Сега ще нахвърлям малко мисли за същността на електромагнитната индукция - прилагам два файла. Отдавна се чудя как точно се индуцира напрежението във вторичната намотка на трансформаторите. Значи в първичната намотка имаме променлив ток и той прави променливо магнитно поле, което индуцира напрежение във вторичната намотка. Но как точно? Двете намотки нямат галванична връзка. А се получава така, че движението от едната бобина се прехвърля в другата, явно чрез някакъв посредник. Този посредник някои го наричат поле, други - ефир. Импулс от първичната намотка се предава на този посредник, а той от своя страна предава импулс на вторичната. Следователно този посредник (поле, ефир) има маса и скорост, т. е. импулс. До тук добре, но интересното е, че когато електроните в първичната намотка на трансформатора се ускоряват примерно нагоре, то електроните във вторичната намотка ще започнат да се ускоряват надолу. Това изглежда някак си паракдоксално. Но нека да допуснем, че ефирът е някакъв флуид. Какво ще стане ако например във въздух пуснем от маркуч силна струя сгъстен въздух от компресор? Струята ще ускори въздуха в помещението и то по такъв начин, че налягането в самата струя ще е по-ниско от околното налягане. Следователно заради разликата в наляганията ще възникне поток въздух, насочен към струята и почти перпендикулярен на нея. Ако струята от маркуча тече достатъчно дълго време, то тогава поради триенето околният въздух ще се ускори и неговият поток ще стане почти успореден на иницииращата струя. Според мен нещо подобно става и в проводниците на трансформатора. Електроните в първичната намотка се ускоряват от първичното напрежение и триейки се с ефира го повличат като така се създава понижено ефирно налягане в областта на първичната намотка. Това води до засмукване на ефир в посока към първичната намотка като този ефирен поток е почти перпендикулярен на нея. Понеже не е точно перпендикулярен, има съставяща, която е успоредна на проводника на първичната намотка и това ориентира въртящите се електрони от вторичната намотка. Един вид, спинът на електрона се ориентира точно както съм го нарисувал. И така имаме въртящо се тяло (електрон), обтичано от ефирен поток и това води до поява на сила според ефекта на Магнус. И виждаме, че тази сила е насочена точно както това става при електромагнитната индукция. По-нататък - ако токът в първичната намотка се насити и остане постоянен, тогава ефирният поток ще се ориентира успоредно на първичния проводник. И това отново ще прави ефект на Магнус, но този път силата ще е насочена перпендикулярно на вторичния проводник и следователно няма да се индуцира напрежение в нея. Затова при постоянен ток в първичната намотка не се индуцира напрежение във вторичната. При обръщане на тока в първичната намотка, се обръща и спинът на електроните във вторичната като за известно време ефирният поток отново е почти перпендикулярен на жиците и ефектът на Магнус индуцира вторичното напрежение.
Дълги години мислих и не можах да измисля по-правдоподобно обяснение за същността на електромагнитната индукция. Ето тук малко информация за ефекта на Магнус -
https://en.wikipedia.org/wiki/Magnus_effect