quote author=Радико link=topic=10788.msg110329#msg110329 date=1581961344]
От горното изказване стигам до извода че визирате същото онова явление което ние наричаме електрически ток. Е има съвсем простичък експериментално доказуем факт които доказва погрешността на твърдението ви.
независимо кой точно корифай цитиратеЕдин проводник, разглеждам с дебелина Ф 4 мм има сечение 12.56 квадратни милиметра и обиколка 12,56 мм. съвпадението на стойностите е случайно. Такъв проводник може да бъде използван да проведе ток до 120 ампера. Ако обаче оформим същият този проводник като шина с дебелина един милиметър той ще има обиколка от 27 милиметра и би трябвало да издържа ток от 270 ампера. Ако го направим на шина с дебелина 0,5 мм. ще има обиколка от 51,24 мм. и би трябвало да издържа до 510 ампера ток.
Да ама не. този факт разбива на пух и прах твърдението ви.
[/quote]
Радико всъщност това което давате, като конкретен пример, вече сте го казвали, но не така конкретизирано, отново в полемиката която имахме със вас точно в посочения коментар, и ето как ви отговорих:
http://mazeto.net/index.php/topic,9853.msg101244.html#msg101244Честота не съм намесил в обяснението понеже тя е динамичен феномен, като принципа е абсолютно един и същ. При 0 честота, или така да се каже постоянното напрежение, транзитния феномен (пораждащ динамиката на "тока" ) е същия, както и при 100 КЦс, само при постоянното напрежение имаме насищане понеже нямаме отпускащ цъкъл, и затова всъщност ( с изключение на вискоко волтовите линии ), постоянното напрежение водещо до постоянно насищане на елекронния облак ( феномена на тока) е неефективно за предаване на мощности.
Сега за да не визираме "издържа ток" или "не издържа" ток които са неточни термини първо вижте как се дефинира 1 Amper ( като ще трябва да се задълбочите в Coulomb, и как е точно дефиницията ). След като се запознаете с това се замислете каква е кристалната структура на метала и какъв % от "свободните" електрони дрифтват към "електронния облак" към повърхността и при какви разстояние става този дрифт.
Сега едно съждение което ще ви се стори направо фантастично но е абсолютно точно, поне теоретично, като практически нещата зависят от, процентния дрифт на свободните електрони, в посока перпендикулярно на (ди)електричните силови линии: Един килограм мед може да "поеме" приблизително 160 КА "ток" (изчисленията как се стига до това са доста лесни и отново са базирани на дефиницията на Amper и броя на свободни електрони в кристалната решетка на метала), като тук не казвам дали ще остане нещо от него, даже при 1/10 от тази величина, особено ако това е транзитен импулс, но факта си е факт, когато се направят изчисленията. Това са теоретичните изчисления, като има огромна разтика дали този килограм мед е опънат на кабел със сечение (примерно) 4 мм и с опредена дължина, или е във формата на кюлче (две крайности с две много различни съпротивления). Точно формата и сечението, на единица маса, е това от което се влияе % на свободни електронни съставящи електронния облак, както разбира се и от напрегнатостта на Е полето, но това е динамична а не статична величина. Точно това е което изразих в миналата ни дискусия но вие продължавате да цитирате вашите виждания и разбирания. Може би е добре да се запознаете с електронния облак на метала като понятие и динамика и да погледнете вашите вижания през тази теория, която всъщност е абсолютно независима от моето обяснение, като то само използва тази дидинамична структура на метала като основа на разсъждението.
