juliang, много неща винаги сме внасяли от западноевропейски и по късно азиатски фирми, цели заводи, цялото оборудване западно германско имаме. Това е по времето преди електрокарите. Познавам хората работили по технологията за лагерите, те са ми казвали - нямаше проблем да внесем лагери от където искаме, опитвахме но не издържаха а от нас искаха електромотора никога да не се ремонтира и да се сменят лагерите. Фанук бяха си помислили че ще сме клиента в световен мащаб който ще купува най много машини от тях, защото просто в кратки срокове бяхме купили най много. За металорежите машини имахме най важното за да правим качественни машини - лагеруването на вала, на шпиндела. Ако вземеш един български струг Ц11 и сравниш с други които се произвеждат тогава, той няма никакъв шум в този възел, съответно няма и вибрации. Имаше един американски от този клас на едно място, внесен за да се сравни и види и беше на нивото на севернокорейските..ужасно зле. Да немци и японци ги правеха на ниво нещата и не немците, а японците бяха една идея по добри тогава. Никога не е имало проблем да се внася, само трябваха пари които се изкарват от износ. По едно време и износа не беше проблем, имаше неща които да се изнесат - консерви много, купуват ги фирми които само им лепят после етикети и се продаваха повече от добре. Проблема е когато нямаше и какво да се внесе. Немците правеха фолксватени, в гдр правеха трабанти и вардбург и баркас, симсон..мз. Качеството си беше немско, типично немско но за малката източна германия толкова. Но Фолксвагените въобще не бяха кой знае какво, Мерцедесите бяха но цената им въобще не беше масова и най евтините си бяха цяло състояние - половин къща пари. Знаеш ли когато изнасят за САЩ първите с тези големите фарове - конски зъб на жаргон ги наричат, цената е 3600 долара, а там прилична голяма къща в хубавите градове е 6000 долара.
