То и затова се лутаме и бъркаме, и не можем да открием вярната схема.
Аз именно затова си търся силициева ламарина, чрез която може да се изгради специална намотка, черпеща енергия от околната среда в повече отколкото се пропуска през нея.
От ламарината се изработват цилиндри (8-10) с различни диаметри, които се помещават един в друг концентрично. Като между тях се вие намотка с разстояние между навивките и цялото пространство между тях, както и отделните слоеве, се запълва плътно с желязна прах. Целта е проводника на намотката да бъде изцяло обгърнат от желязо за образуване на силно магнитно поле при протичане на ток. Централния най-малък цилиндър се запълва с множество нарязани електроди за аргонно заваряване (те са най-удобни за целта).
Освен ламаринените цилиндри трябва да има и пластмасови (примерно PVC) такива, които се редуват с тях. Накрая е добре цялата така изградена бобина да бъде запечатана с множество редуващи се тънки слоеве органика-метал, което ще обезпечи постоянна висока концентрация на меки електрони в нея, готови за дезинтеграция.
Бобината се захранва с импулси или синусоида и се наблюдава работата. На теория би трябвало в същата верига да протече по-голямо напрежение и ток, при което има опасност да изгори самото захранване (или ако е батерия - да се повреди). Това е несвършен модел на устройство за СЕ, но става за изпробване на принципа. След това може да се усъвършенства с добавяне на няколко сателитни бобини около основната + позлатяване вътрешните страни на ламаринените цилиндри, което може многократно да повиши производителността.