Време е да започна и аз да докладвам :-)
Започнал съм да правя репиклация на торидален МЕГ на Гундерсон. Идeята съм я взел от PJКbook.pdf, стр. 98.
Кратко описание на постановката:
Имаме тороид (или друга затворена фигура - квадрат, правоъгълник, триъгълник) от феритен материал. На равни разстояни по плоскостта на екватора на фигурата се пробиват четен брой отвори, пенпердикулярно на стената на фигурата, т.е. насочени към геометричния център, ако е кръг. През отворите по екватора се намотава жица зигзагообразно, като целта е през отворите да минава жица която на четните отвори е в една посока, на нечетните в обратната посока (на 180 градуса). След свършването на жицата (когато се изпълнят отворите и повече не може да се прекарва през тях) двата края който остават се усукват. Това което е навито е смъкващата намотка в която трябва да се индуцира тока.
Навиват се минимум една управляваща (а може и повече) намотка като за нормален тороидален трансформатор - през стената на тороида (затворената фигура). Намотката е ПЕРПЕНДИКУЛЯРНА на смъкващата, която е навита по екватора, но е УСПОРЕДНА на каналните отсеци от смъкващата намотка. Над всека четен канал се поставя магнит (залепен) за тороида, примерно със северния полюс към ферита, а под всеки нечетен канал се поставя магнит (залепен) с южния полюс към ферита. В резултат се образуват постоянни магнитни потоци в самия ферит от северните към южните полюси на магнитите (които са шахматно-диагонално разположени). Тези потоци пресичат перпендикулярно жиците минаващи през отворите.
През управлящата намотка (намотки) се пускат правоъгълни импулси, който генерират магнитно поле в тороида. Тъй като тороида е затворена фигура, магнитните линии от управляващата намотка се "изстрелват" от "северния" полюс на управляващата намотка, минават през целия периметър и влизат през "южния" полюс. Това същото се повтаря и в обратна посока. Движещото се магнитно поле от управляващата намотка е перпендикулярно на магнитите полета от постоянните магнити. По този начин полето на постоянните магнити се "клати" от магнитното поле на управляващата намотка. От своя страна осцилирането на полето на постоянните магнити предизвиква генерация на ток в жиците разположение в каналите, тъй като това поле ги пресича пенпердикулярно.
Подробно описание има в патента, публикуван в PJKbook.pdf...
За управлението на този МЕГ е необходим генератор на правоъгълни импулси с двупериодни пулсации, т.е. трябва да се сменя посоката на магните полета вътре в тороида.
С помощта на Гецата и Алтиум съм направил съответните захранвания и генератори с които ще експериментирам.
Изработени са два тороида - единия от обикновенно меко желязо и един от руски тороидален трансформатор с навита на спирала тънка ламарина (около 0.2 мм). Разпробити са по 8 радиални отвора.
Големия проблем с който се сблъсквам е чисто механичен - как да навия екваториалната смъкваща намотка! Проблема идва от там, че се борави с дълго парче кабел - около 10-15 метра и всичкия кабел трябва малко по-малко да се прекарва през отворите за да се получи желаното навиване.
На фигурата съм показал една идея която ми хрумна за "плетене". 10 макари на показаните позиции осигуряват движението на жицата. Жицата се изтегля докато се "затегне" поредната витка около екватора. И това се повтаря постоянно, като началото се прокарва през първия отвор, минава зигзагообразно през макарите и отворите и излиза през последния отвор.
Лошото е в частта "В" - ако е нахвърляна на пода постоянно се оплита и не може да се изтегля равномерно (или изобщо не може, ако се завърже на възел). Разбира се купчкинката от "В" се прехвърля в "А" след изтеглянето, където има огромното желание отново да се заплете...
Приемам всякакви идеи КАК да се изтегля/съхранява/навива жицата така, че да не се оплита и да може отново и отново да я "плета" през макарите, оборот след оборот!!!
