Именно. Аз поне, говорейки специално за моя личен опит до сега, без да противореча на някой с различни преживявания от моите... съм стигнал до извода, че единственият начин да се напусне принципа на един порочен кръг, е проявяването на добродетел.
Вселената НЕ Е механистична. Както в техниката, по същия начин и в моралистиката и в най-дълбокото психологично устройство на човека действат закони. Моралните закони и физичните закони са само различни светлини на едни и същи правила в природата.
Характерното за всяка добродетел е, че е мимолетна. Тя трябва да се пресъздава отново и отново. Добродетел се проявява единствено волево.
Характерното за всеки порок е, че е цикличен. Той се възвръща и развива във всеки момент, в който човек се откаже да излъчва волята си за живот.
Човек изпада в един "Парагаф 22" точно в момента, в който се откаже от суверенитета си на по рождение свободно същество, от вътрешния си суверенитет, когато се откаже да упражнява волята си в следващия миг. Това "изпадане", завъртането в кръг, се усеща като "повишено налягане в обратна посока" на собствения живот, който продължава в стагнация, докато не му се изчерпат силите, след което започва да залинява.
Проблемът на Свободната Енергия в масов план, тоест въпросът защо човечеството все още паразитира върху ентропията, опира до МОРАЛ и до недостатъчно духовно узряване. Това НЕ Е технически въпрос - техническият въпрос е факт и е отдавна решен; човечеството, като колективен образ, има проблем с моралното си съзряване, за да излезе от "Параграф 22", в който се намира.
Погледнато отгоре, когато човек разгледа личностите и житейския път на по-голям брой исторически изобретатели, лесно се забелязва, че за всички е характерен или пагубен наивитет, или пагубно непознаване на себе си и другите хора, или някаква друга слабост на характера, която им е пречела да бъдат лидери и ги е поставяла най-вече в ролята на жертвата.
Това е очевидно от литературата, стига човек да се поинтересува от човека, а не от изобретенията му. Интересът на човек от човека е естествен интерес, когато се осъзнае, че вселената не е механистична. Човек се интересува единствено от изобретенията на друг човек, когато все още се заблуждава, че изобретенията са източника на волята, а не изобретателят им.
Всеки изобретател, който не се е разочаровал от живота по принцип и не се е простил с живота си... всеки изобретател, който изобретява, подтикнат от надеждата, който се надява да постигне света, а не е подтикнат от разочарованието, ще се издъни в мисията да промени каквото и да е.
В началото наивните все още изобретатели, които не са познавали мотивите на бизнеса и не са знаели какво е това военно-индустриален комплекс (защото все още не е имало такова нещо в световен мащаб) са блеснали като светлинки за кратко и са оставили само отпечатък в историята. Следващите поколения изобретатели са реализирали себе си единствено по три начина: или като част от голяма корпорация, или като част от държавния апарат, или като част от военната машина. Техните трудове са пожънати от контролиращите ги институции, патентите им са изчезнали или никога не са се появявали, а те самите са породили не светлинки, като предишното поколение, а само слухове.
В днешно време последните, съвременни поколения изобретатели на механизми за Свободна Енергия имат, един последен враг: познали вече интереса на бизнеса, познали вече същността на военно-индустриалния комплекс, познали вече природата на другите хора, на тях им остава да познаят едно последно Зло - своя собствен характер.
Аз наричам препятствието на днешния ден, пред което са изпарвени съвременните изобретатели, "борбата с надеждата".
Надежда и отчаяние са неразривно свързани - те са точно като магнит. Не можеш да имаш едното без другото, сиреч, проблемът е в самия магнит.
Да си отчаян, означава, да нямаш избор пред себе си. Да се надяваш на каквото и да е, автоматично означава, че си отчаян. Не можеш да се надяваш, ако не си отчаян от нещо, тоест ако в определено отношение не се чувстваш заставен да извършиш нещо, което не желаеш да извършиш.
Презрението и разочарованието са свързани по същия начин. Човек не може да бъде разочарован, ако не презира онова, което го е лишило от очарованието му.
Когато човек е очарован, той е отчаян, защото не вижда нищо друго освен онова, от което е очарован. Така автоматично той се надява на своето очарование.
Моментът на разочароването е магически и много силен, затова често се възприема за свещен. В мига, в който човек се разочарова, той започва да презира. В момента, в който човек презре своето очарование, той е истински свободен. Точно в този миг, когато човек познае пороците на обекта на своето очарование, той започва да го презира, и в мига на презрението си е действително свободомислещ и е на върха на своята духовна свобода.
Съвременните търсачи на механизмите за Свободна Енергия се стремят точно към обратното - те ненавиждат разочарованието, те се съпротивляват на това да презрат обекта на своето очарование, и вместо това усилено продължават да се надяват, докато отчаянието им е видимо най-вече, когато някой ги гледа отстрани.
Изобретателите, измайсторили някакъв механизъм за Свободна Енергия, най-често се очароват от себе си или от другите хора, надяват се на другите хора и в това отчаяние те прекарват дълги години. Те полагат усилия да привлекат върху себе си внимание от обектите на тяхното очарование... а вместо това те би трябвало да събират сили, за да може някой ден да имат достатъчно сили да презрат себе си.
Ако един изобретател на Свободна Енергия успее навреме да презре себе си, той автоматично, в мига на истинската си духовна свобода, излиза от "Параграф 22" и мислейки единствено за най-добрия начин, по който да постигне своя залез, а не някакъв нов изгрев, успява да остави историческа следа в полето на Свободната Енергия.
Затова подчертавам, във връзка с коментарите на tobo1 и Иван БГ, че въпросът с рисковете и евентуалните смъртни заплахи въобще не интересува онези изобретатели, които са достатъчно морално съзрели, за да приложат и да се възползват от Свободната Енергия по най-смисления начин.
