juliang, понеже вие поне се опитвате да видите "проблемите" на идеята която представям, ще се опитам да ви отговоря.
1. Колкото по-големи (или да речем че са поставено в по-дълга тръба открай докрай) са ти витлата в една такава конструкция, толкова по-голямо ще е триенето между флуида и тях. В тази тръба ще се образува повишено налягане и флуида просто ще я заобикаля.
За триенето съм съгласен, но това е точно триене, така да се каже повърхностен ефект "skin effect" или "skin resistance" тоест ъгъла на атака на флуида върху повърхността е много малък в сравнение със витлата при стандартните турбини. Да предположим че дълбочината на тръбата е 10 метра, при 90
о имаме 9
о ъгъл на усукване на метър дължина, сравнете това с ъгъла при витлата на стандартните турбини.
С повишеното налягане съм съгласен че ще започне да се образува, но точно и в това е идеята на такава конструкция. При повишено налягане, самата конструкция има начин да приеме тази енергия като по-високи обороти, а не като обратна реакция при така флуида да "прелее". Точно поради тези по-високи обороти се образува подналягане в центъра на тръбата ( флуида се изтласква по периферията на база на центробежната сила ), и точно тази зона на под налягане всмуква повече флуид и съответстващо увеличава оборотите.
Идеята е всъщност да се даде възможност на флуида да се самоорганизира в тръбата и "перките" по вътрешността и само да направляват на не препятстват движението.
съвременните турбини не са на принципа на налягане на принципа на самолетното крило - демек разлики в налягането при протичане на флуид покрай крилото го карат да де движи - а не налягане.
Не товно разликите в налягането карат крилото да се движи, а разликите във скоростите на флуида, при обтичането му от едната и другата страна на крилото, които създават подналягане от едната страна и така му се придава "всмукващ" ефект. И никой не е казал че тази тип конструкция не може да се приложи във конструкцията на тръбата както я обрисувах.
2. Такава конструкция има огромно тегло, в нея има много материал, който струва пари.
Валиден аргумент но нека да вникнем детайлно в неговата структура.
Това абсолютно би било така така при положение, че правите сравнение на съразмерни конструкция. Тук опираме до втората точка в моя първоначален коментар, а тя какъв обема на флуида който придава енергията си върху вътрешно прикрепените витла в сравнение със тази на стандартните витлови турбини. И така разглеждаме една стандартна турбина с размери на витлото 30 метра и дълбочина ( да кажем ) метър. Тоест обема на въздуха който и въздейства е около 2800 м
3, даваме коефициент на ефективност на конструкцията от 0.2 ( което е много щедро ), и това ни дава 560 м
3 понеже витлото не взаимодейства изцяло със енергията на въздуха от този обем, а с една малка част от него. Сега да изчислим обема на завихрения въздух, които почти с целия си обем и центробежна сила въздейства върху въртенето на тръбата. При тръба от 11 метра и радиус 4 метра имаме обем от приблизително 550 м
3 ( според мен напълно съпоставим като обем ). Така се получава че имаме всъщност много по-малко материал изразходван отколкото за големите витла, при "прихващане" на енергия от същото количество движеща се маса въздух.
3. Тази конструкция ще я събираш по полето когато вятъра рязко промени посоката си - страничното й съпротивление е съизмеримо, а може би и по-голямо от челното. Надявам се си представяш какъв размер ще има такава турбина с мощност само 1 мегават, и колко време ще ти е необходимо за да я завъртиш на 90 градуса.
Сега тук имате валиден аргумент, в крайна сметка колкото е по-дълга/дълбока една структура толкова повече би била изложена на внезапни резки завой на въздушния поток ( честно казано не се бях замислял върху това и благодарство за показалеца ), но мисля че както видяхме тя няма нужда да е много удължена. В допълнение аз коментирам идеята на база на ефективност и предполагам е напълно разбираемо че може да има пропуски от гледна точка на практически индустриален дизайн. В крайна сметка ако това се наложи, предполагам че ще се намери оптимално конструктивно решение по този въпрос.
4. Какво ще правиш при прогноза за буря, или за вятър със скорост над 150 км/ч? Щото на конвенционалните турбини просто им освобождават ъгъла на атака на витлата, и те сами под напора на вятъра се завъртат така че да оказват минимално съпротивление.
Отново валиден коментар. Нищо не казва че този споменат от мен ъгъл на усукване от 90
о ще остава един и същ, съвсем спокойно той също би било възможно да се променя, така че да "освободи" така да се каже вътрешните витала така че да станат паралелни на вектора на движение на флуида, та даже и да се оптимизира на база на плътността на спиралните линии при завихрянето на флуида които натурално се получава в тръбата, всичко е въпрос на конструктивни решения и оптимизации. В крайна сметка както казах, коментирам ефективност на решение а не дизайн за индустриално внедряване.
Вероятно мога да намеря и още някой "дребни" недостатъка в предложената от теб конструцкия, но засега тези мисля са достатъчни.
Абсолютно съм сигурен че има и други недостатъци, но въпроса не е в това, а точно във идеята на различен дизайн, които позволява да се използва енергията предавана от флуида в дълбочина, така да се каже в трето измерение, което обикновено е много по малко от другите две, и то по начин който позволява на флуида да се движи сравнително, по натуралните си спираловидни пътища, свободно по този (дълбок) път.
В един момент, когато имам възможност, да конструирам някакъв малък генератор базиран на извличане енергията от сравнително бавно движещ се флуид ( вятърен или воден ), за себе си ще отделя време за направата на прототипен модел с които да изследвам виждането си.