Една нова научна парадигма твърди че всичко се движи по спирала в пространството. Електростатичните полета може да се окажат някаква разновидност на гравитацията.
Интересното е, че това не е нова парадигма а е била предлагана като част от идеите на десетки теоретици а също така и практици през последните 150-200 години.
Walter Russel, даже е сглобил спирала на химическите елементи:
http://uvs-model.com/UVS%20on%20geometrical%20structure%20of%20an%20atom.htm ( на 1/3 от страницата )
Heaviside, има много силна логическа мисъл (със съответните формулировки, които са в предходните параграфи) за ротационното движение (разбира се това е по-общо от спираловидното но определено се вмества в така създадения контекст), които не ми се иска да перефразирам затова просто ще го преведа:
"We have then the remarkable result that the kinetic of the moving liquid can be expressed in terms of its angular velocity in those places where the motion is rotational, and of the corresponding vector-potential. ... that is to say, id there is no rotation there can be no motion of the liquid [except a uniform motion not vanishing at infinity]. Hence, if the liquid fills all space, its motion, whatever it be, cannot be everywhere irrotational. When, however, the liquid is bounded, as by the surfaces of immersed solids, the motion of the liquid
may be everywhere irrotational in itself. If so, the rotation is to be sought at the bounding surfaces, and there it will be found, being represented by the difference of the tangential motion of the liquid passing the surface of a solid and of the solid itself at the same place." -
"Electrical Papers" 1893, Volume I, p. 276"Тогава ние имаме забележителният (аналитичен) резултат, че кинетиката (енергия) на движещ се флуид може да бъде представена посредством неговата ъглова скорост на тези места където движението е ротационно, и съответния вектор-потенциал ( които разбира се е бил дефиниран и разглеждан обширно в предходните параграфи). ... тоест, ако няма ротация няма движение на флуида [освен постоянно движение което не изчезва в безкрайността]. Така, ако флуида изпълва цялото пространство, неговото движение, каквото и да бъде то, не може да бъде навсякъде неротационно. Обаче, когато флуида е ограничен, както при повърхностите на потопени (в него) тела ( представете си планети, звезди както и галактики ), движението на флуида
може да бъде навсякъде неротационно само по себе си. Ако е така, то ротационното движение трябва да бъде търсено при граничните повърхности ( на потопените тела ), и там движението ще бъде намерено, представено като разлика между тангентното движение на флуида минаващ на повърхността и това на тялото."
Интересно е как това обяснение на един дъх може да представи ротационното движение на всяко материално тяло, просто като последствие от движението (и взаимодействието) на Етера около него, и в допълнение представя основната идея, за начините, по които
неговата (Етерната) кинетична енергия може да се акумулира, чрез създаване на "инерционни акумулатори" които взаимодействат, на диференциална база (по-силно) с Етера, в сравнение с другите материални обекти около тях, и по такъв начин те създавт векторен диференциал (или потенциал) който, в зависимост от времето за неговото акумулиране и съответно нараствщо деакумулиране (понеже не може да има безкрайно акумулиране, а само до степен до която физическите константи на съответния обект позволяват, като след това, трябва да се установи динамичен баланс със заобикалящата среда), може да се използва. А от друга страна погледнато, това универсално движение на Етера, фундаментално представя източника на тъй наречената "свободна енергия" (free energy).
А това дали гравитацията е деривативна на електричните и магнитни полета или обратното може би е рано да се коментира, понеже тепърва ще се разпадат стари догми и с тях натрупани предразсъдъци в "науката".
Ще изразя един въпрос който ми се върти в главата от време. Представете си диелектрическата вълна, която се плъзга по повърхността на метала. Дали вектора ( представляващ острието на фронта на плъзгане) на тази вълна има завихряне около метала ( ако метала се върти, а вектора не, ефекта е същия) или не? Интересен (поне за мен) въпрос, и имайки в предвид, че въртеливото движение (поне практически) се оказва фундаментално разпространено във Вселената, ми се струва, че отговора би трябвало да е положителен. И ако е така, то би трябвало, направата на резки под формата на улеи, по повърхността на удължени цилиндрични метални повърхности да играе някаква роля в разпространението на диелектричната вълна. А доколкото си спомням, един от опитите при монополярния генератор (hompoloar generator) имаше подобни резки ( форми) на повърхността си.
