Ковърдейл, не ми се влиза в режим, където пускам на час по лъжичка, още повече, че нямам желание. Само някои неща:
- Тока според мен е като двойка от позитрон и електрон, които нормално стоят слепени и неутрални. Генерацията на ток е разделянето на позитрона и електрона, та след като са разделени, между тях има притегателен потенциал, така както и 2 магнита разлепени искат да се слепят. Процеса е идентичен.
- Генерацията на ток е разлепянето на позитрона и електрона. В момента ние ползваме най-простия и груб метод, чрез механично разделяне. Влага се механична енергия, магнитите се въртят, позитрона и електрона се разделят в намотката. Причината да се разделят е защото например, електрона е привлечен към магнита, а позитрона е отблъснат. Според броя навивки, това създава потенциално налягане. Ленц ефекта възниква поради много проста причина. Отблъснатите частици се завръщат към полюса който ги отблъсква, когато магнита приближава, а когато се отдалечава, привлечените частици все още са привлечени от полюса и дърпат магнита назад. Забележете тънък момент. За да излезе ток от намотката, привлечените частици, трябва да преодолеят привличането към полюса на магнита. Това става, чрез налягането, което създават тези частици по продължение на проводника. Затова проводника се навива. Ако няма намотки, а прав проводник, то разлепените частици са привлечени от полюса и няма налягане, което да ги избута извън тази зона. Kaто аналогия може да разгледаме съчма, която трябва да премине покрай магнит. Ако съчмата не е много ускорена, магнита ще я хване и тя няма да продължи напред. Ако съчмата е достатъчно ускорена, тя ще премине почти безпроблемно през зоната на магнита. Такъв процес има и при индукцията. Ако няма скорост, индукцията е слаба поради описания ефект. Респективно, колкото по-ускорени са частиците, толкова по-успешно те излизат от тази зона без да хабят енергията си. Този процес вероятно винаги дава някаква загуба и затова се счита, че колкото повече трансформации правим, толкова повече загуби трупаме. От тук генерален извод, че високоволтовите системи са по-ефективни от нисковолтовите.
- Генераторите на СЕ, по принцип ползват някакъв метод, който с по-малко енергия успява да разлепи по-голям брой позитрони и електрони, които на свой ред дават повече енергия при слепянето си. Това е нещо като дефиниция на устройство за СЕ, независимо от КПД-то му. Вярвате или не, такива методи има и в някои от тях, това разлепяне е практически безплатно. Има условия в които позитрони и електрони се разделят доброволно. Има ги тези неща, но единствения проблем е, че те не се обсъждат и топологията на тези методи ги няма в нито една книга. Науката греши в това, че гледа на тока като поток на електрони. Казва се, че само електрони се движат и модела е, че за да се движат на тях им се дава външна енергия за ускорение. В двуполюсния модел, позитрона и електрона по принцип се ускоряват един към друг, а какво е довело до тяхното разделяне е отделен въпрос. Ако прехвърлим казуса към аналогия с магнити, то няма значение защо имаме 2 разлепени магнита ... имаме ли ги, то тяхното слепване може да ни даде полезна енергия.
Основен въпрос: "
Как се разлепят 2 магнита без да хабим енергия за това?"
Който успее да пребори този въпрос, веднага ще схване как работи генератора на Капанадзе. Нали схващате, че ако може да разлепяте 2 силни магнита без особенни усилия, то винаги ще ви остава свободна енергия от тяхното слепване. Умувайте, гадайте, размишляйте.