Определено си мисля, че има хляб в идеята със стъклените тръбички. Дори и да са по-дълги, искра лесно ще прескочи през цялата им дължина, понеже въздухът вътре е статичен и се йонизира много по-лесно, съответно изискванията за високо напрежение намаляват. След като се запознах с експериментът на Morton, веднага ми се заформи идея за усъвършенстване - подреждаме множество стъклени тръбички една до друга в пакет, като от едната им страна долепяме електрод метална плоскост, а от другата също метална плоскост, но с дупки там където контактува с тръбичките, за да могат да излъчват. Електродите се захранват с HV DC и при прескачане на искра през всяка от тъбичките трябва да се получи доста интензивно сборно лъчение. Тук виждам тънкост - искрите през всички тръбички трябва да прескачат едновременно, за да имаме синхронизация. Това може да се постигне с добавяне на къси и остри електроди с еднаква дължина (примерно кабърчета) към плътния електрод (без дупки) и съответно да влизат малко навътре в тръбичките, като по този начин също ще се подсигури прескачане на разряда в тръбичката, а не по външните й стени.
Тази конструкция направо си заприличва на строежа на бръмбаровите надкрилки
Перфорираната излъчваща микровълни част може да се покрие с изолиращ пластмасов лист, като по този начин допълнително се ограничава обмена на въздух в тръбичките и така йонизацията на вътрешността им още повече се улеснява. Лъчението ще прониква без проблем през изолацията.
За ефективност и тяга можем само да гадаем, но след като авторът казва, че една излъчваща тръбичка е в състояние да разпилее късчета хартия, то сбор от 20-30 или повече, би трябвало да окаже сериозен кинетичен ефект.
При такава конфигурация (заради многократни отражения от стъклото) имам чувството, че възникват и други по-фини (ефирни) лъчения, които оказват основното влияние, но засега няма да задълбавам в това нещо.
Ето го гравитаторът на Серано, репликиран от Ж. Наудин:
http://lifters.online.fr/lifters/act/html/sfptv1fr.htm