" Това е област лишена от материя, но в същото време е дом на призрачни квантови частици, които се появяват и изчезват.
Това означава ли, че новото изследване опровергава теорията на Айнщайн?
„Това изобщо не е така“, казва съавторът на изследването Дино Ярошински, професор по физика в Университета Стратклайд в Шотландия.
„Пулсарите създават смазващо силни електромагнитни полета в квантовия вакуум обграждащ звездите. Тези полета деформират или поляризират вакуума, като по същество създават бързи избухвания, които забавят светлинните частици“, обяснява Ярошински.
Междувременно заредени частици, като протони и електрони, преминават през тези полета, надминавайки светлината."
Всичките "странности" идват от отказа на сегашната физика да признае съществуването на етера! Този Ярошински се бори докрай (както се вижда) да нагоди явленията отново към ТО.
Ако вакуумът е нищо, няма как да се деформира или "поляризира", абсурдно е! Нито има как да се образува каквото и да е поле в него!
Абсурдно е също да се описват точни етерни взаимодействия и модели, и при това да не се признава съществуването на етера!
То е все едно някой да изследва и описва обстойно явлението морски вълни, а да отрича съществуването на водата!
Етер и вакуум и пространство са едно и също нещо!
Обяснението е далеч по-просто (но с яростен отказ за признаване) - в "областта" на въпросните звезди има енергийни колапси, предизвикани от изпомпването на етерни енергии! Тези пулсари, свръхнови и квазари черпят колосално количество етерни енергии, за да съществуват (светят и греят).
Тези "енергийни колапси" са причина за "деформацията" на етера във въпросните "зони" (слагам зони в кавички, защото се променят характеристиките на самото пространство). Стига се дотам, че може да изчезне напълно енергийната плътност на етера и това да предизвика черна дупка - "място" (или точка), в което материята престава да съществува, остава само информацията за нея, съдържаща се във въпросния "хоризонт на събитията", споменат от Ksurnev.
Самото понятие "ускорение на фотоните" е погрешно в дадения случай! Ускорение може да се установи, само ако самото пространство е константа! Когато самото пространство/вакуум/етер се "деформира", ускорението (и скоростта) стават понятия изгубени в сингулярността!
Давам прост пример:
Точки А,Б,В и Г в права линия.
Намираме се в т.А
Имаме обект, отдалечен от нас на х метра, намиращ се в т.Г, който се движи към нас.
Знаем разстоянията между точките, знаем колко "далеко" от нас е обекта. Да допуснем, че между Б и В се появи "изкривяване" (липсва пространство - "червеева дупка"). Ще отчетем различни скорости на обекта при същите разстояния.
