"Впрягане на космическа енергия"

[vlindos]

Книгата е на автора Брус Перулт като своеобразно продължание на "Океанът от Енергия в който Земята плава" на Томас Мъри (виж "Изгубените открития").
Тя е изследване на труда на Т. Мъри и предположение за процесите които той е успял да увладее. Авторът смята че благодарение на космическата енергия идваща от космоса всички материали на земята излъчват. И тежките радиационни елементи са нищо повече от суперзаредени материали които на по голяма височина отделят още повече лъчения (по близо до източника на енергия). Друг пример който той дава е за радиев хлорид, който потопен във вода губи голяма част от излъчването си. Оставен да бъде изсушен той започва да емитира отново. Според енергията от космоса идва под формата на неутрони които пътуват по-бързо скоростта на светлината, но както сме говорили във форума по-вероятно енергията да идва с помоща на неутриното което преодолява скоростта на светлината.
Успял е да направи успешна репликация на R.E detector-а (детектор на радиантна енергия) на Мъри с газа радон, както и самия Мъри е използвал радиационни материали в по-късните години. Другото интересно е че използва Тесла трансформатор (вижте приложената картинка) за да възбуди отдаването на йони от газа радон. Пише също така, че ултравиолетовата светлина се явява като запалител на емитиращите процеси.
Енергията от репликацията обаче не е достъчно (напр. да захрани кола или къща) затова е публикувал книгата да търси инвеститори за по-натъшно проучване. Според него е възможно впрягането на (по-леките) радиационните елементи по-нов по-чист начин - отдавайки (предимно) електрони - "студен синтез".
Той споделя, че както и самият Мъри се е убедил по-късните години "Шведския камък" не е достатъчен "детектор". Това става в годините в който в Щатите ЕМ излъчвания се урегилират (виж "Морето от енегия в което Земята плава") и електричеството в ефира не е достъчно да резонира с неговия детектор. Нужен е бил по-добър детектор който се оказва газ радон. Така тубите на Мъри (R.E detectors) резонират само под въздействие на лъченията от космоса. Оказва се, че с увеличение на атомното число  на използвания материал се намалява необходимата възбудима честота на материала и в същото време йоните които се оттдават са с по-голяма скорост (напрежение).

Тъй като и макар да е "лесно" според автора да си набавим газ "радон" (намирайки слаборадиактивна руди и обработвайки я химически - виж "Впрягане на космическа енергия") - ние в БГ едва ли бихме лесно се справили се насочих към следващия елемент (от колоната на благородните газове в Менделеевата таблица) - Ксенон. Една ксенонова круша би трябвало много да наподобява тръбите за които говори автора - и нужната честота би била доста по-малка. Може ли някой да помогне с другите параметри от схемата (вижте приложената картинка).

Впрягане на Космическа Енергия

Впрягане на Космическа Енергия <- достъп за България

[teofilius]

Може и да не е нова но е много добра информация. Ето и още :   http://fitonka.narod2.ru/

[caduceus]

Информацията от сайта на Ринат Шаймуратов /линк към фитонката/ е много интересна, Тесла турбината излезе оргонна помпа!!! Куп ценни практически данни - погледнете го задължително
Поздрави 

[Радeв]

Според "Изгубените открития" кристала който използвал е бил чист германий който си набавил от Швейцария ако не ме лъже паметта. Той не е успял да направи устройството със друг германий /освен с този кото си е донесъл/, като твърдял че не бил достатъчно чист от примеси.
Описани са и други аномалии със аномално силен сигнал на кристалните радиоприемници, който нараствал вегетативно.
Устройството на Томас Морей е идентично с приемника за радиантра енергия на Тесла, но сложния механичен комутатор е заменен с швейцарския германий.
Той самия казва че много трудно успял да го накара да работи стабилно, но въпреки това по време на демонстрациите от устройството изкачали 20см волтови дъги.

Пробвал да му повторя устройството с точкови германиеви диоди, но без резултат.


Малко отклонение: По-късно Морей разработва радио лампа със кристали по електродите, която излъчвала светлина въздействала на атомно ниво на веществата. Процеса е описан като "фотоядрен синтез" и атомите на облъчения мател се размножавали, т.е. осъществявало се преобразуване на енергия в материя.

[mi68]

Точкови германиеви диоди не могат да генерират. Проблема от скоро го разбрах. Първо е конструиран ТОЧКОВ биполярен транзистор. В последствие се появява ПЛОСКИЯ биполярен транзистор. В стари справочници разбрах, че точковия транзистор има отрицателно динамично съпротивление и лесно става генератор. Точкови транзистори не се произвеждат заради генерацията и нестабилните си параметри. В началото транзисторите са били германиеви и става въпрос за точков германиев транзистор. Сега се произвеждат само плоски транзистори предимно силициеви.
П.П. Постигането на отрицателно динамично съпротивление се постига с комплементарна двойка транзистори биполярни или униполярни (полеви). С полевите се получява така наречените ламба диоди. С тези диоди нещата ще тръгнат.

[Радeв]

Никола Тесла разширил познанията за слънчевата од, като ус­пял да извърши истинска трансформация на од в електричество. В един от прочутите си патенти (685. 958) той описва мощните преоб­разователни резултати, които се получавали когато слънчевата свет­лина се пропусне през специална метална плоча, поставена верти­кално във висока вертикална вакуумна лампа. Устройството, зазе­мено чрез тежък кондензатор от слюда, произвеждало огромни количества електричество, когато било осветявано от силни слънчеви лъчи.

Освен това Тесла успял да демонстрира извличане на електри­ чество от слънчевата енергия. Той заземил кондензатор от слюда, монтиран върху много добре полирана цинкова плоча. Плочата тряб­вало да се постави във вакуумен контейнер от стъкло, като по този начин цинкът не бил подложен на корозиране. Лампата се издигала и се оставяла на въздействието на слънчевите лъчи. Само след ня­колко минути се натрупвало огромно количество електричество, което се освобождавало чрез мощна бяла дъга. Тесла патентовал ус­тройството си.

Явно до сега съм грешал, устройството на Тесла е по-различно от това на Мъри.
Устройството на Мъри според мен представлява ускоряващ електрод /в противофаза с йоносферата/, който е с много нисък потенциал и канализира енергията към приемната антена, а диодът помага това да става еднопосочно.

Днес правих някой експерименти. Моята идея всъщност е доста проста. Аз искам да вкарам приемната антена в резонанс със йоносферата. Според Тесла това става със хармоник до 500Hz.

[Discorder]

П.П. Постигането на отрицателно динамично съпротивление се постига с комплементарна двойка транзистори биполярни или униполярни (полеви). С полевите се получява така наречените ламба диоди. С тези диоди нещата ще тръгнат.

Откъде се намират ?

[mi68]

Наскоро разгледах стара книга с лампи там има проста схема на двулампов усилвател с отрицателно динамично съпротивление. Елементарно е да се изпълни с биполярни транзистори, по-прост варянт с емитерна връзка. Предимството е само две жици към трептящия кръг. Ламба диоди са два униполярни (полеви) транзистора с допърнителна симетрия, свързват се като двуполюсник.

[gkmihov]

Космическата енергия, която  е налице във всяка точка на пространството, която включва и гравитационната енергия, като мощност и количество, в дадена точка на пространството е нещо много по значимо от колкото гравитационното поле на земята,като естествен източник на енергия.
  Не знам до колко е вярно, че Тесла е успял да използува космическа енергия и да задвижи лека кола. Ако това е истина той е достигнал да нещо по значими от колкото аз и моите съавтори до директният достъп до гравитационната енергия.
  Голямо съществено предимство, при Тесла е това, че той е реализирал използването на космическата енергия със съоръжение, техника, двигател с малка маса, докато , при мен с изключение , когато се използуват и магнитни полета масите на възможните двигатели са големи и много време ще е необходимо да се намали масата им за да могат да се използуват на коли и други малки превозни средства. Но! - на самолетоносачи и подводниците, където използуваните пространства за ползуването на атомната енергия не са малки ще могат да се реализират ДГЕЦ-ли с необходимата мощност.
Въпреки предимствата за това, до което е достигнал Тесла и това до което достигнах аз / директният достъп до гравитационната енергия/, към който човечеството се е стремило от дълбока древност и до сега и съвременната наука в заблуда го квалифицира, като опит да се създаде вечен двигател,  също има своите предимства и значимост.
 Гравитационната среда на повърхността на земята е напълно безопасна за човека. На лице е във всяка точка на земята. Несъзнателно се използва енергията на гравитационното поле на земята от човека от както се е появил на земята. След откриването на водното колело съзнателно я използува от дълбока древност и до сега с ВЕЦ, които без енергията на гравитационното поле не може да ги има.
Голямото предимство на бъдещите ДГЕЦ-ли в сравнение с ВЕЦ-ли е, че докато за ВЕЦ-ли е необходим воден поток, по възможност с по-голяма маса и по-голяма скорост и това ограничава терените на земята на които те могат да бъдат използувани, то при ДГЕЦ-ли всеки терен, на суша и вода може да бъде използуван за изграждането на ДГЕЦ-ла от екватора до полюсите с неограничена мощност.