Фактите са: Една схема работи при захранване 100% и дава 100% в товара и в загуби, т. е. имаме ЗЗЕ. После същата схема, при включване на ключа К, дава същите 100% в товара и в загуби (даже и още загуби в допълнителната бобина) като при това захранването е 70%. Става ли ясно, че сега ЗЗЕ не се спазва или поне, че идва енергия от някъде другаде?
Иван Димов, ще си позволя да направя и трета интерпретация. Схемата при ключа К е включен, има по-нисък комплексен импеданс в сравнение с когато ключа не е включен. Товара, в зависимост от пропорциите на неговите активни и реактивни компоненти, може да бъде повлиян също от това.
Тоест когато ключа не е включен, имаме по-висок импеданс на движението на енергията в системата, независимо колко простичка или сложна ни се вижда тя. Товара който всъщност с само част от консумирана цяла мощност ( от гледна точка на импеданса), да предположим за улеснение, има една и съща потребителна (присъща на товара) мощност. В този режим се черпи, да кажем 100 единици енергии на мощност. Когато включите ключа К, вие променяте импеданса, и понеже се отчита
намаляване на подаваната мощност, това означава че
намалявате цялостния импеданс на системата, и съответно комплексното съпротивление на системата, срещу подаваната към нея енергия. Така, черпената мощност пада на 70 единици, въпреки че "привидно" имате същия товар. Всъщност цялостния товар е намален, понеже импеданса на системата е намален, или по друг начин казано, движението на енергия през системата е улеснено.
По тази логика привидно може да се заключи, че имаме "извличане" на енергия от някъде, но всъщност е правилно да се направи заключение, че имаме по-ефективна система, с по-добро (намалено) съответствие на импеданса между тази на консуматора (цялата верига със товара ) и тази на източника на енергия, и затова, като цяло, тази система изисква по-малко енергия за своята "работа".
Всичко по-горе обяснено, може нагледно да си го представим като си представим че имаме квадрат, който движим с висока скорост във флуид. Покрай ъглите, и ръбовете на квадрата ще се образуват вихри, които ще намаляват способността му да се движи във флуида, представящи висок импеданс, и така ние постоянно трябва да подаваме 100 единици енергия за да поддържаме движението. Сега, оптимизираме конструкцията, тоест намаляваме импеданса който се проявява само в процеса на движение и то в определена флуида среда над определи скорости, като запазваме обема и масата, но правим конструкцията с формата на издължена капка, вихрите изчезват (или поне са минимизират многократно ) и сега подаваме само 50 ( или 25 ) единици енергия за поддържане на същата скорост, на същия обем и маса. С този нагледен пример директно се вижда, че не извличаме повече енергия от незнайно къде, а че нашата предишна конструкция е била страшно събоптимлана и с модификациите си ние просто сме намерили система с по-малко загуби, която да извършва същата работа.
