Медните оксиди CuO и Cu2O са по-добрият избор от колкото рутила TiO2. Причината е енергията на забранената зона. За CuO тя е 1,2 eV, за Cu2O е 2 eV, докато за TiO2 е от порядъка на 3,2 eV. Това означава, че CuO може да абсорбира електромагнитни вълни дори и в инфрачервената зона с дължина на вълната по-малка от 1000 nm, и при адсорбцията се избива един електрон. Големият проблем е захващането на този електрон за да протече ток във външната верига. За целта в показното видео се използва електролит. Нормално в практиката, тъй като CuO е естествен p полупроводник, се използва n полупроводник, като такъв се използва ZnO, който има енергия на забранената зона 3,4 eV и не поглъща видимата светлина, освен това трябва да е много тънък слой за да е прозрачен, и това представлява другият електрод, от към слънчевите лъчи. Големият проблем за работа в домашни условия е чистотата на материалите. Начина за получаване на слой с меден оксид може много да се подобри, но нанасяне на тънък слой цинков оксид, и върху него ток отвеждащи електроди е почти невъзможно при домашни условия. Иначе двойката CuO-ZnO са идеални за соларни клетки, абсорбира повече от 90 % от светлината и имат много голям к.п.д.
