И понеже една "картинка" е колкото хиляда думи:
Да, горе-долу това е картинката. Съгласен съм само донякъде с най-горния надпис, за светлозелените полета. В сравнение с говната в средата уран 235 наистина е "сравнително слабо радиоактивен", но реално той е горивото и си е бая радиокативен. Тия в средата (без плутония) се разпадат за месеци и точно поради тази причина прътите с отработеното гориво си стоят до реактора, вътре в "ковчега" един цикъл на презареждне. Чак след година-две се вадят навън.
Както се вижда на картинката, новото гориво е 97% уран 238 и 3% уран 235. След като отработи, остават 95% уран 238, под 1% уран 235 и другото са "продукти на горенето". Затова и казват че ефективността на ядрения реактор е само 5%. Реално тя е около 30%, щото са "изгорени" 2/3 от горивото (уран 235). Това че в горивото в началото е имало 97% баласт ... не знам защо го включват в сметката. Все едно в печката да сложиш 3% въглища и 97% камъни и да кажеш че ефективността на горенето е 3%...
А защо горивото е само 3% ще попитате... Едната причина е че както казах сепарацията на двата урана е невъобразимо сложна и пипкава работа, и колкото по-обогатен уран искате, толкова повече степените на сепарация се увеличават. А това е и скъпо и отнема време.
И втората причина е ... ами сещате се. Това гориво не става за бомби. Така че дори и по някакъв немислим начин някой успее да се докопа до свежо гориво, той няма да може да направи нищо опасно (е, освен някоя "мръсна бомба"). За истинска бомба е необходим много по-обогатен уран - над 90% от "бъркоча" трябва да е уран-235.
...Това са технологии които бяха скрити в сеифовете до скоро заради доктрината за ограничен суверенитет. Не можеше да се развива евтина и достъпна енергетика която да стопи зависимостта на малките държави от империите.
Не, не искаха да позволят на държави като Иран и Сирия да могат да произвеждат гориво за атомни бомби. Разбирам че е несправедливо, но ... представете си къде щяхме да живеем, ако Сирия или Либия имаха достъп до ядрено оръжие... Не знам как изпуснаха Пакистан и Севрна корея... ма поне тия са що-годе мирни...
И реално технологиите са известни на широката общественост, проблема е че не всеки може да произведе оборудването за обогатяване. Не може и да си го купи. Не може да си купи дори материалите за производството на такова оборудване, нито инструментите за производството му.