Не пиша вече в този форум, по причина на надутите неграмотни идиоти, които го превзеха /като тия двамата, дето коментират саркастично неща които не са помирисвали/.
Малък откъс относно времето и изследванията на проф. Козирев и акад. Вейник, удобно потулвани от официалната "наука". Може да видите в линка и яростните постове на веднага появилия се платен трол, с обидния му език и прочее инструменти срещу подобни идеи. Защо ли ми прилича на случващото се тук...
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=Phisics&Number=1938219266&page=15&view=expanded&sb=6&part=all&vc=1.........................
През 1982 година в брой бр.44 и 45 а няколко години по-късно - 1988 в брой 45 на тогава излизащия вестник "Орбита" Агоп Мелконян помести статии за една от сензациите във физиката. Става дума за изследванията и експериментите на
професор Николай Александрович Козирев от Пулковската обсерватория, който развива една цялостна и оригинална теория за времето. Идеите му са наистина шашващи. Тук ще ги публикувам (със съкращения) знаейки, че много от вас не са чували нищо за тях. Уверен съм ще ви е интересно. Същевременно, ще се радвам, ако някой знае нещо
повече и по-ново по въпросната хипотеза/теория.
Какво е времето в съвременната наука? Един "пасивен скалар", мъртва математическа абстракция. Всички физически явления протичат във времето, но самото време няма никакво отношение към тях. Всичко се проявява във времето, а времето не се проявява в нищо - няма тегло, няма енергия, няма вкус и мирис. То има само едно единствено
качество: да бъде измервано с часовник.
Козирев не в съгласен с такава постановка на нещата.
Идея първа:
Ако една система е в мъртво състояние, тя е безразлична към времето. В реалния свят процесите имат посока от минал;ото към бъдещето. В този смисъл светът е неравновесен, а неравновесието винаги има ясно изразено направлвние - от причината към следствието. Това Козирев нарича "ход на времето".
Идея втора:
Но защо "ход"? Ход означава движение с определена скороат, нали? Да, отговаря Козирев. Ходът на времето наистина има скорост - около 700 км/сек. Т.е. това е скоростта с която причината става следствие.
Идея трета:
Освен това "ход" означава и някаква посока. Така е, отговаря Козирев. Ходът на времето в нашия свят е положителен в лява координатна система. Значи, ако "гледаме" от причината към следствието, времето върви по посока на часовниковата стрелка.
Всичко това звучи твърде неправдоподобно, затова ще го подкрепя с експеримент, станал класически в изследователската практика на Козирев. Представете си везна, на едното блюдо на която има тежест, а на другото - жироскоп. Според здравите устои на физиката, посоката на въртене на жироскопа не трябва да разколебава равновесието на везната. Но вече тридесет години Козирев повтаря ли, повтаря този опит пред всеки любопитен. И ето какво: когато жироскопът се върти обратно на часовниковата стрелка, теглото му намалява, а при въртене по часовниковата стрелка теглото му се увеличава. Слкедва обяснението: Когато се върти обратно на часовниковата стрелка, жироскопът се върти против времето и намалява неговата енергия. Това е всичко. Следователно потокът на времето има и скорост и посока. Но зависи ли той от околните процеси? Оказва се, че зависи.
Идея четвърта:
Влиянието на околните процеси се изразява в промяна на ПЛЪТНОСТТА НА ВРЕМЕТО. Онези явления които усилват причинното действие, увеличават плътността на времето, тогава говорим за излъчване на време. Такива са всички процеси съпроводени с увеличаване на ентропията: топене на леда, изпаряване на течности, разтваряне на веществя във вода, загиване на живи организми. И обратно - явленията, свързани с намаляване на ентропията, намаляват плътността на времето. Тогава говорим за поглъщане на време. И ето един експеримент в подкрепа: Около същата везна с жироскопа поставяме термос с гореща вода - всичко е нормално. Когато обаче долеем студена вода, жироскопът, който се върти по хода на времето, намалява теглото си с
цели 4 милиграма (при собствено тегло 90 грама)! Ето как може да се обясни този факт. Когато долеем студена вода, топлинното равновесие в термоса се нарушава. Докато се възстанови равновесието, докато се уеднакви температурата по целия обем, системата излъчва време, или иначе казано - уплътнява времето около себе си. Това оказва допълнително въздействие върху жироскопа, като намалява неговото тегло.
Съгласете се, че това не звучи много правдоподобно. Но тези експерименти се повтарят вече 3 десетилетия и винаги без грам съмнения. При това не само в дома на Козирев, не само в Пулковската обсерватория, но и в Института по проблемите на механиката към АН на СССР. Всички гледат, всички се удивляват и... не разбират.
Идея пета:
Да зададем един съвсем парадоксален въпрос: а може ли да се екранира ходът на времето? Козирев е категоричен: да, измерващата времето система може да се защити от протичащите наоколо процеси. Като екрани могат да служат всякакви твърди вещества - метални пластини, стъкло, керамика с дебелина 1-2 сантиметра.
Добре... От казаното по-горе за плътността на времето излиза, че би трябвало СЛЪНЦЕТО ДА ИЗЛЪЧВА ВРЕМЕ.
Да, така е - отговаря Козирев. Но след като е така, значи, че по време на слънчево затъмнение би трябвало излъчването на време от слънцето да намалява, защото Луната ще оказва екраниращо действие, нали? Съвсем правилно - отговаря Козирев. Правени са изследвания по време на 5 слънчеви затъмнения - през 1961, 1966, 1971,1975 и 1976 година. Всички те недвусмислено показват, че по време на затъмнение плътността на времето намалява. Значи Слънцето излъчва не само светлина, но и време! Но ние пак ще се върнвм на този въпрос.
Чудесата на Козирев обаче не свършват дотук. Когато проучвал екранирането на времето, в един от експериментите той използвал съвсем тънка стъклена пластинка с разпрашен върху нвя алуминий. Такъв тънък екран не може да създава поглъщане, но въпреки това той намалявал въздействията на хода на времето почти двукратно. Защо?
Идея шеста:
Оказало се, че освен поглъщане може да има и ОТРАЗЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО и ролята на отражятел изпълнявала алуминиевата пластинка. Козирев и В. Насонов провели редица опити. Ето един от тях. Описаната вече везна и някакъв излъчвател на време - например познатия ни термос. Слагаме между тях екран - неравновесиято в термоса не оказва жлияние на жироскопа. След това слагаме алуминиевия отражател така, че да "заобикаля" екрана, по точно потокът на времето да"прескача' екрана. В този случай жироскопът намалява теглото си.Значи алуминиевата пластина наистина отразява потока на времето.
И още един факт: Оказали се, че отразяването на времето е съвсем нормално отражение - ъгълът на падане е равен на ъгъла на отразяване! Виждате ли, физика, като физика. Ама не съвсем...
А какво ще стане, ако вместо алуминиева пластина сложим вдлъбнато огледало? Излиза, че огледалото може да събира и ще концентрира в своя фокус въздействието на времето. Или, казано иначе, то ще бъде ВРЕМЕВИ ТЕЛЕСКОП. С него ще може да се изучават излъчването или поглъщането на време от далечните космически обекти - звезди, галактики, квазари, пулсари и т.н.
Идея седма;
Така за пръв път може да бъде създаден астрономически уред, който да улавя не електромагнитни лъчения, а нещо съвсем друго, при това съвсем, съвсем парадоксално - улавя излъчването на време. Не си мислете, че това е някакво странно съоражение, съвсем не. Най-обикновен телескоп-рефлектор във фокуса на който се поставя нашата стара приятелка - везната с жироскопа. За своите наблюдения Козирев използвал един
70-сантиметров телескоп на Пулковската обсерватория и един 50-сантиметров на Кримската обсерватория. Рабира се всичко било така, както очаквал - небесните обекти наистина излъчват време. Най-силно излъчват време свръхплътните обекти - бели джуджета, центърът на галактиката, обектът Лебед Х-1 (предполагаема черна дупка).
И така - оказа се, че времето не е мъртъв скалар, а съвсем реална физическа величина и може да оказва съвсем реално дайствие.
Но всички тези невероятни неща, за които разказах са само прелюдия към смелите и красиви идеи на Козирев. За тях - отделно.
Вече знаем че, ходът на времето създава не само определено механично въздействие, но и че това въздействие има точно определена посока. Всъщност става дума за двойка сили. Нотогава излиза, че ВРЕМЕТО ПРЕНАСЯ ВЪРТЯЩ МОМЕНТ.
Идея осма:
Козирев доказва това чрез прост картонен диск, поставен вместо кобилица на люлеещата се везна. Дискът е екраниран с изключение на точката на окачване. И той наистина се завъртял.Всички процеси излъчващи време въртят диска по посока на чяаовниковата стрелка и обратно. И за да докаже убедително, че въртчщият момвнт наистина се пренася от потока на времето, Козирев използва ефекта "отражение на хода на времето". Когато поставил отразяващата алуминиева пластинка диска започнал да реагира по съвсем противоположен начин. От тук директно следва, че дискът се върти под действието на момента, който времето пренася. Това явление Козирев също използувал за направата на "времеви телескоп", с който наблюдавал накои ефекти на Луната.
Някъде по-горе споменах, че времето активно участва в процесите и влияе върху физическите величини, а досега говорех само за механични въздействия. Нима ходът на времето може да бъде регистриран само с везни и дискове? Нима не влияе върху процеси с друг характер?
В хода на опитите Козирев забелязал, че времето влияе върху процесите, които протичат вътре във фотоелементите. Веднага бил направен прост уред с два възможно еднакви фотоелемента, който регистрира потока на времето. Времето въздейства върху електрическото съпротивление на проводниците. Това дало идеята да се направи прост
Уитстънов измерителен мост с чувствителен галванометър. Едно деление на скалата отговаряло на 0.01 ом. Всички процеси излъчващи време, намаляват съпротивлението с няколко деления. И обратното, разбира се.
Идея девета:
Тези прости уреди могат да бъдат монтирани в телескопи, тогава измерванията на потока на времето стават много по-лесно. Това направил Козирев. С телескоп МТМ-500 в Кримската обсерватория и с Уитстънов мост той наблюдавал някои звезди, планети и други небесни обекти. Измерванията потвърдили резултатите получени от измерванията с везна и жироскоп.
И обърнете внимание: такива астрономически проучвания могат да се провеждат и през деня! За времето няма мрак и светлина.
А сега дойде време да ви рзакажа за най-невероятното откритие на Козирев. При своите експерименти с несиметрични везни той забелязал, че уредите не реагират веднага щом въздействието на потока на времето се прекрати. Създава се впечатление, че телата като че ли "помнят" въздействието на времето, като че ли го "поглъщат" и за известно време пазят неговия отпечатък. Или с други думи ТЕЛАТА ПОМНЯТ ВРЕМЕТО.
Идея десета:
Представете си тяло, което известно време се е намирало близо до процес свързан с излъчване на време. Ако вземем това тяло и го поднесем до измервателната везна то ще действува точно така, както и самият процес. Защо. Защото тялото е запомнило действието на потока времето. Телата запомнят и излъчването, и поглъщането му. Всички вещества с изключение на алуминия, който - както вече знаем - е великолепен отражател на потока на времето. Козирев проучил цяла група вещества - най-добра памет има захарта. Сучайно ли е това? Няма ли то някаква връзка с жизнените процеси? (Спомнете си, че ясновидците използват захар за гледане - бел. Хитър 5ър.)
Но да продължим. Истината "времето тече" отдавна не е мъдрост - знаят я всички. Но как си представяме течението на това време? Обикновено като река - тръгва от някъде и стига някъде. Това е дълбоко погрешно. Откъде тръгва и накъде отива времето? Нелеп въпрос. Времето не се разпространява през света, то винаги се появява едновременно.
То не тръгва от центъра на вселената, за да отива към покрайнините; то се появява в един и същ миг в целия свят; целият свят може да се проектира в една точка върху оста на времето. "В каквато и да е координатна система времето се появява едновременно (сразу) в чялата вселена", казва Козирев. "Затова действието на времето се осъществява навсякъде в същия момент. При това нищо не се движи и значи няма никакви противоречия със специалния принцип на относителността".
Дотук добре. Да се върнем към астрономическите наблюдения. Представете си, че наблюдаваме звезда, която се намира от нас на 5 светлинни години. Какво виждаме? Виждаме мястото, на което звездата е била преди 5 години. Сега тя е другаде, но къде - не знаем. Това ще разберем след 5 години, необходими за пристигането на светлината до нас.
Прекрасно, но не забравяйте - звездата генерира време. А времето вече знаем, не се движи, не тече като река, то се появяваедновременно навсякъде. Значи, ако уловим нейния времеви потокможем да кажем къде се намира тя сега, в настоящия момент. Разбрахте ли? Не изображението й от преди 5 години, а сега, в този миг. А не е ли това
"МИГНОВЕНА АСТРОНОМИЯ'!
Идея единадесета.
Регистрирането на потока на времето позволява да се регистрират мястото и събитията на обектите в този миг, а не от времето, когато са изпратили светлината до нас. И Козирев провел този решителен експеримент - наблюдавал звездата Процион (алфа от Малко куче), която се намира от нас на 11.2 светлинни години. И се оказало, че звездата се намира точно там където показали след това изчисленията. Блестящо потвърждение на цялата хипотеза!
Но какво се е случило значи? Чрез времето видяхме някакъв обект, какъвто чрез светлината ще видим след 5 години. А не значи ли това (образно казано), че ние сме надникнали в неговото бъдеще?
И така - времето пренася енергия, времето пренася въртящ момент, но не пренася импулс, защото няма нищо движещо се. Но къде отива тази енергия, за какво се използува? И тук стигаме до поредните революционни възгледи на Козирев.
Идея дванадесета.
Сега и децата знаят защо звездите светят - защото в тях протичат термоядрени реакции на синтез. Обаче много астрофизици се съмняват в тази всеизвестна истина. Имат ли основания? Може би. За термоядрените реакции са необходими колосални температури. - над 15 милиона градуса. Ако е така, техните недра ще изпускат големи количества неутрино. Опитите да се установи слънчево неутрино продължават вече повече от 10 години (считано към 1982 - бел. Хитър 5ър) но без никакъв успех. Освен това слънцето пулсира с период 2 часа и 40 минути, което изключва възможността да има плътно и горещо ядро. Според изчисленията температурата в ядрото трябва да е само 6 милиона градуса, значи не може да има реакции на синтез. Голяма част от масата си звездите отделят във вид на енергия - Слънцето изразходва три милиона тона всяка секунда. И въпреки това звездите не изстиват и никой не е виждал умираща звезда (ние само предполагаме, че някои от тях са вече умрели). Откъде тогава се взима тяхната енергия? Още преди тридесет години (считано към 1982 - бел. Хитър 5ър) Козирев заяви категорично: ЗВЕЗДИТЕ ЯДАТ ВРЕМЕ! Те светят благодарение на енергията на времето.
Енергията на звездите се поддържа от текущото време. Тук "ядат" не означава поглъщат, азщото звездите излъчват поток време. Тук "ядат" означава преработват. Или както пише Козирев: "Гледайки звездното небе, ние виждаме не атомни топки, кдето действуват разрушителните сили на природата, а виждаме проявата на жизнените творчески сили, които течащото време носи в Света".
Особено място в хипотезата на Козирев имат черните дупки, защото са най-мощните излъчватели на време. Всички процеси, които протичат в мощни гравитационни полета и в свръх плътни тела, излъчват време, но най-важните сред тях са черните дупки.
Идея тринадесета.
Цитирам Козирев: "Енергията от Вселената няма къде да се пропилее и черната дупка съвсем не е бездна, където всичко пропада безвъзвратно. Това е своеобразен механизъм, с помощта на който времето предава енергия в пространството, а енергията чрез времето възвръща материята в общия кръговрат. Така протича постоянно
обновяване, поддържащо жизнеспособността на Вселената".
А на друго място доразвива мисълта си: "Но ако отделянето на време става само при неорганизирани, неустойчиви, "живи" състояния на материята, не значи ли това, че самото време носи в себе си организиращо начало? А тъй като животът е свойство на организираната материя, не участва ли времето в създаването и поддържането на живота във Вселената? Не е ли точно то онази субстанция, "вдъхнала" живот в неорганизираната материя, която по-рано наричахме "Творецът" и за която съвременните учени изобщо нямат название?"
И ето кръгът като че ли се затвори. Времето има свой ход, своя посока, своя енергия и въртящ момент, своя плътност. Телата могат да излъчват и поглъщат време. Телата могат да бъдат екранирани от хода на времето, могат да отразяват хода на времето. Телата могат да помнят хода на времето. Звездите светят с енергията на времето. Чрез
черните дупки времето се предава в пространството. И накрая - времето е организиращото начало, създало и развило живота. Все пак нека помним, че живите организми са лявовъртящи, тоест тяхната посока съвпада с положителния ход на времето. Може би те са завъртени по посока на времето, защото използват неговото течение като допълнителен източник на енергия?
През цялото време наричах учението на Козирев хипотеза, но то все по-убедително излиза от групата на хипотезите. Има още много неясни тъмни моменти, но най-важното го има - експеримента!
Има го и другото важно - скептиците. Те все още не вярват на очите си, защото видяното не се побира в разбиранията им. Но така или ниначе науката вдига една от най-важните завеси пред истинското лице на Вселената - загадката за понятието време. Убеден съм, че тази завеса ще бъде вдигната.
***
През 1979 г. , получих книга от съветски учен, който в една или друга степен засягаше идеите на Козирев и желаеше да обменим оценки. Книгата се казва "Термодинамическая пара" ("Наука и техника", Минск, 1973), а неин автор е Алберт-Виктор Йозефович ВЕЙНИК (член-кореспондент на Белоруската АН, автор на повече от 20 книги и 50 внедрени
изобретения) Вейник разработва оригинална "теория на обобщеното движение", или според неговия термин - астата. Съществуват различни нива (качествена класификация) на астатата - от абсолютния покой (парен), през елементарните астати (елати), взаимодействията на телата (ансати) и т.н. - чак до извънземните светове и цивилизации. Казано иначе, авторът се опитва да обхване света като тотално движение.
Една от елементарните астати е хроналната, астатата на времето, която Вейник нарича хроната. Авторът смята, че в микросвета времето има дискретни свойства, най-малкият отрязък време, квантът време (хронант или хронон) трябва
да има продължителност 10 на -45-та секунда. Тук той говори за хипотезата на Козирев, че времето има собствена енергия и може да извършва работа. Всъщност Вейник продължава делото на Козирев.
ПОЛЕТО НА ВРЕМЕТО
В публикация от 07.06.87 в "Соц. Индустрия" авторите разказват за за експеримент, на който са били очевидци. До легло е монтиран кварцов микрорезонатор, включен към честотомер. Генераторът работи със стабилизирана честота 50 МХц. Единият от авторите ляга и заспива: честотата на генератора намалява с няколко килохерца! Събужда се -
генераторът връща стабилната си честота. Звучи твърде неправдоподобно, нали? Ето обяснението на Вейник: "Този опит нагледно показва, че по време на сън основните процеси в организма на човека се забавят, а около него възниква поле, на което реагират уредите за измерване на времето…" И по-нататък: "Съгласно моята хипотеза, за първооснова на всички неща служат разнородни "свръхпрости" същности (споменатите по-горе астати - бел. Агоп Мелконян)… Аз успях да отделя наколко свръхпрости същности (елати - бел. А.М.). Една от тях е хроналната, придаваща на телата свойството продължителност. Например продължителността на съществуване. Съгласно моята хипотеза, когато вие заспахте, именно хроналното поле забави
трептенията на резонатора..."
Какво интересно потвърждение на идеите на Козирев! Точно Козирев говореше за плътност на времето: всички процеси съпроводени с увеличаване на ентропията - топене, изпаряване, разтваряне, смърт - са съпроводени с излъчване на време, и обратно, намаляването на енергията води до поглъщане на време. Това Козирев доказваше експериментално!
Въпрос към Вейник: - А няма ли начин да се пипне хроналното поле? Съгласете се, съвсем журналистически въпрос - да се види, да се пипне, да се помирише… поле! Ученият им предлага обикновен телен модел на "египетска пирамида" (вероятно просто пирамида с пропорции на египетските - А.М.), от върха на която се спуска тънка жичка.
Цитирам: "Предлага ни да подържим тази проста конструкция. Правим това един след друг. Постепенно в дланта чувстваме леко убождане, а след това някаква топла вълна минава по ръката." Напомня ли ви нещо? Да, старите съобщения, че всъщност самите пирамиди "балсамират" за вечни времена мумиите, че поставени в аналогични условия трупове на малки животни не се разлагат, че екстрасенсите използуват точно такива пирамидални "антени" за изолиране от биополета… Наричаме подобни съобщения псевдонаучни, мистични. Но никак не е сложно всеки от нас да опита и сам да направи своя извод.
Нататък Вейник развива схващането, че времето и пространството могат да се управляват, точно както сега можем да управляваме температурата, скоростта, налягането. Това ще даде възможност да се продължи човешкия живот до 5000 години! Примамлива идея. Веднага следва логичният в такъв случай въпрос: а може ли да се направи МАШИНА НА ВРЕМЕТО за пътешествия към миналото?
Цитирам отговора: "За съжаление не. Времето може да се ускорява или забавя, но само от момента когато започне да действува "машината на времето". Това, разбира се, не означава, че не можем да получаваме информация от миналото. Съгласно закона за запазване на веществото хроналното лъчение трябва да се запазва вечно. С други
думи, всичко, което някога е съществувало в света - хора, растения, животни, домове, пирамиди, кораби, - е оставило "следи" за себе си във вид на хронални лъчения. С тях могат да бъдат "заредени" например предметите, които са се използували от отдавна починали хора. Значи трябва да се научим да разшифроваме тази информация."
Отново позната идея - за паметта на материята. Във всяко тяло е записано неговото минало, то носи следите на цялата своя история. И причина за това това според Вейник е Негово Величество Времето! Изглежда логично; какво друго биха могли да означават думи като спомен, минало, история, ако не Време!
Цитирам Вейник: "Аз стигнах до извода, че ролите на носители на информация се изпълняват от специални частици, които аз нарекох хронони. Всяко тяло, предмет, растение има способността да излъчва хронони. Струва ми се, че така гълъбите, котките, кучетата леко намират своя дом дори от стотици километри. С хронони змиите парализират своите жертви, а хипнотизаторите приспиват хората. Леките метални рамки, с които се търсят подземни води, също илюстрират силата на хроналното поле."
Тук всеки има правото да изрази свои несъгласия, аз също ще си позволя това. Според мен хрононите биха могли да
бъдат средство за темпорални взаимодействия, но едва ли имаме основания да ги въздигаме до универсално средство за обмен на информация. Всяко абсолютизиране в подобни случаи предизвиква скептични усмивки.
Ще си позволя още едно несъгласие. Още в цитираната по-горе книга Вейник развива идеята, че "по принцип" скоростта на физическите тела и полета може да се изменя от минус до плюс безкрайност; нулата е онази граница, която разделя света на "положителен" и "отрицателен". В разговора пред журналистите, той отново твърди: "Скоростта на материалните обекти има само две недостижими граници - нула и безкрайност. Значи може да се построи
звездолет, който да лети със скорост десетки трилиона км/сек…"
Не се ли отива твърде далеч? Обяснението и оправданието за този научен "екстремизъм" намираме в края на разговора:
Журналисти: - Вашите възгледи са наистина необикновени и обръщат всичко с краката нагоре. Трудно е да бъдат осмислени, приети изведнъж.
Вейник: - Пък аз мислех, че обратно, обръщам нещата с главата нагоре. За оправдавание на своите безумни възгледи, ще кажа само едно: смелите хипотези изострят мисълта и ни принуждават да мислим.
***
Това е популярна статия, ако поразровите вероятно ще намерите повече инфо /ако не са го изтрили/ по въпроса. Нещата засягат освен другото и супердълголетието което изобщо не е по вкуса на някои хора от елита, така че всичко се осмива и трие. Простолюдието трябва да си мре навреме, за да не знае много много
И не си правете труда да ми отговаряте, другари тролчета, аз СЕ изключвам
Със здраве.
