"Недейте разваля хубавия бой с караници!"
За процесите в ДВГ важат всички закони на термодинамиката, динамика на флуиди, химия и механика и каквото още се сетиш - абе цялата физика.
и при 2-та типа компресорен и бензинов двг имаме такт на сгъстяване - считан за адиабатен п-с, т.е без обмен на енергия или пренебрежимо-малък обмен спазвайки основното уравнение на състоянието p.V=nRT (n-бр молове). Т-абсолютна температура, върху газа се извършва работа, за да му се повиши вътрешната енергия и оттам температурата. Високата компресия при дизеловите мотори повишава температурата на сместа до стойността на запалване на нафтата - нафтата се пали, окислява се, (не се изпарява) - получава се ново хим. съединение чието състояние е газ, без течна фаза, повишава се количеството газова фаза, съответно обем и налягане така вътрешната енергия се повишава допълнително, газът трябва да извърши върху буталото >> от работа необходима за сгъстяване. Цикъл на Карно! КПД е изразено в площта заградена от графиката на P/V диаграмата.
Що се касае до изпарението, то зависи от температурата, налягането, и специфичната разтворимост на съответното вещество - считаме ги за хомогенни еднофазни разтвори, 2 и повече фазните по определение са механична смес, независимо от агрегатното състояние..
Ей това е принципа. При бензиновия мотор, принципа е същия, с единствената разлика че по-малката компресия е недостатъчна да повиши темп. на бензина над температурата му на запалване и се използва в случая помощна установка - свещ. За сметка на това при бенз. ДВГ не е необходима такава якост на компонентите (биели, бутала, кол.вал) и такава термоустойчивост на буталата. Затова и можеш да въртиш спокойно до 7-8-10000 rpm преди да изхвърчи някое бутало през капака (биелите на някои опели се държат и до 12000 оборота). При дизеловите агрегати не е безопасно да се превишават 5000 rpm (5500 при някои модели на БМВ) Зависи и колко е хода на буталото, материалите и т.н.
Много се отклонихме от темата май.. да я прекръстим на "особености на 4-тактовия ДВГ"..?
Неслучайно споменах и Мега-та и се съгласявам че гоним оптимизация - туй й е хубавото - можем да пипаме, бараме, настройваме и да управляваме всякакви мотори с нея. Обаче малко или много оборудване на мотор с Геет си е клонящо към къстъм-конфигурация, и не просто трябва да работи, а да работи добре.
Да вземем едно сравнение между карб. бензинов, инж. бензинов и газов инжекцион - карбураторния е всеизвестно че дава по-нисък разход от инжекционния мотор - личния ми опит - Форд Сиера '86 (105к.с.) с 2.0л 8v карбураторен (вебер) дава разход междуградско 8/100 LPG при скорост 90/130 км/ч, на същата отсечка Рено Клио '2000 с моно инж. 8v 1.4л 75к.с. дава разход 10/100 при скорост 90/130 км/ч при все че е с предно предаване. Разбира се има редукция на конете поне с 20% спрямо каталожните данни и за 2-те коли. Автомобил със съвременен газов инжекцион, който НЯМА и следа от бензинов резервоар - демек пали си на газ, разбира се с ел.подгряване на изпарителя - 1.8 16v 110к.с. дава разход 9/100 LPG и всичко заради оптимизацията за конкретния вид гориво.
Най-малко доколкото разбрах оразмеряването зависи от скоростта на газовете и back-pressure което оказва реактора. Или другояче казано дебита в изпускателя. Който пък от своя страна е свързан с товара, оборотите, ВЕ, и степента на изгаряне. Та какво може да се измисли тук? Защото при различни режими, статичната геометрия на реактора предразполага към различна ефективност. Ефективността зависи от скоростта на газовете, но голямата скорост съответства на малки сечения съответно и на голямо "запушване", което не е добре за КПД. В ниските пък дебита ще малък, скоростта на газовете също, ако геет е оразмерен за високи мощности, и реактора няма да работи като хората. ?