Феромагнетиците не фокусират магнитното поле, напротив те би трябвало да го расейват, защото полето на магнита така да се каже “попива“ във феромагнитика, а от видеото личи че става точно обратното,
Предполагам че думата "фокусиране", по начин по които си я представяте, в този случай не показва правилната динамика на полето, когато към постоянен магнит се доближи феритен материал. Процеса е на по-висока концентрация на полето във феромагнитната среда отколкото в такава, като въздуха, в която няма този елемент. От тази гледна точка използвах думата "фокусиране". Вие го наименувате "попиване", предполагам че може и така да се каже, но само при условие че се разбира че когато магнитното поле се попие то увлича част около него и така се получава едно допълнително всмукване на полето към феромагнитната среда, тъй като нейната магнитна проницаемост е много по-голяма, и точно тази разлика в проницаемостта определя този "засмукващ" ефект. Все пак магнитната проницаемост (за първи път използвана като термин от Хевисайд) е 50 000 пъти по-голяма във желязото отколкото във въздуха, и не случайно имаме тъй наречените държатели на магнитното поле (затворен феритен контур), без постоянно действащ, източник на такова. В допълнение не забравяйте, че фокусирането не е свойство на стъклото като материал, а на геометричната му форма, така че директно прехвърляне на термина, както вие правите, а не идейно виждане за процеса, което е моето разбиране, според мен е неправилно.
полето дори и да се фокусира ще почне да действа на по късо растояние, и тогава не би могло да въздейства на пружината с болта на нея. Вижте пак видеото и се замислете.
Разстоянието не се скъсява, понеже допълнителния феромагнитен елемент, приближен от другата страна на полюса, позволява повече магнитни силови линии да се затворят през феритната среда, и точно това затваряне, или запушване на част от загубите при затваряне на магнитните силови линии през въздуха, при една и съща цялостна напрегнатост на полето, позволяват то да се прояви като "усилено" от другата страна. Може визуално да си го представите като балон, който когато го натиснете от едната страна (където имаме по висока магнитна проницаемост, тоест ръката ни изпълнява тази роля), той избива от другата. Само, надявам се разбирате, че този пример е сериозно опростяване на това което се случва с магнитното поле.