СЪЩНОСТТА НА ВАКУУМА
продължение 3
Характерна особеност за глуонните взаимодействия между кварките в нуклонните ядра е, че техните носители глуоните за разлика от останалите носители вероятно се движат с отрицателни спрямо нашия свят скорости. Това определя и твърде интересните свойства на силите, които те дефинират.
За разлика от всички останали известни взаимодействия силите на привличане при тях нарастват с увеличаване на разстоянието между взаимодействащите си частици, в случая кварки.
Глуонните взаимодействия не бива да се бъркат с ядрените взаимодействия, за които е характерен друг основен носител, а именно Пи-мезонът с маса 273 пъти по-голяма от тази на електрона, който се движи със съвсем различна скорост спрямо глуоните. От тази гледна точка е по-правилно глуонните взаимодействия да се разглеждат като отделен вид вътрешноядрени взаимодействия.
В структурата на даден вид конфигурация положението на всеки основен носител във всеки квант време-хронон с характерната за съответната конфигурация продължителност би могло да се опише последователно с два радиус-вектора в двойна полярна система. Разстоянието между центровете на тази система би се определило от съответната квантова дължина на избраната конфигурация. За електромагнитните взаимодействия това разстояние би се определило от Планковата дължина.
При невъзбудено състояние например на елетонно-меронната конфигурация, отговорна за електромагнитните взаимодействия, избраните два радиус-вектора ще се въртят синхронно и огледално един спрямо друг в избраната двойнополярна координатна система. Всеки от центровете на тази система ще представлява център на единия от двата туистора (суивъла) на тази конфигурация.
При поява на ядро на възбуждане, респективно на фотонен носител, в единия суивъл тази огледална симетрия се нарушава във времето. За половината от кванта време-хронон движението на носителя ще се описва от радиус-вектора на единия суивъл, а за втората половина на хронона това движение ще се описва от радиус-вектора на втория огледален суивъл. В този случай огледалната симетрия във времето се заменя с ротационна с център допирната точка на суивлите върху равнината, определяща огледалната симетрия.
Що се отнася до движението на отделните основни носители при преминаване през невъзбудени вакуумни клетки във времето, то това движение вероятно се характеризира с винтова траектория.
При възбуждане на съответната конфигурация с друг по-бърз и неосновен за нея носител, като възбуждане на електромагнитната конфигурация с тахионен квант например, част от съответното ядро на възбуждане може да се прехвърли директно от първия във втория суивъл, при което ротационната и огледалната симетрия във времето биха се нарушили.
Всяко материално тяло в наблюдавания от нас четиримерен свят се състои от стотици милиарди "елементарни" частици. Всяка от тези частици е изградена от други милиарди енергетично възбудени вакуумни клетки, които, както казахме вече, са изградени от няколко сложни енергетични конфигурации.
Размерите на елементарните частици са от порядъка на 10E-18 метра, а на вакуумните клетки - от порядъка на 10E-35 метра.
Във възбудено състояние въртящият момент на енергията във вакуумните клетки се увеличава и това вероятно води до частично компенсиране на това увеличение с намаляване на скоростта на предаване на възбуждането. Това намаление на скоростта за "елементарна" частица като електрона може да достигне до 137 пъти.
При разглеждане на електромагнитните взаимодействия във физиката например като основни носители на полето се приемат "виртуалните" фотони. По-правилно е да се приеме, че основните носители притежават съответно най-малките възможни размери и са свързани с най-високата възможна честота на възбуждане, характерна за съответния вид конфигурация на вакуумните клетки.
Поради това терминът виртуални е по-правилно да бъде заменен с термина основни или базисни. В това отношение може да се каже, че един обикновен фотон от видимия спектър на електромагнитните вълни е изграден от милиарди основни фотони или "О"-фотони, които можем да приемем за основни носители на електромагнитното взаимодействие.
Подобни разсъждения могат да бъдат направени и за гравитационните взаимодействия и техните основни носители.
За да съществува в нашия свят едно материално тяло, вакуумната структура, която е разположена в обема на тялото, трябва задължително да бъде във възбудено енергетично състояние.
Ако тази структура премине в основното си състояние, например чрез излъчване на носители, тялото би предало цялата си маса и енергия в това лъчение и би престанало да съществува в нашия свят. Подобен процес се наблюдава при електронно-позитронната анихилация.
В определени случаи вероятно анихилацията може и да не бъде фотонна, а например тахионна и да не може да се регистрира засега от научната апаратура.
Ядрата на възбуждане в енергийния поток по структурната конфигурация на вакуумните клетки създават локални нарушения в ламинарното му протичане. Предполага се, че като правило те намаляват скоростта на енергийния поток спрямо скоростта му в основно невъзбудено състояние поради компенсация на общия въртящ момент на системата.
Времето за всеки вид взаимодействие се определя именно от времето, за което определени части от енергийните потоци правят една пълна обиколка по съответните вакуумни конфигурации при невъзбудено състояние на вакуумните клетки. От тази гледна точка за всеки вид взаимодействие вероятно е характерен определен вид квант време.
Квантът време, или хрононът на електромагнитните взаимодействия, има продължителност 10E-44 секунди.
Хрононът на ядреното взаимодействие има продължителност около една наносекунда. Хрононът на гравитационните взаимодействия има друга продължителност.
Тоест имаме не едно единно време, а няколко времена в нашето пространство, но нашата цивилизация оперира единствено с електромагнитното време.
. . . . . . . . . . . . . .
следва продължение