Доказано е!
Имаше един професор Кънчо Кънев от Химическия факултет на СУ. Занимаваше се с луминифори. На младини се беше натровил с живачни съединения и беше гърбав като питанка.
На 50 години приличаше като да е на 90. Почина преди няколко години.
Между другото - живак-органичните съединения, наред с нервнопаралитичните газове, са едни от най-силно токсичните вещества въобще. Живачните обаче са много бавно и необратимо действащи (месеци). Преди 20-ина години една преподавателка, Karen Wetterhahn, от Дартмундския колеж разсипала няколко капки диметил-живак, които опръскали гумената ѝ ръкавица. Веднага тя свалила всичко, обеззаразила и т.н. Обаче няколко микрограма от съединението преминали през гумата на ръкавицата и достигнало кожата ѝ. Отравянето установила 5 месеца по-късно, след като започнало да ѝ прилошава и да ѝ се губят моменти от дена. Живакът атакува сулфидните връзки в една специфична аминокиселина, която е много широко застъпена в мозъка. Реакцията е необратима. Дамата веднага започнала хелатна терапия (единственото познато средство с някакво възпиращо действие...), но въпреки това след 3 седмици изпаднала в кома, а 5 месеца по-късно починала...
Така че с живака ташак не си правете! Наистина, в течна форма той е в биологично неактивно състояние - можете да бръкнете вътре с ръка или да го леете из шепата си. Сигурно можете дори и през храносмилателния си тракт да го прекарате и после да го изтропате, но никога не е сигурно дали той или парите му моментно (според условията и веществата от заобикалящата го среда) няма да образуват някакво съединение, което силно ще ви вгорчи, или направо прекрати, живота...
Мисля даже, че точно този случай беше основополагащ в кампанията за забрана на живачните термометри около 2000-та година. Работата с живак е дърпане на дявола за опашката... или игра на руска рулетка...
