на ципата (не е ясно колко точно е дебела) и трябва да изчакат зависване на място. След това могат да влияят на материята само със силата на мисълта като резултатът е мощна телекинеза. Това е възможно защото там енергийният потенциал е огромен и няма триене в тази среда (т.е. няма такава атмосфера като тук). За тази зона "mind over matter" важи с пълна сила и човек може да направлява движението на околни предмети или на собственото си тяло чрез мисълта си. По този начин пътешествениците се придвижват  от зависнало състояние до най-близката земя.
Това да го оставим засега, че влизаме в "научна ерес"...повече ме интересува първо да изясним техническата част ;D

Цитат
...за да се запази теглото й (за което не би трябвало да има никакви съмнения)
Защо да няма съмнения???
Юлиане, хайде пак да помислиш малко? Разгледай първо конвенционалната сегашна теория, ок?
1. Колко тежи тяло с маса 100кг. на повърхността на Земята? Може би...100 килограма?
2. Колко ще тежи това тяло в центъра на Земята? Може би 0 килограма?
3. Ако си съгласен с горните две твърдения, смяташ ли, че теглото на тялото в центъра на Земята изчезва изведнъж, или това тегло намалява плавно, с дълбочината?

Предполагам, че не си толкова наивен да допуснеш първото?
Кога намалява теглото на едно тяло???
Когато се отдалечава от центъра на гравитационното си привличане, разбира се! Или тази логика ти се струва погрешна?

Може лесно да сметнем по линейна скала теглото на това тяло на (да речем) разстояние 100 километра от центъра, ок? Теглото му ще е само 1,56 килограма, но масата му ще е пак 100 килограма!
Хайде сега сметни и центробежната сила от въртенето на Земята която действа на при тегло 1,56кг, но при маса 100 килограма и си представи накъде ще се отправи тялото? Към центъра или към периферията?
И това, при условие,че конвенционалната наука твърди, че ядрото е течно?


Неактивен GreenHulk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 270
  • Пол: Мъж
  • Астронавигатор
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #638 -: Ноември 04, 2018, 03:40:07 am »
От езотерична гледна точка Земята е на слоеве.

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 7 019
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #639 -: Ноември 04, 2018, 10:05:10 am »
Добре, не тегло а МАСА.
Тяло с МАСА 100 кила и ТЕГЛО 1.5 кг движещо се кръгово на 100 км от центъра и правейки една обиколка за 24 часа ще има линейна скорост 13 км/ч. Колко ще е центробежната сила на тяло с МАСА 100 кила, движещо се с 13 км/ч по крива с радиус 100 км? Хайде сега ти ми кажи накъде ще се движи тялото, щот моя калкулатор дава сила от 0.0528850 нютона, или 5.4 грама  :)
« Последна редакция: Ноември 04, 2018, 10:20:22 am от juliang »

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #640 -: Ноември 04, 2018, 10:56:01 am »
Има модели на кухата земя, конвенционалната наука за земята казва че земята не е куха и в центъра и има разтопена магма и метали. Но като се замисля, нали вулканичната дейност трябва да черпи от това ядро, да ама докато се изкачи стълб от лава от ядрото до повърхността, се изминават хиляди километри, пък през това време лавата ще застине и не би трябвало да има вулканична дейност на повърхността на земята, ама има факт, така че напълно възможно е в центърът на земята да не съществува кухина а твърдо метално ядро, със магнитни свойства, а лавата да го заобикаля като черупка, ама все пак трябва да има термоизолационен слой от вещество между ядрото и слоят лава. Но кухата земя някак не ми се връзва, никъде природата не търпи централни кухини, това е неустойчиво състояние, виж друго е множеството от микроскопични кухини, това го има със сигурност във почти всички тела, ама една особенна централна глобална кухина, това ми звучи фантастично. И още, какъв е вида не енергията довела до разтопяването на земно вещество метали и силикати което е всъщност лавата, ядрена енергия ? но тогава защо лавата от вулканите не е радиоактивна? някой да каже ако знае. Науката за земята е доста интересна, както и теорията за възникване на видовете, всякаква не само дарвиновата :)

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #641 -: Ноември 04, 2018, 11:31:03 am »
Добре, не тегло а МАСА.
Тяло с МАСА 100 кила и ТЕГЛО 1.5 кг движещо се кръгово на 100 км от центъра и правейки една обиколка за 24 часа ще има линейна скорост 13 км/ч. Колко ще е центробежната сила на тяло с МАСА 100 кила, движещо се с 13 км/ч по крива с радиус 100 км? Хайде сега ти ми кажи накъде ще се движи тялото, щот моя калкулатор дава сила от 0.0528850 нютона, или 5.4 грама  :)

Линейната скорост ще е 26,66км/ч.(освен ако нямаш някоя друга, тайна формула). Напълно съпоставимо съотношение спрямо това - Луната, масата и, радиалната и скорост и отдалечеността на орбитата и от Земята. Гравитацията не надделява. Освен това, разглеждаме тук центробежната сила като "бонус", не като основна причина.
Хайде да разгледаме накъде се движи тяло - от зона с по-слабо привличане, към такава с по-голямо или обратно?

Да разгледаме също и как точно едно тяло си "губи теглото" в центъра на Земята?
Силата на гравитацията е значителна! Ако е дърпателна, следва да го разкъса това тяло. Ако е бутателна, следва да го смачка. Може да се разглежда като компилация от двете (колкото и да е абсурдно), понеже действа на всеки атом. За да се уравновесява действието на гравитационните сили, те трябва да действат на това тяло заедно! Когато две еднакви и разнопосочни сили действат на едно тяло, това поражда напрежение вътре в самото тяло, дали е на напън или на опън, зависи от случая. Енергията, породила тези сили, би следвало да се излива/усвоява/поглъща в/от самото тяло.
Подобна трактовка би обяснила наличието на големия обем топлина в ядрото при конвенционалната теория.
С две-три думи опростено - гравитацията се превръща в топлина.
Всичко това обаче, ако приемем догмата, че гравитацията е функция на масата!!!
Аз не смятам така. Просто засичаме гравитацията като явление чрез силата, която тя упражнява върху масата!
Ако си представим за момент, че сме в състояние да предизвикаме  изкуствено неголяма кухина в центъра на Земята, едва ли тяло, поставено на вътрешната и повърхност ще започне да лети към центъра и.
Объркващо, наистина...




« Последна редакция: Ноември 04, 2018, 12:02:34 pm от atos »

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #642 -: Ноември 04, 2018, 12:18:37 pm »
Ето и отрязък точно по въпроса за плътността и масата на Земята. Макар, че специално тук на места леко ми се губи нишката...

Като цяло текстът на книгата е "тежък" - често се използват дълги и сложни изречения, а самият изказ е на нещо като "староанглийски" (последното не е особен проблем, просто е по-различна подредбата на думите спрямо съвременния английски).

*******

Б: "Знаеш ли, че ако кажеш тези неща на хората, въобще няма да ги приемат? Учените са изчислили масата на планетите, а също и плътността на Земята, които показват, че е плътно тяло. Знаейки нейната плътност, ще оборят твърдението ти за куха сфера.

А: Грешиш, както скоро ще разбереш. Вярно е, че човешката изобретателност ви позволява да установите масите и плътността на планетите, но наистина ли мислиш, че тези научни резултати изключват възможността за куха вътрешност на небесните тела?

Б: Така смятам.

А: Трябва да знаеш, че измерената от вас плътност е усреднена стойност, която е много по-голяма от тази на повърхностните слоеве.Това ви кара да правите неясни предположения относно природата на много по-тежки субстанции, съществуващи в дълбочина. Имат ли хората представа как точно е разпределена материята под тяхната зона на изследване?

Б: Мисля, че не.

А: Тогава можеш спокойно да приемеш, че в кухата сфера, която ти описах, се помещава цялата измерена маса на Земята. Макар, че човек приема по подразбиране, че Земята е плътна, такъв материал разстлан по земната повърхност, няма да даде същата измерена плътност.

Б: Мога да се съглася с това.

А: Нека направим още една стъпка напред. Какво си представяш е естеството на тези по-тежки субстанции дълбоко под земята, които допринасят за извънредно високата плътност, измерена от човека?

Б: Не мога да кажа... Доколкото виждам, материалът около нас не се различава особено от този на повърхността.

А: Наблюденията ти са правилни. В това отношение почти няма разлика. Но със спускането надълбоко и приближавайки енергийната сфера, противоположната сила, към която се "гмурнахме", се увеличава. Впоследствие материята, притисната към нея, става много по-лека. Твоят собствен опит с постепенното намаляване на теглото ти по време на нашето пътешествие, трябва да те убеди в този факт.

Б: Така е, действително.

А: Тогава би трябвало лесно да разбереш, че тежките елементи, които според хората изграждат земните дълбини, не представляват нищо повече от проявление на поддържаща материята сила - зоната, която скоро ще достигнем (самата енергийна сфера - бел. прев.) По подобен начин взаимното привличане между небесните тела не зависи изцяло от материалната им част, но е проявление, в което участват както материите им, така и силовите им сфери."

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 7 019
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #643 -: Ноември 04, 2018, 02:59:19 pm »
Линейната скорост ще е 26,66км/ч.(освен ако нямаш някоя друга, тайна формула).
Да, видях си грешката, коригирах последните цифри (сигурен съм че си ги проверил и те са верни :) ) но съм забравил линейната скорост. Демек - заяждаш се за глупости, без да гледаш крайния резултат. А той е 5 грама ...

Силата на гравитацията е значителна! Ако е дърпателна, следва да го разкъса това тяло. Ако е бутателна, следва да го смачка.
Ти живееш на повърхността на Земята (където според моята и твоята теория гравитацията е максимална), и нито си разкъсан, нито смачкан. Откъде направи това заключение?

Може да се разглежда като компилация от двете (колкото и да е абсурдно), понеже действа на всеки атом. За да се уравновесява действието на гравитационните сили, те трябва да действат на това тяло заедно! Когато две еднакви и разнопосочни сили действат на едно тяло, това поражда напрежение вътре в самото тяло, дали е на напън или на опън, зависи от случая. Енергията, породила тези сили, би следвало да се излива/усвоява/поглъща в/от самото тяло.
Резутантната сила е векторния сбор от всички сили, действащи на всеки атом. "Двете" (реално те са безкрайно много) сили не са ЕДНАКВИ, освен в самия център.
Енергията не се усвоява/поглъща, докато тялото не почне да се деформира. Точно както не ти се загряват фундаментите и колоните на сградата, в която живееш, макар че ги натискат стотици или хиляди тонове товар на самата сграда.

Подобна трактовка би обяснила наличието на големия обем топлина в ядрото при конвенционалната теория.
С две-три думи опростено - гравитацията се превръща в топлина.
Донякъде съм съгласен, но причината е Лунната и Слънчевата гравитация, не Земната. Точно те двете са променливи като посока и деформират Земята, при което се получава загряването.

Ако си представим за момент, че сме в състояние да предизвикаме  изкуствено неголяма кухина в центъра на Земята, едва ли тяло, поставено на вътрешната и повърхност ще започне да лети към центъра и.
Объркващо, наистина...
Такава съвсем хипотетична хипотеза трябва да се пусне през някой симулатор, но моето чувство е че ще отиде точно накъм центъра. Доводите ги изложих в предния си пост.


А: Трябва да знаеш, че измерената от вас плътност е усреднена стойност, която е много по-голяма от тази на повърхностните слоеве.

Нормално е по-тежките материали да са "потънали" по-дълбоко когато Земята не е била твърдо тяло, а по-скоро топка лава. Както споменах средната плътност на Земята е 5.5 г/куб.см, което е по-малко от почти всички метали. Достатъчно е ядрото да е от желязо (което има плътност 7.8 г/куб.см, и което е официалната теория за структурата на Земята), за да излезе сметката за средната пътност. А там вероятно има и по-тежки метали - калай, мед, олово...

А: Тогава можеш спокойно да приемеш, че в кухата сфера, която ти описах, се помещава цялата измерена маса на Земята.

Това изобщо не го разбрах. Хем е куха, хем е много по-плътна от кората... Ма надолу има още по-странни заключения, така че какво ли се опитвам да разбера ...

За мен реално е еднакво трудно да приема това обяснение или обяснението че в центъра стои свръхплътното г*вно на Буда, или една миниатюрна черна дупка...

И добре де ... защо това да е научна статия, а "Пътешествие до центъра на Земята" на Жул Верн да не е? Там доколкото си спомням не описваха никаква пормяна на гравитацията при спускането си надолу... :)

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
« Отговор #644 -: Ноември 04, 2018, 04:39:25 pm »
Има някаква истина и там - най-малко изобразените огромни гъби на корицата ;D Всяка повтаряща се във времето легенда има някаква истина в корените си...

Съмнявам се в книгата на Жул Верн да са разгледани природни принципи в такава дълбочина. Това трябва да говори само по себе си.
"Etidorhpa" може буквално да се разглежда като наръчник по естествознание (т.е. обхващащ най-различни аспекти на природата) и то за такива принципи и в такива детайли, че едва ли човек може да намери нещо друго подобно из общодостъпните библиотеки.
Основни познания по енергийни проявления (които изглежда само Атос оцени), превръщането им от едно в друго чрез забавяне на движението, разновидностите на живота и адаптацията му към различни условия, алтернативна сетивност, какво всъщност представлява храната и защо е (или не е) необходима, работеща практика за поглед в собствения мозък (буквално), гравитация, строеж на Земята, вулканизъм, модифицираните енергии и как се проявяват като видими дълбоко под земната повърхност, принципи на воден обмен между водни басейни с различна дълбочина и т.н.

Но да - книгата принципно е замаскирана като научна фантастика, което си върши работата :)

Това изобщо не го разбрах. Хем е куха, хем е много по-плътна от кората... Ма надолу има още по-странни заключения, така че какво ли се опитвам да разбера ...

Има се предвид, че цялата тази налична маса се съдържа в черупката и няма нужда от плътно ядро.