ЕДМ, ти търсиш ли възвращаемост от хобито си - риболова? (Сериозно питам)
Един приятел казваше, че най-скъпата риба е тази която си ловиш сам (в буквалния смисъл най-скъпа), и почваше да прави сметки за доказателство.
Като ти гледам оборудването е доста, доста пари.
Без възвращаемост ще остане една скъпа краста, затова питам.
Приветствам това, че смекчи тона, ще ти отговоря честно и обективно:
Има два вида риболовци: едните са месари, другите са спортисти. Аз съм от вторите. Не ходя за риба щото съм гладен. Дори в повечето случаи пускам рибата, особено когато се случи да върви много. Риба не замразявам в хладилника, защото мога винаги да си хвана прясна, затова и няма как да правя капитал от риба, като всеки срещнат селяндур по водоемите. Повечето ходят там за да си избият пътните разходи - жалки картинки.
Но не съм единствен, има много с моите разсъждения и както знаете краставите магарета се надушват.
Спортния риболов е много скъпо удоволствие, защото оборудването е скъпо, ако искаш да получиш максимален кеф. Риба може да хванеш и с дрянова тояга и циментов стълб от лозе, но когато си вземеш една 100% карбонова пръчка от доказана марка, кефа си е кеф. Това важи и за всичко останало, и примамките включително /изкуствени/. Спортиста лови на пластмасови и силиконови примамки!
Трудно ще ме разбере човек, който не е риболовец, защото такъв не се става, а ражда - въпрос на ген, като музиканта.
И другата причина да ходя за риба е природата. Освен за риба съм и планинар, но не чак толкова вманиачен. Всяка година изкачвам поне един връх.
Няма как да си избиеш парите от риболов. Ако сметна една рибка ми струва около 100 лв., а реалната й цена е да речем 5 лв., с изключение на рибите от морето в Гърция, те са скъпи. Килото върви 30-40 евро. Но аз не си правя такива тънки сметки.
