Общо взето ако се задълбочи човек в историята, може да излезнат някои интересни неща:)))
Процеса е да кажем (побългарено) интеркалиране на графит с хлорен анхидрид Cl2O7
Ако съм разбрал правилно с химическа реакция отвътре се цепи графита, но резултата не е чист графен, а парчета/люспи графит/въглен, а графен не е намерен при изследването, намерени са някакви други вещества, включително хлор.
Сравнява се полученото с така наречения термо-разширен графит, като свойствата са подобни относно абсорбиране на органични вещества 1:30-1:40 и повече. Тоест това вещество става за абсорбент, но не и за филтър.
Реакцията може да е взривоопасна и има вероятно значение количеството въглерод и анхидрид, за да не гръмне, но да се запали и да раздува сажди. Визуално - купичка въглерод на няколко капки или да кажем няколко милилитра -налива от шишенцето съвсем малко.
Предполага се(от някакъв учен), че даже може да не се използва графит, а примерно дървени въглища, даже по така наречения патент на Петрик, това се допуска.
За батерията - разглежда се варианта от комбинация на термодвойка - въглерод(не просто графит) и метал + добавка на някакъв електролит (галваничен елемент). Не търсете СЕ тук:))
някои неща резюмирах оттук:
http://forum.lebedev.ru/viewtopic.php?p=42985&sid=259ceebece1364452d767c52aea0779dПредполага се също така, че Петрик, имайки определени връзки, е бил включван като съпритежател на патенти на открития, които всъщност не са негови, с цел да се монетизира патента.
Иначе тези пухообразни сажди може да са интересни за изследване, ако някой успее да ги репликира, но явно е важно да се вземат сериозни мерки за безопасност, примерно в някаква камера или подобно, защитни очила и др.
Ако колегите химици се изкажат, би било интересно, горе-долу за повечето неща се ориентирах какво описваха, но някои детайли може да са интересни и да се изследват по-детайлно.