Ако се разгледа по внимателно проблема, се вижда, че температурата в съда е почти еднаква в целия му обем, т.е. Т2 = Т3 = Т. Тогава за тази температура може да се запише от енергийният баланс Т = к*(Т1 + Т4)/(к + 1)., тук к е съотношението между масовите потоци на котела и на консуматорите. При краен случай к = безкрайност, т.е. няма консуматори Т = Т1, което е съвсем логично, при другият краен случай к = 0, т.е. от генератора не постъпва вода Т = Т4. При постоянен поток във консуматорите к се определя единствено от оборотите на помпата, през характеристиката на помпата. За регулирането е много важно, какъв тип е консуматора, ако е топлообменник с прекъснато действие, например съд който се нагрява от серпентина, захранвана от разглеждания съд, тогава регулирането може да стане по Т4, в началото на загряване тази температура е ниска и тогава к трябва да бъде възможно най-високо, с течение на времето Т4 расте съответно регулатора ще намалява оборотите на помпата, и така до достигане на желаната стойност на Т4. Ако се използва характеристиката на помпата този регулатор, може да бъде най-обикновен ПИД регулатор, ако не се използва характеристиката на помпата или тя е неизвестна, тогава трябва да се използват по-сложни нелинейни регулатори. Ако топлообменника е противоточен, тогава регулирането пак може да стане през Т4, тази температура вече няма да се мени с времето, но в регулатора трябва да има два входа да се следи и Т, респективно Т2, за да не бъде по дадена стойност. При достатъчно голяма съд, дори при рязко изменение на Т4, Т1 ще се изменя доста бавно, и системата ще има време да се регулира, без температурата Т1 да е достигнала минималната си стойност.
