Ефект на "Магнитен транзистор" в устройството на трансформатор!!!

[Runetri]

Това е моя идея, както в използването на аналогията, така и в устройството на трансформатора, и начина на управлението му!
Идеята е следната и изключително проста, както и изпълнението и!
Имаме два полупръстена феритни – използващи се за магнитопроводи в устройството на трансформатора отдалечени на известно разтояние с въздушни междини, по средата на които имаме два много силни – неодимови магнита! Магнитите са разположени така, че между тях и феритните полупръстени имаме четири (4) въздушни междини. Ето схемата:





В тези четири въздушни междини са поставени по една намотка (без сърцевина) – първична (на фигурата L1, L2, L3 и L4) или входящи намотки, върху които подаваме импулсно и еднопосочно електрическо напрежение така, че да се затвори магнитното поле през въздущните междини с магнитите заедно.
Тези първични намотки „играят“ ролята на среда, която магнитно ще „опроводява“ магнитното поле от магнитите към феритните полупръстени, при протичане на електричен ток (посоката му се определя по правилото на свитите пръсти на дясната ръка, а палеца северния полюс) през тях и ще прекъсват магнитното поле при спиране на тока (импулсен еднопосочен). Посоката на тока в първичните намотки L1, L2, L3, L4 трябва да е в тази посока, че магнитното поле на намотката да не противодейства, а да „придръпва“ и усилва магнитното поле на магнита от двете му страни от полюсите му до феритните магнитопроводи!
Вторичните намотки – общо два на брой (изходящи) се навиват върху двата феритни полупръстена.
Защо съм употребил в заглавието „Магнитен транзистор“? Понеже по аналогия на биполярния транзисто, който усилва и управлява електричните импулси – по подобен начин имаме управление и усилване на магнитното поле. По-подробно аналогията е следната: 
На биполярния транзистор захранващото му напрежение Емитер-Колектор съответства в случая - силния неодимов магнит. Управляващото напрежение Емитер-База на транзистора – съответства на подаващото напрежение през първичната намотка! А черпенето на енергия – през двете  вторични (изходящи) намотки!
Тука мисля, дори с риск да се изложа, че ако магнитите са изключително силни и се подбере оптималното разтояние на въздушната междина, както и големината на подаващото напрежение и правилната честота МОЖЕ ДА СЕ ИЗБИЕ ПО-ГОЛЯМА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЛОЖЕНАТА!

[epwpixieq-1]

Посоката на тока в първичните намотки L1, L2, L3, L4 трябва да е в тази посока, че магнитното поле на намотката да не противодейства, а да „придръпва“ и усилва магнитното поле на магнита от двете му страни от полюсите му до феритните магнитопроводи!
...
Тука мисля, дори с риск да се изложа, че ако магнитите са изключително силни и се подбере оптималното разтояние на въздушната междина, както и големината на подаващото напрежение и правилната честота МОЖЕ ДА СЕ ИЗБИЕ ПО-ГОЛЯМА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЛОЖЕНАТА![/b]

Runetri поздравление за мисленето и за идеята която имате но нещо не виждам откъде ще дойде този усилващ ефект, който вие споменавате ще "придърпа" магнитното поле.

Магнитното поле не е разтегателно, за да има такива свйства на предърпване (каквито ве виждате) то има само (до колкото ни е изестно ) интензитет, означен с B обикновенно във формулировките, в зависимост от магнитната проницателност (означевана с μ - magnetic permeability) на средата в която се проявява и силата на източника на това поле. Във вашия случай, силата на източника, постоянния магнит, не се променя а само интензитета на средата. Така въздуха има определена магнитна проницаемост и с намотките, с които си мислите че правите придърпване вие само правите насищане на тази проницаемост нищо повече.

Сега промяната на насищането със сигурност ще се отрази на феритните магнитопроводи, но то ще бъде пропорционално на тока подаден във намотката, тоест това "увеличаване", което ве си мислите че ще получите ще бъде еквивалентно на подадената/консумираната от вас енергия и така няма да получите нищо повече от това което сте подали като енергия ( като се извадят загубите рзбира се ).

При положение че вместо тези намотки "запълните" въздушните помеждутъци със материал който има много по-висока магнитна проницаемост (отколкото въздуха), тогава ще има подобен ефект на този който вие си представяте, на "усилване" на полето, или по-скоро минимизиране на загубите на резсейване на B , на база на по-високата магнитна проницаемост на материала. При това положение обаче идеята ви, поне според мен, много прилича на стандартен постоянен магнитен генератор, където магнитната проницаемост се променя на база на подадена механична енергия.

[Bat_Vanko]

Runetri, за съжаление не съществува явлението "изтегляне на магнитното поле". Можеш да се убедиш със следният експеримент: вземаш един постоянен магнит, от двете му страни поставяш метални плочки за изравняване на полето след тях. Тези метални плочки звързваш една с друга с магнитопровод, така затваряш полюсите на магнита и потока се разделя между тези два магнитопровода. На единият от тях навиваш намотка, на която се подава ток създаващ поток съпосочен на този от постоянният магнит. пускаш ток по тази намотка и мериш магнитното поле в сърцевината. С увеличаване на тока, то се увеличава - което е логично. Увеличението е с малък темп и може да се предположи че изтегля полето от другият магнитопровод, но е него то изобщо не е мръднало. Стои константно дори при много големи стойности на тока. Извода е че няма изтегляне на магнитното поле, а това което се наблюдава е наслагване на полето от намотката върху това от магнита. И темпа на увеличаване е малък защото е обвързано с магнитната проницаемост на постоянният магнит в конкретният участък от ВН кривата.
Ако искаш да комутираш магнитното поле, използвай явлението "съпротивление на магнитната верига". Подобно е на полевите транзистори, но се комутира с ток а не с напрежение.

[Runetri]

Bat_Vanko не ми стана ясно, както го обясняваш - къде е втория магнитопровод? Нали ти както казваш, затваряш магнитните  полюси една с друга чрез магнитопровод, а другия - вторият магнитопровод къде се намира не ми става ясно? Но да кажем че са два магнитопровода, тогава независимо дали са свързани с пряка механична връзка или не (т.е. магнитопровода е отворен), ако измерваме магнитното поле от другия магнитен полюс ще се получи също усилване, дори и ако е отворена магнитната "верига"- това усилване ще дойде допълнително от магнитното поле на намотката!!! Ефектът  усилване на магнитното поле няма да се наблюдава само ако магнитопроводите са в така нареченото наситено състояние. Би трябвало да се наблюдава усилване на магн.поле и от другия край на магнитния полюс (дори магнитопроводите двата да са отделени- несвързани на който край липсва намотка по която протича ел.ток), като на срещуположния магн. полюс имаме намотка с ток. Това ще стане при слаб магнит,  т.е. когато нямаме НАСИЩАНЕ на магнитопроводите!!! Мисля че ме разбра! Ако пък имаш друго с предвид, покажи със схема.  Защото една задача например по физика е на 50 % решена, когато се направи ясен и точен чертеж. Чертежът може да се каже е "Слово концентрирано без разсейване"!

[juliang]

Магнитното поле е поле, не е вода дет да тече.
Докато не схванеш що е то "поле" всякакви чертежи ще са грешни.

[Runetri]

juliang не твърдя това. Полетата са посредници на всички взаимодействия 4 на брой ядрено или силно, слабо, електромагнитно и гравитационно! Искат да въведат и 5 сила но трябва да повторят резултатите. Учил съм ги тия работи и имам стаж 6 години като учител по физика. Но както и да е. Знанието може да е сила но Незнайното е Съвършенство в езотеричен смисъл! И единствено Незнайното може да ни отвори пътя към Мистерията!

[VITAN]

Незнайното е Съвършенство в езотеричен смисъл!

Ами стой си в съвършенството бе даскале по физика!
Аз, ако съм съвършен, така и ще правя.
Къде се буташ тука да си разваляш аурата 
Има нещо гнило в Дания...

[epwpixieq-1]

Полетата са посредници на всички взаимодействия

Това е абсолютно така (поне до колкото разбираме природата). Сега, надявам се да знаете че съвременнта (официална) наука, все още точно връзката между поле и частица не е формулирана ( нямаме обяснение за този фуднаментален във физическия свят феномен), въпреки че във всичките ни (съременно 20-ти век) формулирани закони и теории частиците са първоизточник на полетата. Интересно е да се отбележи при законите на физиката, произлезли от 19-век, нямаме частици (Максуел, явно с право, решително отказва да теоретизира в тази насока) а само полета и само на някой места се спекулира за техните възможни първоизточници. 

И понеже виждам че имате интерес ви препоръчвам ви да погледнете трудовете на Carl Anton Bjerknes ( най-тиулувания норвежки математико-физик, който всъщност е и първооснователя ня съвременната теория за движението на атмосферната динамика на земята.). В този коментар съм посочил препратка към трудовете: https://mazeto.net/index.php/topic,1135.msg61439.html#msg61439

Веднъж осъзнато какво е (най-вероятно) първоизточник на поле, ще осъзнаете че то не може да бъде усилено отвън ( какво се спомена няколко пъти в дискусията ), овсен от поцеса първоизточник на това поле. Единственото външно което може да се промени, така че да се промени интензитета на полето, е импеданса (съпротивимостта) на средата (отест промяна на самта среда) в която това поле се проявява. Променяйки импеданса/средата в която полето се разпространява всъщнос променя и възможността за това то да нсища тази среда, имайки винаги (при постоянни магнити) една и съща сила. 

[VITAN]

...въпреки че във всичките ни (съременно 20-ти век) формулирани закони и теории частиците са първоизточник на полетата. Интересно е да се отбележи при законите на физиката, произлезли от 19-век, нямаме частици (Максуел, явно с право, решително отказва да теоретизира в тази насока) а само полета...

1. В начало Бог сътвори небето и земята.
2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.

Послепис: От горния цитат е възможно да се извади заключение, че не частиците пораждат полетата, а "полето" може да породи частици. Максуел може би затова не е говорил за частици, а за полета.

Опряхме до казуса с яйцето и кокошката. Естествено 1-во е сътворена кокошката. Ако въпросното яйце няма кой да го топли/мъти, от него ще се излюпи ли нова кокошка? 

[dymelsoft]

От чисто практична реализация само ще кажа, че точно тази идея е тествана от мен лично, преди доста години.
Отговор - Не постигнах никаква добавка.
Резултатът е един ниско ефективен трансформатор. Само ще отбележа че няма как да изолираш магнитната връзка между първичните "управляващи" намотки от вторичните "товарни" намотки. Постоянните магнити в установката никаква работа не вършат. Единствено променят в не особено големи граници магнитната проницаемост на средата. Тестове съм правил с честоти от 20Hz до 200kHz. и различни материали за магнитопроводи.

П.С. Как се създава поле в отсъствието на материя? Чисто практичен въпрос? Да оставим алабалистиките на страна...

[juliang]

П.С. Как се създава поле в отсъствието на материя? Чисто практичен въпрос? Да оставим алабалистиките на страна...

То не се създава, то е част от пространството. Със същия успех можеш да кажеш "какво означава термина растояние в пространство в което няма материя"... и спора става теологически

[Bat_Vanko]

Нямам снимка на опитната постановка, но набързо сглобих една. Виждат се магнитите и плочките за разпределяне на потока от тях. про добавяне на повече магнити (сечение) може да се увеличава магнитният поток от тях. Виждат се магнитните сърцевини (магнитни ключове) - 4 на брой. Тяхната форма е на затворен пръстен - така управляващото магнитно поле остава вътре и не тръгва към товарната намотка. Влиянието на управлението към товара е само 1%. Виждат се и измерителните призми в които е сложена и сондата на тесла метъра. Магнитният поток от магнитите се разделя между двете двойки сърцевини (не е задължително да е по равно). На магнитопроводите са навити управляващите намотки на които се подава ток. Качеството на комутацията се мери чрез потока между призмите. На последната табличка от файла се вижда колко незначително е увеличението на потока при наслагване на тока върху полето на магнита. Докато комутацията при насрещни потоци е значителна. Единственото нещо което може да се направи с полето на постоянните магнити е да се комутира (пренасочи) чрез промяна на параметрите на средата (магнитопровода) - параметрично регулиране а не усилване. Което означава че средата трябва да бъде такава че да може да се променя нейната магнитна проницаемост по някакув начин (механичен или електрически). И тука вече от енергията която се влага за тази комутация може да се прецени дали се комутира по голяма мощност - подобно на транзисторите.

[epwpixieq-1]

Единственото нещо което може да се направи с полето на постоянните магнити е да се комутира (пренасочи) чрез промяна на параметрите на средата (магнитопровода) - параметрично регулиране а не усилване. Което означава че средата трябва да бъде такава че да може да се променя нейната магнитна проницаемост по някакув начин (механичен или електрически)

Поздравления за експеримента Bat_Vanko!

Tочно така! Експеримента показва практически (за невярващите или неразбиращите) точно това което теоретично още Максуел формулира относно магнитната проницаемост на средата. Доброто теоретично разбиране е важно при такива идеини "енергиини" проекти (най-малко от спестяване на време с неработещи установки) както и добрия експеримент, който в много отношения се явява релен коректив на погрешни теории или идеи!

[Runetri]

Ако преработим чертежа по такъв начин, че да онагледим магнитните полета, като използваме нелинейни (по-точно нехомогенни) магнитни потоци от една страна, взаимодействащи по между си и пренасочващи резултантното (общото) магнитно поле - от друга страна, може да се допусне огромното влияние на постоянния магнит в процеса на промяната на магнитната проницаемост! Необходимото условие е промяната на магнитното поле разбира се от вън.

На Фиг.1 се вижда магнита с въздушните междини (от двата края) между магнита и сърцевината и магнитните силови линии (магнитната индукция) на магнитното поле на магнита. Магнитната индукция на полето на магнита се "стреми" да се насочи по пътя на най-малкото "магнитно съпротивление", респективно (т.е.) най-голяма магнитна проницаемост. Магнитната индукция намалява с увеличаване на разстоянието, ето защо на Фиг.1 голяма част на силовите линии (магн.индукция) на магнита се затварят от N (северния му полюс) към S (южния), без да преминат към желязната сърцевина (магнитопровода) - когато НЕ СМЕ ПОДАЛИ електричен ток през конусните (зелени на цвят) намотки (две)!
На Фиг.2 съм акцентирал само магнитното поле на двете конусни (зелени) намотки когато ПРОТИЧА  ел.ток едновременно през тях (без да съм ги онагледил допълнително магн. поле между тях) и полюсите им.
На Фиг.3 съм насложил двете фигури ВЕДНО - като една фигура - техните магнитни полета, БЕЗ  ОБАЧЕ  ДА  СЪМ  ОТБЕЛЯЗАЛ  ТЯХНОТО  ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ.

На Фиг.4 освен че съм насложил Фиг.1 и Фиг.2  (т.е. - Фиг.3) съм ОТЧЕЛ  ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ  Фиг.1 и Фиг.2.

Нарочно съм сложил една до друга Фиг.3 и Фиг.4 за да се види, че когато пропуснем ток в конусните две намотки - има ПРЕНАСОЧВАНЕ на магнитното поле, понеже магнитната проницаемост се е увеличила и така, че ЕНЕРГЕТИЧЕСКИ Е  ПО-ИЗГОДНО да премине през двете конусни намотки от колкото да се "САМОЗАТВОРИ" .
Значи какво се получава? Хем имаме ПРЕНАСОЧВАНЕ на силовите линии на магн. поле и хем имаме и допълнително конусно (нехомогенно) отвън !!!!!!!!!!!!!!!!!

[Runetri]

Пропуснал съм да кажа, както се досещате вторичните намотки са върху сърцевината - тях не съм ги отбелязал понеже се отнася за най-горния ми чертеж, просто тука само променям формата на магнита както и на входящите намотки които са конусни! Разбира се че трябва да се подава на двете намотки (по-точно 4 конусни намотки имайки в предвид началото на темата в чертежа най-горе) еднопосочен но импулсен ел. ток инъче няма да се генерира (индуцира) ел. ток на изходните намотки !