Здравейте водородници :-)
Пиша в тази тема, защото е една от последните четени/обсъждани, а и Момчо сериозно работи по разлагането. Не с е занимавам с разлагане на вода, но следя редовно всичко което пишете в различните топици. Единия от проблемите които ви мъчи е как да се отделя водорода от електродите за да не пречи на образуването на нов такъв. Не знам колко експериментирате с формата на електродите - срещах разни мнения на решетъчни, надупчени и други подобни. От този клас най-ефективни ми се виждат мрежестите, т.е. потапя се ситна мрежа за единия и другия електрод.
Припомням това, защото наскоро гледах по Виасат Хистъри за тежката вода през Втората Световна война в Норвегия - как немците я правили за техните атомни програми и прочее. Тежката вода се оказа страничен продукт от производството на водород - в една норвежка ВЕЦ разлагали водата с електролиза за да чепят водорода и случайно открили, че се получава (остава) тежка вода. Та там показаха за секунди един елкролизер, който БЪЛВАШЕ газ (не знам дали е бил водород - не казаха). Направи ми впечатление, че до момента всичко което се обсъжда за елктродите е "плоски електроди един срещу друг" с разни вариации на бройка, подреждане, полюси и разстояния. На този откъс елктродите бяха телени спирали !!!
Ако изходим от проблема, че мехурчетата газ залепват по електрода и трябва да се "разкарат" максимално бързо от там и приемем, че проблема се корени в електростатично или друго привличане, то тогава ми идва следно разсъжение на ум:
Показано на първата схема мехурчето газ с едната си страна е "залепено" от някакви сили към електрода (не е интересно в момента какви са силите). При производството на газ се уголемява и мехурчето, съответно и площа с която е прилепнало към електрода, съответно се увеличава и силата с която се е залепило (заради площа). И така до момента, докато обема на газовото мехурче стане критичен и силата на "изплуване" надделее над "залепящата" сила! Значи проблема, който виждам е ДА НЕ СЕ ДАВА площ за залепяне! При плоски електроди това нещо не може да се елиминира, освен частично със споменатите методи (дупки, мрежа...).
А какво би станало (и дали не противоречи по някакъв начин на концепцията за елктролиза), ако вместо плоски електроди се ползват жици (тел) навита на цилиндрична спирала (подобно на реотани за печки). Нека всеки електрод е такава цилиндрична спирала, като на втората схема. Двата електрода се слагат "един в друг" като се внимава да не се опират за да не стане късо. По този начин по цялата повърхност на електрода (жица, тел) започва образуване на газови мехурчета, които, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, няма как да се задържат от каквито и да е сили към електрода, защото ПРИЛЕПЯЩАТА ПЛОЩ е МНОГО МАЛКА (или никаква). Това ще доведе според мене до много по-бързо отлепяне на газовите мехури, от там и до повишена продукция. Тази геометрия може да се комбинира със разни звукови честоти от 1Hz до 10-20KHz с който се кара да "трепти/вибрира" електрода (а защо не и самата водата) с което да се "отръскват" електродите. Звуковите честоти могат да бъдат едновременно няколко пуснати по електрода и в самата вода за да се получи едно "добро разбъркване". Дори може да се сложи механична бъркалка (някое малко двигателче с ексцентрично колелце потопено във водата).
Като подвариант дори виждам следното:
На схема 3 съм показал навиване на електродите около тръба с много дупки, като между витките има достатъчно разстояние (установено експериментално за да няма късо) и двата електрода са "един в друг" навити витка през витка. По този начин се получава един вид бобина (по-скоро две бобини) потопени във вода които в общия случай би трябвало да образуват и магнитно поле подобно на електромагнитите. Може и да бъркам, дали би се образувало магнитно поле, но АКО такова ИМА, то НЯМА ЛИ ДА ПОМОГНЕ за разлагането на водата (отслабването на водород-кислод връзката)? Това може да се съчетае със силни постоянно магнити поставени вътре във водата, или пък от вънка на съда в който се прави електролизата (пак въпрос на експерименти). Тръбата може и да е вертикална, за по-добро естествено безпрепятствено отделеня на газовите мехури. Може и да не е тръба, а да е оребрен паралепипет (само ръбовете, без стени) направен от тел или дърво (пластмаса) около който да се увият електродите по показания начин.
Надявам се, че съм подхвърлил полезни идеи който да помогнат за увеличаването на продукцията на водород в реално време!