Магнитният поток е поток от вечно движеща се материя (може да се нарече "етерална").
По-скоро е с характеристиките на чиста енергия, не на материя.
При изчезване на причината за поява на това поле, съответно магнитните силови линии се прибират обратно до нулата. При това нарастване от нулата и последващото прибиране обратно до нулата, силовите линии пресичат проводниците в близост и индуцират ЕДН в тях. Подобно явление може да се наблюдава при създаването на кръгчета тютюнев дим и преминаването им покрай препятствия имитиращи проводниците. Когато се намагнитва една сърцевина домейните се ориентират по посока на полето и остават заключени в тази посока поради наличието на хистерезис във феромагнетиците. При премахване на част от тази сърцевина се появява "размагнитващ фактор" и се увеличава магнитното съпротивление. При това положение част от домейните затварят създаваното от тях поле в съседните домейни. От това преориентиране на домейните, силовите линии които до момента са преминавали през цялата сърцевина сега се свиват до почти нула и обхващат само два съседни домейна. Т.е. магнитните силови линии (респективно полето) не са изчезнали, те само са се преориентирали. При това преориентиране от макромащаб към микромащаб, силовите линии пресичат проводниците и създават ЕДН.
Както виждате най тривиалното явление може да бъде изтълкувано като чудо от незапознатият човек.
Това е добро обяснение, но то дава отговор на въпроса "как става" а не "защо"...както и Юлиан отбеляза.
Всички знаем как се индуцира ел.ток, но не знаем точния механизъм, по който това става на микрониво, а и защо става?
Че магнетизмът ни е "под носа" и имаме достъп до наблюдение и експериментиране с магнити, не означава, че е "просто явление".
Хайде да разгледаме двата добре известни практични опита:
1. "Свободно" падане на магнит през медна тръба - забавя се падането. Къде отива енергията, която се противопоставя на гравитацията?
2. Свободно падане на магнит върху медна плоча - милиметри преди контакта, магнита сякаш "бие спирачки" и рязък удар няма, а почти меко приземяване.
Обяснението какво точно (и защо) се случва вътре в медта, би било отговор и на другите въпроси.
П.П. Краси, този ефект при реле и аз съм го наблюдавал лично, котвата остава залепнала като постоянен магнит, но при прекъсване на директния контакт, ефектът изчезва. Поразително прилича на поведението на кондензатор, който след разреждане няма заряд, само че действието е обратно - кондензаторът за да го разредиш, трябва да затвориш веригата галванично.
При магнитите напротив - подковообразен магнит си запазва силата по-дълго време, ако му залепиш пластина на полюсите да затвори магнитните линии.
