montanar приеми го като част от аксиоматиката на физиката на относителността. Има два вида аксиоматики, едната е класическата, коя твърди че ефир съществува и няма нужда да се доказва това твърдение. Вземайки под внимание това Поанкаре пръв доказва, че скоростта на светлината е крайна и е константа, по този начин полага основите за съвременното разбиране на относителността. Втората аксиоматика е на Айнщайн, той постулира, че скоростта на светлината е крайна и е константа, оттук и отпада задължението това да се доказва и съвсем естествено отпада необходимостта от използването на ефира като понятие и по много лесен начин достига до изводите на Поанкаре и ги доразвива с много проста математика. Така, че ефира е въпрос на аксиома, или приемаш, че съществува ефир и доказваш, че скоростта на светлината е крайна и константа, или приемаш за аксиома, че скоростта на светлината е крайна и константа и не ти трябва ефир. Забележи исторически Айнщайн не оспорва съществуването на ефира, той просто по един много елегантен начин го заобикаля и го прави ненужен за по нататъшните изводи на физиката на относителността.
