Разбира се че да се смята че магнитно поле във вакуум, няма, е глупост. Парадокса на фарадеевият генератор съвсем не е парадокс (за разлика от парадокса на близнаците в теорията на Айнщайн). Магнитното поле не се върти заедно със магнита по оста на намагнитването, затова и меден диск заедно със магнитен диск който е намагнитен по оста на въртенето генерира ток макар че няма относително въртене на магнита спрямо диска или обратното. Тука трябва да се вземе за отправна система самото магнитно поле, спрямо което става въртенето. Какво заключение трябва да си направим от това за магнитното поле. То не трябва да се смята като някакъв флуид втичащ или изтичащ от магнита, нито пък за някакъв поток който идва незнайно отвън и само се преструкторирал от магнита, защото иначе и без него трябва да съществува магнитно поле. Единственият извод според мен е че магнитното поле трябва да представлява възбудено енергийно състояние, на обкръжаващата среда на магнита, било тя ефир или някаква субатомна субстанция, която има свойството някак си да се възбужда енергийно от самият магнит. Бих го оприличил на камертон, накъдето и да го местим, възбужда във околният въздух трептения, тези трептения обаче поемат от енергията на камертона, съответно аналогията с магнита е че той или генерира безкрайна енергия или по някакъв начин си възвръща енергията която е разсеял в околното пространство, и пак си я отдава там така че да се затвори един безкраен цикъл.
