Цялата каша тръгна още от pdf-а. Не знам дали е от лош превод или неразбиране,
...
И съответно резултата от 500 kW си беше напълно неизбежен.
В това нямаме разногласия, там е пълна каша. Аз изобщо не мисля че дискутираме даже и нещо далечно свързано с този "оригинален" документ. Още от началото изразих мнението си относно това и не мисля че трябва да се повтарям.
Това е материя която е доста добре изучена и представена в дебелите книги, и ако ти не можеш да я осмислиш, спокойно можеш да я прочетеш от там.
Всъщност аз целенасочено избягвам съвременните дебели книги (и ако мислите че Хевисайд и Максуел не са писали, дебели, по 1000-2000 страници книги, тук дълбоко бъркате), основно поради причината че те не наблягат на
динамиката на явленията. Всичко което се е постулирало относно електромагнитните явления през 19 век е било от гледна точка на флуидна динамика. Основно за това тези фундаментални теории са издържали на времето и са валидни и днес, понеже те се базират на разбиране на електрически и магнитни явления на база на движение и взаимодействия на флуидни полета. Например, посочете ми една съвременна книга ( в последните 30-40 години, оставяме на страна че тя е "преписана", с допълнение, от книгите от преди 60-80 години, и тъй нататък) където се разглежда въпроса за сходящи и разгодящи електрически и магнитни полета и динамиката на складиране на кинетичната енергия в структурата на тези полета.
Електричеството има две компоненти - ток и напрежение. Двете макар и свързани една с друга са съвсем различни и съответно пораждат различни ефекти. Напрежението създава само електрично поле и при реалните изолатори - пренебрежимо малък ток. Докато при свръх проводника е обратната ситуация - голям ток и пренебрежимо ниско напрежение. Този ток поражда само магнитно поле и при свръх проводника то може да съществува вечно без добавяне на външно напрежение. Реакцията на Ленц се дължи на наличието на магнитните полета и тяхното взаимодействие и поради тази причина тя е пряко следствие само от протичащият ток.
Тук се изразявате грешно, но без даже да разбирате това, понеже така сте го научили и в последствие така го осмисляте, като това не е критика към самия вас, а по скоро проява на едностранчивостта в системата на образование която се е наложила.
Първо електричеството не е едно нещо, а съвкупност от феномени които ние наблюдаваме навсякъде около нас. Цялата природа се базира на електрически (и магнитни) феномени, понеже аз правя тази разлика. Нататък използвам думата електричество, но тя не трябва да се разбира единично, а като представа за съвкупност от природни феномени свързани с електричното поле ( диелектричното, ако трябва да сме точи в изразяването).
"Електричеството има две компоненти" - не е точно така. Електромагнитните явления имат две компоненти, и те не са ток и напрежение, а електрична и магнитна компонента. Електричното и магнитното поле в зависимост от (ди)електричната и магнитна проницателност на материал се изразява по един или друг начин проявявайки се в различни феномени като, ако означим силата на компонентите на тези феномени с реални числа от 0 до 1, сбора на степента на проявяване (ди)електричната и магнитната компонента винаги е 1, но явлението ще се проявява като или (повече) електрично или (повече) магнитно или някакво отношение в зависимост от силата на компонентите и как те си взаимодействат със средата, като за ток, това е основно повърхността на метала където е обособил електронния облак.
За да не изпадаме в по-дълбока дискусия тук имам основен въпрос към вас, който го зададох и преди. Как виждате механизма от dB/dt да се създава "ток"? Като надавам се да не мислите че механизма е само магнитен.
Можеш дори, ако не те затруднява английският, да погледнеш Хевисайд как е формулирал магнитната индукция В и от кое тя зависи - от тока или от напрежението.
В известна степен и определени технически насочесности, английския ми е по-лесен от Българския така че в това нямам проблем.
Хевисайд формулира термините не на едно място а на цели страници. Формулировката на
В може да се намери на "Electrical Papers, Volume I, p. 516, equations(98)"
B=μH, div(B)=0, cur(H-h)=4πCИнтересното е как на следващата страница той разглежда логичното предположение как "неправилно предположение за нарастващ ток" може да бъде объркано за феномена на промяна на
μ.
А това как електрическите полета и динамика си взаимодейства с магнитната ( и затова говорим за електро-магнитни явления), концентрирано може да се намери няколко страници след това p. 520, под названието "Normal Electromagnetic Systems. Energy conjugate properties"/"Стандартни Електромагнитни системи. Свойства на енергиината свързаност"
curl(H-h)=4пГ=4п(С + dD/dt), curl(e - E) = 4пG = dB/dtКъдето
h,e са наложените магнитни и електрически сили,
Г,G са реалните електрически и магнитни токове (по скоро потоци),
C,D са (по)тока на проводимост и (по)тока на отместване. Другите термини предполагам са ясни.
Моята забележка към Хевисайд, е че той не е разчленил
μ на магнитна капацтивност на и магнитна проводимост на средата по аналогия на електрически капацитет и електрическа проводимост, за да направи разсъжденията и формулирорките симетрични.
Ще завърша този си коментар с директен превод на Хевисайд ("Eletrical Papers Volume I" p. 282 & p.292) относно принципа за съхранението на енергия, понеже този принцип се хвърля наляво и на дясно без да се осмисля. Не перифразирам, или не интерпетриам по мой си начин Хевисайд понеже първо човек трябва да
разбере каква е логиката на мисли на тези хора (а не само формулировките), които са минали преди нас в разбиранията на тези процеси, и след това да си прави свой "поетични" верни или неверни интерпретации. Надявам се тези които виждат Ленц ефекта като изражение на принципа на запазване на енергията, да прочетат тези цитати и дълбоко да ги осмислят:
p. 282:
"Ние може, в действителност, от съществуването на Силите на Ампер, и убеденост във правотата на принципа за запазване (на енергията), заключим със сигурност че някакво друго действие се случва,, но принципа само потвърждава че енергията никога не изчезва, и че енергията добавена към системата отвън, абсолютно трябва да бъде запазена в някаква форма или трябва да се прояви, преминавайки през преобразуване, в някаква друга форма. Кака ще е тази форма, това зависи от механизма на динамичните връзки в системата, и принципа ( на запазване на енергията ), не ни казва какви са тези връзки, тяхната последователност, или как това ще се случи."
p.292:
"Сила от какъвто и да е род, е равнопоположно изразена в кинетичната и потенциалната енергия, когато имаме трансфер от едната към другата. Силата създава относително движение и това движение не може да бъде усвоено без нея. В горния елементарен пример ( пример с тяло хвърлено на определена височина, и оставено свободно да пада ), запазването на енергията означава че когато кинетичната енергия се "губи" от движещото се тяло срещу силата, тази загуба е абсолютно възвратима при обратното движение ( на падане ), след като силата и нейната насоченост остава една и съща в различните точки. Тази последна забележка в действителност дава обосноваването защо енергията се запазва, и може да бъде възвърната в кинетичната си форма."