Да, обсъждали сме го многократно!
Да, поплавъкът е в неустойчиво равновесие, Юлиане, когато е в състояние на "потъване", но идеята все пак е в цялостна конструкция с множество поплавъци и фиксирани в едното си направление спрямо "лента", по която са наредени.
Принципът е работещ - един от (може би малкото) случаи, когато гравитацията работи сама срещу себе си.
Това е в основата си чист гравитационен двигател, макар и изпълнен чрез два флуида. Съвсем друг е въпросът, че практическата му стойност не би оправдала изработката, както и поддръжката му.
Често казваме, че е важно да открием принципа, останалото е въпрос на мащаб, нали?
В този случай обаче не е точно така. За да има подобен "двигател" практическо приложение, трябва огромна конструкция.
Огромната конструкция, би означавала голяма разлика във височината на водния стълб! Това от своя страна
би попречило на потъването на голяма дълбочина.
Ще поясня - въпросният поплавък (от клипа) е нагоден да потъва в...кофа или варел. Ако същият го потопиш на 20 метра дълбочина в режим "потъване", може и да спре да потъва, заемайки равновесно положение във водата, защото налягането там би го превърнало в "изплуващ".
Да, това може да се компенсира с по-голяма тежест, но би попречило пък на другата движеща сила - изплуването!
Шах и мат!
Някои биха казали, че на голяма дълбочина пък изплуващите поплавъци биха имали по-голяма подемна сила и ще е вярно, но все пак има ограничения в конструкцията - фиксиран "ход" на буталото вътре, който не може да се увеличава безпределно.