Да повторим пак теория, имаме генератор Г:

В този генератор имаме постоянни магнити или електромагнити които се въртят около намотките.
на втората фигура съм изобразил как магнитите минават покрай намотката. В показаното изображение магнита 2 е залепнал за желязната сърцевина на намотката и се изисква сила която да го отлепи. Първото което може да ни хрумне е да премахнем желязната сърцевина от намотката но така ще намалим индукцията в намотката в много пъти. Такова решение има патентовано от В.Запрянов. Такива Генератори без сърцевина желязна в намотката зелената.

Но има и друг начин ако се даде на късо намотката в момента когато магнита 2 е точно над нея се създава противодействащ момент който изтласква магнита и след това привлича магнита 3.

Точно на върха на синуса окъсяваме генераторната зелена намотка и тя отблъсква магнита 2 който е срещу нея в момента. Ключа трябва да е двупосочен за да може да окъсява както положителните така и отрицателните вълни. Това е достатъчно за да се преборим с залепването на мощните неодимови магнити в генератора към желязните сърцевини на токоснемащите намотки.