Един хипотетичен пример: вземаме два консуматора с еднаква изходна мощност, първият с PF=1, вторият с PF=0.5! Двата консуматора вършат една и съща изходяща работа, обаче първият ще дъпа ток от мрежата 10А а вторият 20А.
Потрудих се да го обясня възможно най просто.
Само едно допълнение - напрежението както и тока в променливотокова верига не са константни - те имат пикове и нули (ако се абстрахираме че имат и отрицателни стойности, които ние пак си плащаме, защото те също са енергия която потребяваме). При "изместен" ток спрмо напрежението ние искаме да консумираме максимален ток в момент, в който напрежението не е максимално.
Един реотан - неговата характеристика зависи от формулата U = R * I. Ако приемем че съпротивлението не се влияе от температурата, то когато синусоидата на напрежението почне да се "катери нагоре", синусоидата на тока почва също да се качва синхронно. Същото се случва и при "слизане от баира" на синусоидата.
Обаче сега си представете един кондензатор. Той в изпразнено състояние няма съпротивление, или то е незначително. В момента на "отлепването" на синусоидата от нулата той ще пожелае да консумира безкрайно количество ток. С покачването на напрежението той ще се зарежда все повече и повече и съответно ще консумира по-малко и по-малко ток. Синусоидата на тока вече няма да съвпада със синусоидата на напрежението. Когато напрежението достигне максимума кондензатора ще е напълно пълен. Напрежението почва да пада, обаче кондензатора е пълен и какво се получава? Нашия уред не иска да консумира нищо, щот си има пълен кондензатор, или още по-зле - почваме да връщаме обратно в мрежата това, което го има в кондензатора. Тоест при максимума на напрежението нашия уред консумира минимум ток, или дори връщаме енергия.
Сега си представете един генератор, на който са вързани само кондензатори. Той физически няма как да даде 100 ампера при 0.1 волта ток в началото на синусоидата и 0.1 ампера при 100 волта в максимума на синусоидата си. Той може да дава 0.1 ампера при 0.1 волта и 100 ампера при 100 волта. Ако го товарите само "точково" в дадено положение на ротора му, а след това го оставяте да се върти почти свободно, му е*авате майката. Същото се случва и с всички ел. двигатели вързани във веригата - в момента в който те разчитат че при качване на напрежението ще се качва тока, то се оказва че напрежението "кляка", измсукано от кондензаторите. В следващия момент пък то се вдига, щот кондензаторите са се напълнили, оттам и напрежението се вдига. Моторите почват да работят неравномерно, да греят без да могат да отдадат мощността която биха отдали ако синусоидата е нормална.
Да, ако източника на напрежение е идеален, и може да отдаде безкрайно количество ток в произволен момент, тогава синусоидата ще си остане синусоида с правилна форма. Но такъв източник няма, и при включване на много кондензаторни товари в мрежата синусоидата на енергото почва да не е синусоида. Затой и енергото се цупи. За да задържи сниусоидата трябва да слага трансформатори с по-голяма мощност които не "клякат" от моментните консумации на кондензаторите. Кабелите също трябва да са по-дебели, за да може да мине големия ток поискан в грешното време на синусоидата.
Същото се случва и ако във веригата има само бобини, само че там тока изостава спрямо напрежението. Защо - сещайте се сами. Там разни свивания на магнитното поле, при които бобината генерира електричество, разни BEMF и т.н.
Е това накратко е реактивната енергия, защо тя е вредна. Няма нищо фрий в нея. Просто искате грешното количество ток в неправилния момент на синусоидата.
