Като цяло синусоидалния режим е по-добър
"по-добър" за какво, за ядене, за пиене, за топлене, за пренос на ел. вибрации?
Нека да има уточнение че иначе интерпретациите на това са много.
ако импулсния ток е по-добър, то захранващата мрежа щеше да е импулсна.
Това заключение, е доста съмнително (да не кажа грешно), то предполага ефективност на икономическите системи, тоест че най-ефективната технология печели пазарите, за което имаме доказателства че не е така. Например ДВГ има абсолютно прахосничество на енергия по отношение на движеща сила при колелата спрямо подадена енергия ( да не забравяме, че енергийната наситеност на литър бензин е около 35 МJ ), приемаме приблизително че това е около 30%, при високо оптимизирани двигатели. Един ел. двигател, даже и с най-нисък КПД, може спокойно да предаде 85% от подадената енергия към ходовата част, но затова пък батериите нямат тази висока енергийна наситеност както карбонно базираните горива. Ел. автомобилите не са от вчера, в началото на 20-ти век са били почти толкова разпространени колкото и ДВГ машините ( а тогава КПД на ДВГ-тата е бил предполагаемо дори и под 15%). Предполагам че се досещате какво е станало, за те да изчезнат. Така това е само един от примерите, че по-неефективна технология може да измести много по-ефективна в една икономическа система. Използването на Урана вместо Торий е друг пример но той е доста по-сложен понеже има допълнителни (военни) фактори които играят роля за едно прахосничество от енергиина гледна точка. Ако някой се интерсува по темата ето ситезиран източник:
https://curiosity.com/videos/the-liquid-fluoride-thorium-reactor-what-fusion-wanted-to-be-google-tech-talks/ (след 15-тата минута, но цялото видео е пълно с добре синтезирана информация)
Но да се върнем по темата.
След последващите експерименти с експлозивно разряди (кондензаторни) системи, Тесла е искал да въведе еднопосочния импулсен режим (дали еднопосочните импулси не запазват инерцията на масата в системата?) за пренос на енергия, но индустрията в лицето на Уестин Хаус, основния спонсор на Тесла, е била инвестирала, вече в продължение не 20 години, десетки милиони (еквивалентно на милиарди), в променливо токовите разпределителни и преносни системи. С новите технологии интересуващи Тесла тези инвестиции биха били загубени, и затова той не получава (отново) подкрепа за разработките си. До такава степен това засяга Тесла, че той съжалява за помощта която е оказал на Уестин Хаус за внедряване на променливо токовите системи, базирани на неговите патенти, през периода 1885-1891. На тази динамика е толкова разпространена в индустрията, че даже си има име и се казва "инерция на индустриалната система".
