Вярна ли е теорията на относителността на Алберт Айнщайн?

[Аtos]

Научния метод е частен случай на експеримента и интуитивното усещане на нормалния човек, не на лудия. В основата на цялата съвременна наука са геометричните аксиоми и постулатите на Айнщайн, и едните и другите са интуитивни, не подлежащи на доказване или отричане, всичко друго следва по строг логичен ред и непосредствено може да се докаже, само чрез тях. Всяко отклонение от тях е и отклонение от самата нормалност на индивида.

Именно! По този "чист логичен ред" и спрямо прекогнитивното интуитивно схващане, ако всяко тяло с маса имаше собствена гравитация, не би следвало да има разлика в привличането, ако умалим пропорционално и мащабно Луната, Земята и разстоянието между тях!
Да направим ли чертеж? Май няма нужда!

Ако имаш две тела с маса 10 килограма и физически размери от по 1 микрон - да, те най-вероятно биха залепнали. Но тъй като 10 килограма заемат доста голям обем (дори и от най-плътните познати ни материали), само една мъъъъничка част от тях ще са на разстояние 1 микрон една от друга. За останалата част разстоянията ще са "големи", и съответно и гравитационното привличане ще пада с квадрата от тях.

Що, Земята няма ли доста голям обем? И не говорим за  микрони, тя си "дърпа" телата от стотици и хиляди километри!

Юлиане, нали се сещаш че ако земята стане с обем на глава на карфица, всяка точка от повърхността и ще се приближи многократно към масовият център земя-точка, и следователно гравитацията там ще е огромна.
...............................................................................
Масовият център на две тела с еднаква плътност и маса се намира точно между тях, така че колкото по близо се намират едно до друго, съответно и по близо до масовият им център, толкова по силно ще се привличат помежду си. А за това че ако земята е с обем колкото на карфица главата и каква ще е гравитацията, казах вече, полето ще стане силно нехомогенно, това означава че с приближаване към масовият център на тялото ще действат огромни гравитационни сили само при незначително преместване към този център, съответно и обратното , при отдалечаване ще намаляват много бързо, и при това положение силите на гравитацията няма да се изменят квадратично от разстоянието както е по формулата на Нютон за всемирното тяготение.

Точно така!!!
При тази постановка, градиентът на гравитацията ще е много по-стръмен, гравитационното поле ще бъде по-концентрирано, много подобно на това на магнитно!

на Айнщайн не му е трябвало сложена математика, защото той въвежда двете си аксиоми

Не е ли малко прекалено от негова страна?

Как не го разбирате, бе...направо се отчайвам с някои от вас!

Ако всяко тяло с маса имаше собствена гравитация, нямаше да има разлика в начина, по който се привличат две планети и начина, по който се привличат две гюллета! Толкова е просто...

Юлиане, хем казваш:

тъй като 10 килограма заемат доста голям обем (дори и от най-плътните познати ни материали), само една мъъъъничка част от тях ще са на разстояние 1 микрон една от друга. За останалата част разстоянията ще са "големи", и съответно и гравитационното привличане ще пада с квадрата от тях.

Хем казваш:

Реално точно на повърхността на Земята гравитацията е най-голяма - цялата й маса се намира от едната ти страна, и си възможно най-близо.

Ама, хайде най-сетне спри да се въртиш като фурнаджийска лопата и заеми някаква стабилна позиция, а?
Хлъзгаш се като гол охлюв! Целта каква е, да анализираме нещата или да излезеш прав на всяка цена?

Последно - защо според вас, за да се привлекат и залепнат рязко, на две планети не трябва да се "смали" теоретично обема (при същата маса), а на две гюллета, за да се привлекат и залепнат рязко, трябва да се смали обемът до точка?

[технократ]

Научния метод е частен случай на експеримента и интуитивното усещане на нормалния човек, не на лудия. В основата на цялата съвременна наука са геометричните аксиоми и постулатите на Айнщайн, и едните и другите са интуитивни, не подлежащи на доказване или отричане, всичко друго следва по строг логичен ред и непосредствено може да се докаже, само чрез тях. Всяко отклонение от тях е и отклонение от самата нормалност на индивида.

С интуиция не се прави наука, тя подхожда повече на гадателите от средновековието.

[juliang]

Последно - защо според вас, за да се привлекат и залепнат рязко, на две планети не трябва да се "смали" теоретично обема (при същата маса), а на две гюллета, за да се привлекат и залепнат рязко, трябва да се смали обемът до точка?[/b]

Защото масата на Земята е грубо 6 000 000 000 000 000 000 000 000 килограма. Число с 24 нули. При такава маса едни 6 000 км (колкото е радиуса), или 6 000 000 метра не влияят толкова осезателно.

Две гюлета поставени в абсолютна безтегловност също ще залепнат, но ще им трябват векове за да се доближат. И когато се допрат, силите които ще ги държат ще са нищожни, едва измерими.

А защо... защото при една и съща плътност масата зависи от куба (трета степен) на геометричния размер на сферата. Ако сфера с радиус 1 метър тежи 1 тон, то сфера с радиус 2 метра не тежи 2 тона, нито 4, а 8. А гравитацията зависи само от квадрата на разстоянието.

Вземеш 2 сфери с радиус 1 метър, поставени на 2 метра една от друга и мериш силата им на привличане. Измерваш примерно числото 10. След това мащабираш всичко по 10. Две сфери с радиус 10 метра, поставени на 20 метра една от друга. Какво число ще измериш като сила на привличане? С учудване ще установиш, че резултата няма да е 100, т.е. силата не е нараснала само 10 пъти въпреки 10-кратното геометрично мащабиране на сцената.

После си го проиграй с гюле с радиус 0.1 метра и после с планета с радиус 10 000 000 метра. И ще ти стане ясно (надявам се).

И още един пример ако позволиш. Един облак от междузвезден газ с размер 10 светлинни години и някакво тегло и една звезда със същата маса, но с размер няколко милиона километра. Кое от двете има шанс да "завъди" планета обикаляща около него? Явно облака губи - защото грубо половината от масата на облака ще е на разстояние 1/2 светлинна година (или повече) от планетата и колкото и голяма маса да има, то тя просто е много далече за да упражнява сила на привличане. А ако тази маса е концентрирана в сфера с диаметър 1 млн км, то дори и най-далечния атом е на макс 1 млн. км. и "дърпа" доста по-отблизо (ако млн км може да се нарекат "близо").

Така че не можеш да мащабираш само геометричните размери и да очакваш всичко друго да се мащабира със същия коефициент. Ако ще мащабираш - мащабирай и плътността, а ако трябва да съм съвсем точен - ще трябва да мащабираш и времето. Реално ако сложиш в безтегловност 2 топуза и мащабираш и времето, те ще се засилят и залепнат точно като 2 планети.

[Ksurnev]

Господа Офицери, трябва да се запитаме колко от физиците, съвременници на Айнщайн са били съгласни с теорията му, колко несъгласни и колко неразбрали.
Няма начин да няма такива данни.
 
И още нещо, което е малко в тъч по темата:
Какво щеше да е мнението на Айнщайн във връзка с референдума, който се провежда утре в Швейцария, и който пита дали да се режат рогата на кравите или не.

Много поздрави Коцето.

[Аtos]

С интуиция не се прави наука, тя подхожда повече на гадателите от средновековието.

Не е целта "да правим наука", за това едни хора са се погрижили (и то много добре) през последните 100-200 години, целта е да се разберат процесите и да се изгради модел, обясняващ явленията! Някой разчита на формули само, друг - на интуиция...
Говорим за интуитивно схващане, след като човек е натрупал база класически познания, не за хвърляне на боб

Две гюлета поставени в абсолютна безтегловност също ще залепнат, но ще им трябват векове за да се доближат. И когато се допрат, силите които ще ги държат ще са нищожни, едва измерими.

Именно! Защо ще са нищожни - защото нямат собствена гравитация!
И как ти хрумна да намесиш времето, по каква логика? Щото ти е удобно ли?

А защо... защото при една и съща плътност масата зависи от куба (трета степен) на геометричния размер на сферата. Ако сфера с радиус 1 метър тежи 1 тон, то сфера с радиус 2 метра не тежи 2 тона, нито 4, а 8. А гравитацията зависи само от квадрата на разстоянието.

Ок, а какво се случва, когато това разстояние липсва? И не ми говори, че от повърхността на сферата до центъра и също има разстояние! Защото мога да ползвам за опит такива пространствено криви тела, на които центърът на масата е празно пространство и по този начин да съвпадна абсолютно центровете на масите им!
Значи ли това, че силата им на привличане ще нарасне до безкрайност? Абе... ти мислиш ли извън калъпирането си изобщо?

Вземаш 2 сфери с радиус 1 метър, поставени на 2 метра една от друга и мериш силата им на привличане. Измерваш примерно числото 10. След това мащабираш всичко по 10. Две сфери с радиус 10 метра, поставени на 20 метра една от друга. Какво число ще измериш като сила на привличане? С учудване ще установиш че резултата няма да е 100, т.е. силата не е нараснала само 10 пъти въпреки 10-кратното геометрично мащабиране на сцената.

Да, ще нарасне в прогресия, но и масата ще нарасне по този начин! При увеличение 10 пъти радиуса на кълбата, ще нарасне и масата им не 10, а 1000 пъти -  радиус 10 на трета степен е 1000! Привличането им колко ще нарасне, 1000 пъти? Ок, но тия 1000 пъти действат на 1000 пъти повече маса! Което означава, че силата върху единица маса би следвало да е същата, а то не е така!

Тук се сещам за Иван Димов и неговото твърдение, че математиката ни е сбъркана
Колко е 1 метър на трета степен?
А колко са 100 сантиметра на трета степен?
А колко са 1000 милиметра на трета степен?

Така че не можеш да мащабираш само геометричните размери и да очакваш всичко друго да се мащабира със същия коефициент. Ако ще мащабираш - мащабирай и плътността, а ако трябва да съм съвсем точен - ще трябва да мащабираш и времето. Реално ако сложиш в безтегловност 2 топуза и мащабираш и времето, те ще се засилят и залепнат точно като 2 планети.

Това изказване не заслужава коментар дори!
Ма айде, от мен да мине
Напротив, точно това очаквам!
А защо трябва да мащабирам времето и плътността (след като изобщо липсват във формулата), това само твоят мисловен гений може да предположи, неведоми са пътищата Ти мисловни...

Последен опит за обяснение:
Ако вземем два много малки магнита, колкото трохички, те ще залепнат силно, рязко и явно, защото имат собствена сила на привличане! Същото ще наблюдаваме и при два огромни магнита!
Да, гравитацията се различава от магнитното поле по сила, градиент и подобни параметри, но ако всички тела имат собствена гравитация, процесите на привличане между две планети и два малки камъка няма да се различават видимо, по същия начин, по който не се различават при посочените магнити! Освен ако някой не твърди, че при малки тела собствената гравитация изчезва (което разглеждам аз в момента като голяма вероятност)!
В тоя аспект...бае ви Нютон е напълно прав за еднаквото падане на телата!

[Bat_Vanko]

Според физиката Вселената първоначално се е състояла само от водородни атоми. Като доказателство че и сега цялата междузвездна материя е водород може да се посочи характерната линия на поглъщане присъстваща във спектъра на всяка звезда независимо от нейната посока (дължащо се на средата). Под влиянието на гравитационното привличане на отделните атоми в продължение на милиони години са се формирали звездите. Такива "първични" звезди са открити и в техният спектър почти отсъстват по тежки елементи от водород и хелий. Докато в следващото поколение звезди тези елементи съществуват. Можем да предположим че има някакъв елемент на наелектризиране на праховите частици и тяхното групиране, но до сега никой не е констатирал такова наелектризиране при водорода. atos какво е твоето обяснение, защо при липсата на гравитация при атоми и малки частици се е образувало слънцето и другите звезди.
Виждам че ти липсва представата за взаимодействието между отделните магнити и допускаш фундаментални грешки. Нека вземем два микромагнита с размери само 10 nm (нанометра) (за твоя информация 1 нанометър е 1/1000 от микрометъра или приблизително 10 водородни атома). На разстояние 100 nm те изобщо няма да си взаимодействат, но ако ги приближиш на 20 nm те ще се привлекат и залепнат един за друг. Така те ще формират нов, по-голям магнит, който вече ще взаимодейства на по голямо разстояние - 40 nm. И т.н. при наличието на много такива микромагнити процеса би могъл да продължи до формирането на магнит с размерите на планета, чието влияние ще се усеща на светлинни години разстояние.
Е магнетизма се създава от електроните които обграждат ядрото на атома и реално взаимодействат на съседните атоми като пряко контактуват с тях. Докато гравитацията се създава от масата, а тази маса е 99% съсредоточена в ядрото. Но това ядро е отдалечено от съседното на разстояние над 100 000 пъти неговият диаметър. Приложено към аналогията с микромагнита, тяхното отстояние би трябвало да бъде 1 mm. Необходимо ли е да обяснявам, че те дори няма да подозират за съществуването на другият микромагнит.
В заключение мога да кажа, че явно мисленето нито ти се Удава, нито ти се ОТдава. Що не вземеш да си дадеш малко почивка от писането на глупости.

[juliang]

Защо ще са нищожни - защото нямат собствена гравитация!

Нищожни са, защото масата им е нищожна. Но дори и да ги сложиш в междугалактическата пустош, ще те се привличат едно друго, въпреки че са далеч от всякави "големи със собствена гравитация тела".

И как ти хрумна да намесиш времето, по каква логика? Щото ти е удобно ли?

Защото ти искаш да видиш как телата ще кажат "щрак" и ще залепнат. Реално процеса е много по-бавен заради изключително малката гравитационна сила.

Защото мога да ползвам за опит такива пространствено криви тела, на които центърът на масата е празно пространство и по този начин да съвпадна абсолютно центровете на масите им!
Значи ли това, че силата им на привличане ще нарасне до безкрайност? Абе... ти мислиш ли извън калъпирането си изобщо?

Да ти припомням ли кой защитава теорията, че в центъра на кухата Земя има някакво слънце? То как стои там тогаз? Или когато ти трябва за една теория правилата важат, а когато не ти угаждат - услужливо ги забравяш.

И не можеш да заместваш телата с точкови обекти. Особено когато се намираш на малко разстояние от тях. Да, ако изследваш гравитацията на Слънцето спрямо Земята тогава можеш да приемеш с известно приближение че двата обекта са точки. Но когато се намираш на повърхността на Земята не можеш да я замениш с една точка намираща се в центъра й. Ако се намираш на склона на една планина, е съвсем в реда на нещат да имаш леко изкривяване на гравитационното привличане, защото от едната ти страна има километри скали, а от другата ти - километри въздух. Нормално е вектора на гравитацията да не сочи точно надолу (към геометричния център на Земята), а да е леко изкривен в посока планината.

Да, ще нарасне в прогресия, но и масата ще нарасне по този начин! При увеличение 10 пъти радиуса на кълбата, ще нарасне и масата им не 10, а 1000 пъти -  радиус 10 на трета степен е 1000! Привличането им колко ще нарасне, 1000 пъти? Ок, но тия 1000 пъти действат на 1000 пъти повече маса! Което означава, че силата върху единица маса би следвало да е същата, а то не е така!

Не е точно така, защото... уффф... мързи ме да рисувам
1. Две сфери с радиус 1 метър, поставени с центровете им на 2 метра един от друг. Демек най-близкит им точки се опират една в друга, а най-далечните им са на 4 метра една от друга.
2. Две сфери с радиус 10 метра, поставени с центровете им на 20 метра един от друг. Демек най-близкит им точки се опират една в друга, а най-далечните им са на 40 метра една от друга.

Формула:


Масите в случай 2 са 1000 пъти по-големи отколкото в случай 1. А разстоянията между най-далечните им точки са само 10 пъти по-далеч. И растоянията между центровете им са само 10 пъти по-далеч.
Силата зависи от масите (1000 пъти по-големи) и от ВТОРАТА СТЕПЕН (квадрата) на разстоянието. Квадрата на 10 е 100. Схващаш ли - 1000 пъти повече в числителя, и само 100 пъти повече в знаменателя. Нето имаш 10 пъти увеличение на силата при еднаква пропорция на всичко друго.

Абе... ти мислиш ли извън калъпирането си изобщо?

А ти? Просто не виждам как да ти го обясня по-нагледно.

Тук се сещам за Иван Димов и неговото твърдение, че математиката ни е сбъркана
Колко е 1 метър на трета степен?
А колко са 100 сантиметра на трета степен?
А колко са 1000 милиметра на трета степен?

Абослютно едно и също са. 1 метър на трета степен е един кубичен метър, който е 1 000 000 (100^3) кубични сантиметра , или 1000^3 кубични милиметра.

Последен опит за обяснение:
Ако вземем два много малки магнита, колкото трохички, те ще залепнат силно, рязко и явно, защото имат собствена сила на привличане! Същото ще наблюдаваме и при два огромни магнита!
Да, гравитацията се различава от магнитното поле по сила, градиент и подобни параметри, но ако всички тела имат собствена гравитация, процесите на привличане между две планети и два малки камъка няма да се различават видимо, по същия начин, по който не се различават при посочените магнити! Освен ако някой не твърди, че при малки тела собствената гравитация изчезва (което разглеждам аз в момента като голяма вероятност)!
В тоя аспект...бае ви Нютон е напълно прав за еднаквото падане на телата!

Никога не си наблюдавал как ще се държат 2 магнита с размери от порядъка на хиляди километри. За теб между "трохички" и "огромни" в конкретния пример с магнитите разликата е стотици или в най-добрия случай хиляди пъти. Докато между камък или гюле и Луната или Земята разликата е число с 24 нули зад себе си. Горе-долу толкова е разликата между магнит 1 килограм и един единствен атом. Надявам се добиваш представа колко си далеч от реалните мащаби които се опитваш да си представиш, осмислиш или още по-зле - да обясниш.

[hyparh]

Освен ако някой не твърди, че при малки тела собствената гравитация изчезва (което разглеждам аз в момента като голяма вероятност)!

Това е основен момент в теорията за Soft particles. Тялото трябва да е с диаметър над 10-тина километра за да може значима част от инфрачервеното му лъчение да се трансформира в гравитационно-индуциращо с понижаването на честотите. Споменава се също, че плътно тяло с диаметър около 250км вече ще има повърхностна гравитация близка до земната, която няма да се повишава още много колкото и да нарасне тялото впоследствие. Гравитационната му яркост обаче ще е много малка, защото излъчванията от материята са незначителни за тяло с такъв диаметър. Слънцето има много голяма гравитационна яркост (но повърхностна сходна със земната) заради високоенергетичните си лъчения, които изминават огромни разстояния и могат да се трансформират в гравитационно-индуциращи с проникването си през материята на отдалечена планета. По този начин я задържа в орбита.

[Аtos]

Според физиката Вселената първоначално се е състояла само от водородни атоми. Като доказателство че и сега цялата междузвездна материя е водород може да се посочи характерната линия на поглъщане присъстваща във спектъра на всяка звезда независимо от нейната посока (дължащо се на средата).

Кажи на тази "Физика", да се гръмне! Предай и много поздрави от мен, ако я срещнеш
Водородът е първичен елемент материя!
Вселената не се е "състояла"...от материя, а от информация+енергия! Даже тогава не е била още Вселена! Това, че цялата междузвездна материя е водород (кой ли пък успя да я изследва цялата, пък и тъмната материя - ами...майната и, щом не е водород - не съществува), не означава, че не е остатъчен "продукт" от създаването на Вселената!
"Според физиката" А според теб как е?

Под влиянието на гравитационното привличане на отделните атоми в продължение на милиони години са се формирали звездите.

Ти ли го установи? Или някой друг? Как точно е доказано това?
Или робуваш на "знания", които са ти наковавани в главата години наред?

  atos какво е твоето обяснение, защо при липсата на гравитация при атоми и малки частици се е образувало слънцето и другите звезди.

Тъпо!
Крайно ограничено изказване! "Образувало" - как точно си го представяш? Малки атоми са се сближавали милиони години и са образували..ЗВЕЗДА? ХАХАХА
Не може да си толкова наивен!

Виждам че ти липсва представата за взаимодействието между отделните магнити и допускаш фундаментални грешки. Нека вземем два микромагнита с размери само 10 nm (нанометра) (за твоя информация 1 нанометър е 1/1000 от микрометъра или приблизително 10 водородни атома). На разстояние 100 nm те изобщо няма да си взаимодействат, но ако ги приближиш на 20 nm те ще се привлекат и залепнат един за друг. Така те ще формират нов, по-голям магнит, който вече ще взаимодейства на по голямо разстояние - 40 nm. И т.н. при наличието на много такива микромагнити процеса би могъл да продължи до формирането на магнит с размерите на планета, чието влияние ще се усеща на светлинни години разстояние.

Дааа, а твоите прозрения тук са фундаментални също!
Би могъл...ако разглеждаш магнитен прах, но с гравитацията не се получава нещо май? Защо в метеоритния пояс за толкова време досега не са се залепили сума ти и метеорити един за друг? Градиентът на гравитацията е много по-плавен и действието и е на много по-далечно разстояние!

Глупостите, които пишеш и аналогиите ти не са свързани логически!
Жалкото е, че това ти е насадено като разбирания, т.е. - тук липсва твоя лична мисъл!

 
    Защото мога да ползвам за опит такива пространствено криви тела, на които центърът на масата е празно пространство и по този начин да съвпадна абсолютно центровете на масите им!
 

Да ти припомням ли кой защитава теорията, че в центъра на кухата Земя има някакво слънце? То как стои там тогаз? Или когато ти трябва за една теория правилата важат, а когато не ти угаждат - услужливо ги забравяш.

Защо да са сфери? Щото ти е удобно за спор ли? Я ми кажи къде е центъра на масата на това тяло?


А ако имаш още едно такова, не можеш ли да ги разположиш взаимно по начин, при който центровете на масите почти им съвпадат? Къде отива "квадратът от разстоянието"
Сметни по тази формула силата - числителят да трябва да се раздели на 0,00000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000001 примерно!!! Следва, че в посочения от теб пример, силата трябва да е направо...БЕЗКРАЙНА!!!

Колко е 1 метър на трета степен?
А колко са 100 сантиметра на трета степен?
А колко са 1000 милиметра на трета степен?

Абослютно едно и също са. 1 метър на трета степен е един кубичен метър, който е 1 000 000 (100^3) кубични сантиметра , или 1000^3 кубични милиметра.

Говорим за цифрово изражение на стойност, бре, къде отиде в пространствени измерения? Ако е на четвърта или пета степен, как ще го изразиш?
Квадричен или квинтов метър? Никой не ти споменава за "кубатура" в тези формули!!! Търси се числова стойност!
Грешката ти при тези примери е дименсионната разлика при смятане!
Ако смяташ формулата в метри, един метър си е пак един метър на втора, трета или петдесета степен=1! Ако смяташ в милиметри обаче, получават се страховити стойности...

Изобщо...спирам да говоря с хора, които са се забили в блатото на закостенелостта си!
Ако доловя наченки на размисъл, ще се включа...

[Радико]

Мммдааа. Наистина страховити стойности, само, че става дума за глупостите който изписахте в темата особенно в последния пост. Единица е абстракция но метър е пръчка дълга от петите до пъпа ти "приблизително" При милметрите, надявам се да си достатъчно в умствена кондиция да се досетиш, че положението е същото. Ако не можеш заеми се да помедитираш малко върху проблема: Крокодила по зелен ли е или по дълъг. Като намериш отговора ще се посмеем дружно и ще продължим дискусията.

[juliang]

Защо да са сфери? Щото ти е удобно за спор ли? Я ми кажи къде е центъра на масата на това тяло?


А ако имаш още едно такова, не можеш ли да ги разположиш взаимно по начин, при който центровете на масите почти им съвпадат? Къде отива "квадратът от разстоянието"
Сметни по тази формула силата - числителят да трябва да се раздели на 0,00000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000001 примерно!!! Следва, че в посочения от теб пример, силата трябва да е направо...БЕЗКРАЙНА!!!

Отново да ти напомня, че НЕ МОЖЕШ да приемаш тяло като точка, когато си близо до него. Трябва да разглеждаш всеки един негов атом, притеглящ всеки атом от другото тяло. Сумата от тези безкрайно много вектори ще ти даде резултантната сила, с която двете тела си взаимодействат.
Когато двете тела са далеч едно от друго, сумата от всички вектори на едното тяло са приблизително в една посока, но когато си в непосредствена близост (а още повече когато си вътре) това вече не е така.
Направо ми е странно, че ми се налага да ти обяснявам толкова елементарни неща. Или и ти тъпо и упорито търсиш само нещата които подкрепят теорията ти, задрасквайки като "закостенели" и "догматични" всички други доказателства.

Говорим за цифрово изражение на стойност, бре, къде отиде в пространствени измерения? Ако е на четвърта или пета степен, как ще го изразиш?
Квадричен или квинтов метър? Никой не ти споменава за "кубатура" в тези формули!!! Търси се числова стойност!
Грешката ти при тези примери е дименсионната разлика при смятане!
Ако смяташ формулата в метри, един метър си е пак един метър на втора, трета или петдесета степен=1! Ако смяташ в милиметри обаче, получават се страховити стойности...

Метър, квадратен метър и кубичен метър изразяват КОРЕННО РАЗЛИЧНИ ФИЗИЧНИ ВЕЛИЧИНИ. Те не са взаимозаменяеми. Опитай се на един американец да му обясниш че ще умножаваш ярд по акър или ярд по бушел да видиш как ще те гледа. Това че в системата SI сме приели единиците за дължина, площ и обем да се казват горе-долу еднакво, не означава че са еднакви величини.
Добре, вместо метри да вземем ... моркови. Обясни ми ти какво значи "2 моркова на трета степен"? Така, чисто практически ми обясни какво изразява и как вършиш тази операция? Щото това за мен означава "2 моркова умножени по 2 моркова умножени по 2 моркова". "2 моркова умножени по 2 моркова"... нищо не онзачава. НЕ МОЖЕШ да умножаваш моркови, можеш да умножаваш БРОЙКИ моркови.
Или ако не искаш да влизаме толкова в детската градина - да не са моркови, да са килограми. Как ще умножиш 2 килограма по 3 килограма? Можеш да кажеш "имам 3 БРОЯ тежести от по 2 килограма", но не и "имам 3 КИЛОГРАМА тежести от по 2 килограма".
Да, има дименсии където скалари се появяват на степен - примерно ускорението е метра за секунда на квадрат, и се добива грешната представа че секундите се вдигат на втора степен. Но реално тази дименсия изразява "скорост разделена на време, и по случайност в скоростта също участва времето. Имаш м/сек разделена на сек. Математически м/сек/сек = м/сек^2, но като физически процеси имаш деление на две величини, не повдигане на секунди на квадрат.

Та ... очаквам да ми обясниш чисто физически (като на дете от 3-ти клас) какво означава да умножиш 2 моркова... Щото явно с теб ще трябва да си обясняваме неща преподаващи се в началното училище преди да стигнем до някакви малко по-интересни за останалите участници дискусии.

[Аtos]

Радико, надявам се, че не съм те надценил и можеш да разбереш с каква идея давам този пример с повдигането на втора, трета и т.н степени в различни дименсионни съотношения?
Ей го, Юлиан и той се връзва като малко дете
Примерът, който давам е, за да се разбере, че е много лесно да се допуснат грешки и недомислици.
Естествено, че в каквито мерки смяташ, в такива ще получиш изражението на силата накрая (защото всяка сила се изразява чрез килограми, линейно разстояние и време).
Няма формулировка на сила, която изразява големината и за "кубични метри", например. Дори повечето се смятат за "килограми на квадратен сантиметър" (особено, когато става дума за флуидно налягане), за разлика от тези, които действат на твърди тела, там се приема условно, че "силата действа в една точка", карай, това смятам го изяснихме и не е нужно подобно задълбаване в конкретиката на примера?

"Метър, квадратен метър и кубичен метър изразяват КОРЕННО РАЗЛИЧНИ ФИЗИЧНИ ВЕЛИЧИНИ" - точно така е!
Само че във формулата не ни трябват подобни величини, а получената числена стойност. Каквато получим, чрез такава ще изразим големината на силата, просто е.

Да, има дименсии където скалари се появяват на степен - примерно ускорението е метра за секунда на квадрат, и се добива грешната представа че секундите се вдигат на втора степен. Но реално тази дименсия изразява "скорост разделена на време, и по случайност в скоростта също участва времето.

"Участва по случайност" - хахаха
Добре, че от време на време имаш проблясъци, та не започваш да твърдиш, че времето има площ. Сега ти е ясно, предполагам, целта на примера с метрите и милиметрите, който дадох (или не)?

Отново да ти напомня, че НЕ МОЖЕШ да приемаш тяло като точка, когато си близо до него. Трябва да разглеждаш всеки един негов атом, притеглящ всеки атом от другото тяло. Сумата от тези безкрайно много вектори ще ти даде резултантната сила, с която двете тела си взаимодействат.
Когато двете тела са далеч едно от друго, сумата от всички вектори на едното тяло са приблизително в една посока, но когато си в непосредствена близост (а още повече когато си вътре) това вече не е така."

Хайде сега помисли сам?
Колко близо трябва да са две тела с подобна форма, за да "не е така вече"? "Безбройните вектори" си променят посоките плавно с увеличаване на разстоянието! Къде е точната граница според теб от която нататък формулата "започва да работи"? Знаеш ли какво ще се получи, а? Ще ти кажа - когато приближиш подобни тела по начин такъв, че центъра на масите им да съвпадне, между тях няма да има никакво привличане!
Ти и за кухото кълбо спореше, че вътре в него телата щели да се стремят към центъра, ама...нейсе...

Аз ви предлагам да обсъдим подобен вариант (че малките несферични тела нямат собствена гравитация), вие започвате да ми вадите аргументи, че не искате да допуснете подобна възможност, защо тогава изобщо се хабим да пишем фермани?
Аз ви казвам, че е твърде вероятно (както и nizo посочи-Анщайн) гравитацията да не е свойство на масата, а да я съпътства като явление, вие и това не приемате като условие за евентуално разискване?

Все едно да ми дадат задача - Да намеря средната скорост на влак, пътувал от Сандански до Шумен и аз да започна да вадя от 9 кладенеца вода - ама видиш ли, то няма жп. линия между тия два града, или пък няма как да стане, щото не е рентабилно и т.н.?
Как не разбирате, че тези аргументи, които ми навирате в носа, са отдавна известни (надявам се) на всеки тук, съм ги дъвкал, премислял и т.н. Разминаванията са явни.

"търсиш само нещата които подкрепят теорията ти" - Не, не е моя теория, просто е разглеждане на подобна вероятност (като вид задача) и това го пиша може би за четвърти път!
И не бива да приписваш на другите собствената си методика в споровете, тя си е твоя запазена марка

Айде, ръпай си морковите със здраве и не ме занимавай повече!

[технократ]

Аз ви казвам, че е твърде вероятно (както и nizo посочи-Анщайн) гравитацията да не е свойство на масата, а да я съпътства като явление, вие и това не приемате като условие за евентуално разискване?

Щом я съпътства, това не означава ли че е нейно свойство? но разбира се има изключение от това правило, например бълхите съпътстват кучетата, но това не е тяхно ( на кучетата) свойство

[juliang]

Колко близо трябва да са две тела с подобна форма, за да "не е така вече"? "Безбройните вектори" си променят посоките плавно с увеличаване на разстоянието! Къде е точната граница според теб от която нататък формулата "започва да работи"? Знаеш ли какво ще се получи, а? Ще ти кажа - когато приближиш подобни тела по начин такъв, че центъра на масите им да съвпадне, между тях няма да има никакво привличане!

Няма точна граница. Има приемлива грешка. Ако приемливата грешка в измерванията ти е 10%, то разстоянието е едно (да речем равно на 2-3 пъти диаметъра на тялото). Ако искаш точност от 0.1%, то растоянието скача в пъти. Числата са примерни, не ми се смятат тангенси и синуси.
На твоя пример с кривите тела със съвпадащ център на масите аз ти давам контра пример. Двойка звезди, обикалящи около общ център на масите. Или още по-страшно - двойка черни дупки. И двете неща са наблюдавани. Ти се намираш  точно в центъра на масите на тази двойка. Колко трябва да си голям, за да не бъдеш разкъсан? Къде е "границата" на твърдението, че ако се намираш в центъра на масите, си в безтегловност? 1 см? 1 метър? 1 километър? Колко трябва да ти е якостта на опън за да приемеш че цялото ти тяло се намира в безтегловност, а не само пъпа? Опираме май до това какво точно приемаш за "липса на гравитация". Ако искаш абсолютна нула гравитация, ще имаш само един атом, който се намира точно в центъра на масите. Ако имаш твърда планета, то вероятно размер от порядъка на няколко стотин километра е ОК, и тя би стояла там. Ако обаче е газов облак, то той ще бъде раздърпан от "нищожната" гравитация и ще бъде засмукан от всяка една от зевздите/дупките.

Както и да е ... да те питам нещо друго. Кое точно те подтиква да мислиш, че теорията за призхода на гравитацията е грешна, и че "малките" тела нямат собствена такава? Какви потвърждения имаш за тази теория?

[технократ]

Къде е "границата" на твърдението, че ако се намираш в центъра на масите, си в безтегловност? 1 см? 1 метър? 1 километър?

Зависи този център на масите колко е голям, за пример , центърът на масите на един геврек, е точно по средата на геврека, съвпада със геометричният му център, и това е за улеснение на мислената задача. Ако геврека е с накаква плътност, при увеличавене на диаметъра му, плътността му пада, съответно центърът на масата му се разширява, какво означава това? това означава че в такъв разширен център на масите, зоната на неустойчиво равновесие на пробно тяло намиращо се вътре във геврека, ще е с по голям обем, обаче и силите които се преразпределят в такъв геврек ще са много по снижени, в сравнение със същият геврек ако диаметърът му се смали. Нали се сещаш че тогава игравитационните сили вътре и отвън геврека ще са с променена зависимост от квадрата от разстоянието, и гравитационната константа ще бъде друга. но това при мноооого големи плътности на материята каквито са в черните дупки ( ако съществуват такива в рамките на теорията която ги предсказва, защото теорията може да ги предсказва но въпреки това на практика да не съществуват. Това което астрономите тълкуват от наблюдения като черна дупка, може да се окаже нещо друго неизвестно на астрофизиката.)