Радико, хм.. има логика, но според мен нещата са малко по-сложни.
Не е отражение, а по-скоро поглъщане на ИЧ-то от долния материал, понеже за ИЧ-то снегът е прозрачен.
Но това не е достатъчно. В случая от решаващо значение е плътността и структурата на материала.
Пръстта (черноземът) също поглъща, но той е рехав - изолатор е, освен това е дифузер (разпръсквач) на топлината. И не на последно място е дренираща среда, т.е. водата, която се е получила при стапянето и е с по-висока температура, веднага се поглъща надолу, вместо да подгизва и да стапя следващите порции сняг. Това е от най-съществено значение, тъй като течната вода, освен всичко друго, осъществява и огромна контактна повърхност на топлопренос между загретия от ИЧ-то камък и иначе рехавите снежни частици. Снегът е много добър топлоизолатор, понеже подобно на стиропора се състои основно от въздух. Затова снегът се топи по повърхността, но не и в обема си. Не стои така въпросът обаче ако снегът подгизне - тогава водата прониква в снега на мястото на въздушните кухини, и понеже тя е доста по-добър проводник на топлина от въздуха, осъществява 100% топлинен мост между нестопените снежни кристалчета и загретия камък отдолу.
Камъкът и бетонът също не трябва да са прекалено големи, та да не може да се разсее акумулираната в тях топлина от ИЧ-то. Ако имаме голяма, монолитна скала, то тя дълбоко в обема си ще е охладена до отрицателни градуси от ниските нощни температури. И когато през деня повърхността ѝ започне да се загрява от ИЧ-то, то образуваната топлина бързо ще се разсейва към охладената вътрешност на скалата. Ако обаче малко парче камък, бетон, плоча е поставена върху пръст (изолатор), то сравнително бързо ще се загрее от ИЧ-то, като топлината няма къде да избяга. От загрятата му повърхност (и обем), чрез надежден термомост (стопената вода), топлината се предава към снежните частици и те скоропостижно се стопяват, и понеже стопената и загрята вече от камъка вода няма къде да избяга (напр, да се просмуче през него), нейното ниво се покачва и тя "накисва" все по-голям обем сняг, който загрява и стапя.
При рохкавата пръст е обратното - тя също се загрява от ИЧ-то, но контактът ѝ със снега не е толкова добър, колкото е при камъка. Разбира се снегът на контактната повърхност се стапя, но течната вода не се задържа, а се просмуква надолу през пръстта, като по този начин и охлажда загретия ѝ от ИЧ-то повърхностен слой.
А пък на една черна ламарина, покрита със сняг, дори и малък участък да се оголи и огрее от слънцето, тя моментално се загрява, и понеже е добър проводник на топлината, последната се разпространява по цялата ѝ повърхност. И тъй като водата не може да попие в нея, нещата се развиват по горната схема.
