Енергията ще е същата! За една и съща работа е нужна една и съща енергия! Това, че ще ползваш натоварването на костната си система, за разлика от мускулна сила, не променя нито тежестта на торбата, нито количеството енергия, която е нужна, за да компенсира теглото и!
За да компенсираш теглото не ти трябва енергия, а сила. Но явно за теб разлика няма.
По твоята логика, дали ще пробягаш 100 метра по шорти или ще си с рицарски доспехи, ще изразходиш еднаква енергия? Айде стига с този фарс вече?
Да, стига с тоя фарс вече. Защо забравяш че като бягаш 100 метра в доспехи на финала ще си не само ти, ами и доспехите. Ще е извършена работа по преместването на протоплазмата ти и по преместването на железните одежди. И разликата в енергията ще е точно разликата между преместването на едни шорти на 100 метра и едни доспехи на 100 метра.
Абсолютно погрешна констатация! Представям ти по-груб пример:
Провеси с корда една стоманена съчма от статив. Под нея на статива залепи магнит, достатъчно близо (да речем на разстояние колкото радиуса и), сега отмести съчмата настрани и я остави да пада като махало!
И...какво стана? Триенето на въздуха ли я заковава в позиция най-близо до магнита? И то след 2-3 клатения максимум? Може би, според теб във вакуум камера няма да наблюдаваш същото?
Вземи сложи една стена за по-точен пример...
Говоря за случай когато няма нито магнит, нито стена. Какво тогава спира съчмата след няколко десетки клатения? Къде отива кинетичната й енергия?
Всъщност примера с магнита е интересен... къде ли отива кинетичната енергия на съчмата? Може би в магнита?
epwpixieq-1 се опита да го обясни - в материята (атомните и молекулните връзки) има непрекъснато действащи сили. Всяка материя в земни условия е подложена външно на натиск, опън, усукване, дори когато седи в покой - действа и (в най-простия случай) минимум - силата на гравитацията. Вътрешните молекулни връзки противодействат на тези сили, като ги компенсират! Когато силата, поддържаща тези вътрешномолекулни връзки е по-слаба от външната - тялото се деформира/разкъсва/загрява, в зависимост от това, в коя посока е насочена външната сила! Има дисбаланс на енергия, да, това е работа. Но докато не настъпи тази деформация на материята, не си мислете, че не е нужно изразходване на енергия от материята, за да успее да преодолява тези сили!
Точно това трябва да си мислим. Докато няма движение, няма енергия (нито приход, нито разход). Същото е и с неподвижен проводник в магнитно поле, същото е и с неподвижен камък на някаква височина, същото е и с газ под налягане в някакъв цилиндър. Да, в тези случаи имаш "потенциална" енергия - енергия която е складирана и си седи. Седи си и остава все толкова. Трябва ти движение, промяна, за да може тази енергия да намалее или да се увеличи. В момента в който мръднеш проводника в полето - получаваш ел. ток (за сметка на механичнат работа по местенето му). В момента в който камъка почне да пада получаваш енергия (за сметка на това, че той вече ще е по-ниско или ако искаш - за сметка на това, че си вложил енергия да го качиш преди това на по-високо). Като отвориш крана на цилиндъра с газта - ще получиш енергия (за сметка на намаляване на налягането вътре или ако искаш - за сметка на енергията която си вложил за да вдигнеш това налягане). Мога да давам примери до утре. А ти имаш една гола теория.
Сега, ако искаш да ми кажеш, че на една тухла, която си тежи на пода, не е нужно да вкарваш външна енергия, за да противодейства тя на пода, запазвайки целостта си като тяло, това е така, но далеч не означава, че тази тухла не изразходва вътрешна енергия, за това упражнение! И тъй като тухлата нито изстива, нито се разрушава от този разход на енергия, съвсем логично заключение е, че тази енергия се влива в нея от някъде!
Първо намери доказателство за изразходване на вътрешната енергия, после вади заключения.
А, да ... тия "тухли" дет са направили от тях пирамидите в египет откъде черпят енергия да стоят цели? Сигурен съм че Хълк-а има и за това обяснение, но аз искам малко по-научно такова
Ти отричаш нуждата от разход на енергия за проявата на тези междумолекулни сили? Т.е. телата ей така, от само себе си, си имат твърдост и форма и за това не са нужни никакви сили???
Тук пак показваш че не правиш разлика между сила и енергия. Да, нужни са СИЛИ и не, не е нужна ЕНЕРГИЯ. Ще ти е нужна енергия само ако дадената сила извърши някаква РАБОТА.
Представи си две теоретично неразрушими и абсолютно недеформируеми топчета. Натискаш ги със сила 1 тон едно към друго. Силата е огромна. След това премахваш силата. Какво ще се случи? Ами ... нищо. Топчетата ще си стоят така както са си стоели и когато ги е натискала силата. Ти не си извършил работа - упражнявал си сила 1 тон на разстояние 0.0000 милиметра.
Ако топчетата обаче са реални (примерно съчми от лагери) при натиска те ще се деформират. Ще поемат определена енергия в себе си - енергията от деформацията си. Ти ще си извършил работа - ще си упражнил сила 1 тон на разстояние 1/100 от мм, колкото се е деформирало топчето. И като махнеш силата топчетата ще отскочат едно от друго, освобождавайки тази енергия. Тази енергия ще извърши работа - ще премести топчетата.
Можеш за яснота да интерполираш задачата като вместо топчета сложиш пружина.
В стремежа си да отречеш етера, като захранващ с енергия материята компонент, започваш да отричаш отдавна доказани и изследвани неща! Как се образува материя? Торсионната теория поне е призната като единствената обясняваща зараждането на първичните частици, изграждащи материята. Тези частици се изграждат от...енергийни вихри, които още не са материя! Когато вече един вихър си взаимодейства с друг - чак тогава се проявява характеристиката на материя, чрез създаване на енергийни взаимодействия между тези отделни вихри.
Те започват да си влияят един на друг, пречат си - отблъскват се, привличат се и общата им проява (компилация) по този начин се проявява като елементарна частица (в която в същност няма нищо елементарно).
Торсионната теория си е само теория. Както и още няколко други теории - струнната теория, теорията за кварките... За съжаление навлизаме в сфера, при която размерите на изследваните обекти са толкова малки, че не можем дори и косвено да наблюдаваме какво се случва. Моето предположение е че всиките тия теории ще си останат теории още много дълго време (ако не и завинаги).