Времето...
Да се опитваме да дефинираме какво е време, е ако не друго, поне забавно
. Все едно се опитваме да затворим вятър в шепа.
И как да се кротне ума ни инак!? Нали се чувства уютно, предимно, ако нещо е вкарано в рамки и теглилки. Та и времето „трябва“ да го „набутаме“ в нещо- познато, разбираемо за масата човеци, за да може и евентуално да го експлоатираме по човешки качествено и количествено
. Затова сме измислили „тик-так“, та да има нещо, че съвсем да не се изгубим в безвремието.
И все пак можем да си размишляваме на воля...
От коя изходна позиция се опитваме да го дефинираме- от позицията на човеци с определени пресетивни, сетивни, умствени възможности, респективно възможности и характеристики на харда ни( мозъка като орган
). И всъщност го опростявеме до толкова, до колкото може да го схване умът ни и да го облечем в думи. Тоест един кабел, ако е слаб и му пуснем силен ток, най-вероятно ще изгори(не разбирам от ток, така че ако греша, ме извинете). Тоест това, с което ще щамповаме времето като разбиране, е просто
представа според „качествата на кабелите“, с които разполагаме в дадения момент.
Когато си помислим за времето, то пълнеж многообразен и многолик- от съществителни до прилагателни и глаголи. Слънчево, дъждовно време, ден- нощ, бързо-бавно, минута, секунда, час, 24 часа, времето в земната орбита, в космоса, процеси, физическо събитие, картини, образи, усещания... Тоест от другата страна винаги има нещо за „закотвяне“. Кой има нужда от котвичка- ума ни и как- чрез моментната ни точка на осъзнаване, в която, както споменах, можем да пълним на воля каквото и както...
Та времето е моментната ни точка на осъзнаване, а тя се движи в личния ни съзнателен мисловен поток... Натъртвам
съзнателен, защото дали подсъзнанието ни се „чеше по темето“ с въпроса- „ какво е време?“, само можем да гадаем.
Какво е време според една птица? Е освен ако не сме птици, няма ка да знаем
Какво е време според един обитател (човек) на джунглата, който няма идея какво е часовник, телевизор, интернет? Дори всяка наука е дефинирала времето през
нейната основна точка на осъзнаване на „реалността...
Преди няколко години, при работа с пациенти болни от деменция (дегенеративно заболяване на мозъка), някои от тях живееха във времето на Втората световна, ама съвсем буквално. Не знаеха какво е час, нито часовник, а не ги и интересуваше... Моментната им точка на осъзнаване се беше закотвила там и толкоз.
Какво е време извън моментната точка на осъзнаване на човека, само можем да гадаем.
Не знам до колко можах да обясня разбирането си, но чакам да почнат да валят домати по мен, хахахах.
