Хм.. по въпроса химически елемент ли е етерът или не, и какво би могъл да бъде: в Менделеевата таблица преди водорода (който е №1) би могло да стои само едно материално образувание, което представлява псевдо-атом и се нарича "позитроний". Това са двойка електрон/позитрон (анти-електрон), които преди да анихилират успяват да направят няколко хиляди оборота един около друг, наподобявайки по този начин атомът на водорода, като "ядро" го играе позитронът. Ако можем по някакъв начин да стабилизираме този "атом", така че той да "живее" вечно, без да се анихилира, то бихме получили ГАЗ, който би бил около 919 пъти по-лек от водорода! И който би притежавал съвсем определени (силно редукционни) химични свойства. Сега, двойката електрон/позитрон може да се разглежда като най-леката и устойчива структура при разглеждането на виртуалните частици (протонът примерно е около 1836 пъти по-тежък от електрона и съответно двойката протон/анти-протон е и толкова пъти по-малко вероятно /и по-кратко живуща/ да се роди от нищото...). Виртуалните частици пък може да имат някакво отношение към етера и въздействието ("налягането"), който той оказва върху материята.
Относно информацията и периодичната система, предоставена от Петър - това е несериозно! Дори да е казал нещо подобно Д.И.Менделеев, то е обяснимо за познанията на материята от ОНОВА време (т.е. никой не е имал ясна представа за атомите, камо ли за техния строеж, структура, елементарните частици и т.н.). Менделеев е групирал елементите единствено на база на тяхното относително тегло и химични свойства! Например - инертните ("благородните") газове от 8-ма група, които той е поставил в 0-ва, понеже не образуват химични съединения, и на базата на това ги оприличава на етера... това просто не е вярно! Инертните газове трудно образуват химични съединения, понеже най-външният им електронен слой е плътно запълнен в устойчива (симетрична) конфигурация, което не предполага нито лесно отдаване на електрони (окисление), още по-трудно пък приемане на електрони (редукция), а не защото са нематериални (или са фино-материални) като етера! Освен това те образуват химически съединения, но това се е разбрало едва след откриването и химическото получаване на флуора (най-силният окислител след анода). През 30-те години на XX-век са получени първо криптонов, а след това и ксенонов флуорид, след което и други техни съединения - оксиди и т.н.
Периодите в Периодичната система са въведени едва след откриването на електронната структура и начина на запълване на електронните слоеве при елементите.