Много хора са снемали осцилограми на колебанията на тока в намотките на Тесла Трансформатора, но по някаква неизвестна причина никой не обърна внимание на сравняването на получените криви на тока. Нека да разгледаме трептенията на ленинградската Тесла бобина, заснети още с първите осцилоскопи.
Фигура 1 показва осцилограмите на синусоидата на тока на едно колебание, където под буквата а) е графиката на текущите колебания на първичната намотка. За силно индуктивно свързване трансформаторното желязо се вкарва вътре в намотките и кривите на тока върху осцилограмата на първичната и вторичната намотка на трептенията, както във всеки трансформатор, са преплетени много плътно и осцилират заедно. Вляво на графиката желязото беше извадено и се получи слаба индуктивна връзка. В този случай а) се вижда, че в първичната намотка с един токов импулс тези трептения затихват в точка К. Под буквата б) колебания на тока във вторичната намотка със слаба връзка, тук, напротив, колебанията започват малко по-късно от нулевата точка и се разширяват по височината на напрежението до определен размер и само известно време след точка K , токовите колебания при максимума прекъсват само в точка С, въпреки че токът в първичната намотка отдавна липсва. Въпросът е, поради каква среда продължават флуктуациите на тока във вторичната намотка след точката K и до C?
