Схемите могат да бъдат най-различни, но тук е важен принципа. Споменал съм го в предният ми пост. Този принцип съществува и в природата, а нашата задача е да се изпълни в електрически вариант.
Първото условие е да се отделя генератора чрез комутатор в правилния момент от захранващия източник.
Второто условие е да се подбере честотата на комутации, така че да се получат незатихващи колебания във ВЧГ. Всяко едно колебание на генератора в момента, когато комутатора е отделил ВЧГ от захранването е прибавка. Колкото е по-висока честотата, толкова по-голяма е мощността на изхода, това са думи на Капанадзе, което е логично.
Няма да навлизам в материята на субатомно ниво, защото няма как да видя движението или взаимодействието на зарядите и субатомните частици, и не искам да пиша свободни съчинения и да фантазирам, като повечето физици теоритици.
Аз се опирам на фактите, факт е, че при резонанс зарядите се вливат в двете плочи на кондензатора от обкръжаващото ни пространство и в резонансния контур започва да циркулира енергия многократно превишаваща енергията от захранването и тази енергия е реактивна или различна от активната енергия, която ползваме. А тя е различна, защото идва от ефира, етера, отвъдното, а не от „контакта“. За да се използва тази енергия тя трябва да се преобразува в активна енергия, а не да се върже товара на резонансния контур и да си мислим, че можем да черпим от тази реактивна енергия, не, веднага се променят параметрите на резонансния контур и резонанса се срива.
А Капанадзе е постигнал това и в това се състои неговото гениално откритие. Това е задачата, мислете, как да се постигне това, а начин има.....
