Оловния,
за толкова време общуване почти станахме роднини
,
чувствам те близък и съм загрижен за тебе, въпреки нашите идеологически различия.
Вчера докато си пекох вратни пържоли на барбекюто се сетих за тебе,
викам си, дали има много плъшоци на работното ти място?
Съжалих те, викам си, да се грабни, да пътува през нощта, за да дойде в сливенската циганска махала. Не е спал, не е ял, миризмата е неприятна...
Това ли е по-добре от соца?
Сам ли се нареди на тези пачи яйца?
