Струва ми се, че пропускане нещо много важно, защото материята не само приема енергия, а и отдава. Като се разглежда само приемането, все едно се обръща внимание само на един от магнитните полюси, вместо на двата.
При вибрирането на елементарните частици се излъчва богат спектър от лъчения (някои детектируеми, други не), част от които преминават през материята и се излъчват надалеч в пространството. Тези лъчения участват активно в полевите силови взаимодействия между космическите обекти.
Затоплянето, за което говори Технократ, се дължи по-скоро на тях (а не пряко на поглъщането на етер), понеже те са по-близо до материалното.
Сега се сещам за един НП филм, който наскоро изгледах за слънчевата сонда "Паркър". Там се говореше, че колкото повече сондата се приближава до Слънцето, толкова по-силно налягане тя ще изпитва противоположно на гравитацията, т.е. върху нея ще се окаже спирачен момент заради мощните слънчеви лъчения и частици, който струят от него с голяма скорост. Което си е точно така. Този обратен (на гравитационното притегляне) поток не трябва да се забравя - колкото по-масивно е тялото, толкова по-силен е и този поток на излъчване. Именно по този начин се избягва парадоксът със сингулярностите, понеже така се поставя лимит на гравитационното притегляне.
