Теорията е разработена от mi68. Идеята е мехурчетата да се отделят от плочите, когато се подава променлив ток.
Схемата може да се осъществи с мощен диод и кондензатор, паралелно на него.
Мехурчетата, наслагвайки се по повърхността на електродите създават по- голямо съпротивление, от там по- малък ток и по- ниска ефективност.
Методите за отделянето им с честотен еднополярен ток или ултразвук са неефективни (мехурите са електростатично залепнали за плочите).
Забележка- полувълната от срещуположния поляритет не трябва да е еднаква, иначе се получава загряване на електролита и неефективност.
Забележка 2: теорията не е изпробвана.
Тук прилагам и мнението на mi68 по въпроса:
Темата на дипломната ми работа бе Ускорено зареждане на акумулаторни батирии(АБ).Имаше един голям проблем:газът беше електростатично свързан с електродите и тока намаляваше стойноста си,увеличава се напрежението и като цяло се загряваше АБ и преразход на енергия. Единствено перспективен метод се оказа подаване на инпулс с обратна полярност.Метода с вибрация не даде добри резултати защото силите са електостатични и много силни.Най-доре е да копираме природата по-точно з-н на Бернули.Така се преместват големи камъни в реки и така работи карбуратора.От съвременна гледна точка трябва да се оправляват тънките потоци от вакума т.е. да се прави дупка и вакума ще я въстановява(имаме три потока в динамично равновесие;дарки-маса;неотрино-заряд;МЮ-неотрино-получастица/съвременната техника се дължи на полупроводниците/цаката излиза в МЮ-неотриното;постепено ще се научим да го управляване споко).Най-не се използва гравитацията,на земята може да се приеме за успоредна,а всяка форма различна от успоредник я променя.За това пластините трябва да намаляват,а после да се увеличават както дифузора на карбуратора,но технологично е трудна изработката.
