Резонансни генератори

[vdomov]

Да направим следния експеримент с паралелен трептящ кръг.

Бобина и кондензатор(паралелен трептящ кръг) свързани към източник на променливо напрежение 24V 50Hz.

Бобината L се състой от 600нав. навити на 12слоя по 50нав. (от емайлиран проводник ПЕЛ 0,5мм) една до друга, върху макара с Ш образна сърцевина със сечение 22мм х 22мм еквивалентно съпротивление 344 Ом.
Кондензатора C е със стойност 10uF еквивалентно съпротивление 320 Ом.

Нека свържем опитната постановка, съгласно схемата и да я захраним с променливо напрежение 24V 50Hz. Наблюдаваме че Л3 и Л2 светят, а Л1 не свети. Токовете I_L и I_C са значително по високи от общия ток I. Едно измерване на тези токове може да потвърди това. Aко на местата на лампичките се свържат милиамперметри. Те ще измерят следните токове I_L=65mA, I_C=65mA, I=12mA.
Източник: книга - "Радио и Телевизия за самостоятелни занимания" стр.56

Източник: http://x-faq.ru/

Генератор на BAZARNOV
Експерименти с бобинка и резонанс. Повече въпроси възникват вместо отговори.

1. Кой може да ми каже защо при паралелния резонанс напрежението е стабилно, но при различен качествен фактор на кръга, токът в бобината е голям? Къде отива този ток? Ето моята чудо-схема, от която получавам мощност:


След много експерименти се изясниха някои неща:

1 Мощността е нужно да се получава върху високоомен товар, при нискоомен товар рязко пада качествения фактор в кръга и вследствие не се получава ОУ.

2 Резонанса е мого чувствителен към разликата между площа на входа и изхода (ако някой не знае)

3 Изправителен диоден мост с кондензатор гаси качествения фактор на корен квадратен, тук или предавателното съотношение на трансформатора трябва да се смени или на изхода да се постави някакъв чудо трансформатор, или е нужен умен мостов генератор.

Транзистор КТ819Г на малък радиатор. По принцип какъвто намерите и сложите.

Честота около 1 килохерц, не е измервано точно, а е определяно на слух (автора имал музикален слух )

Ето характеристиките на тези части. Трансформатора е взет от западен монитор, има квадратно сечение.

Малката управляваща пръчица от (цацки сведения лучей, из телика) УЛПЦТИ.

Сечение на тънката сърцевина 45.5 мм2 или 6.5*7мм.

Сечение на средата на сърцевината 392 мм2 или 28*14мм

Всичко е закрепвано с изолирбанд.

Имерванията са правени:  на входа с китайски тестер, на изхода с нежичен резистор и осцилоскоп.

2W резистор загрява немного (това към теоретиците, за да не замесят реактивната мощност).

А ето данните от измерванията. Хубави прибори нямам, как да се измери напреженността на магнитното поле и индукция не знам и не са ми попадали самоделни прибори за такива измервания.



Навивки Л1 – 25, Л2 – 30 навивки.

Л3 – много малка индуктивност, напрежението на празен ход в нея спада с 5-10%.

КПД в 2-та последни случая е еднакво.

Ако се премахне от тока за захранване тока от пада през R1, то всичко изглежда обнадеждаващо.

Има няколко мисли интересно е да се чуят вашите мнения.

Во-первых, скорее всего добротность определяется проницаемостью сердечника – точнее той индукцией, которая не используется в колебательном контуре.

Во-вторых в этом трансе есть свои тараканы. Мне кажется что при высокой добротности энергия может превращаться в повышенное напряжение, поясню. Если по закону сохранения энергии ничто ни куда не исчезает, то вполне возможно, что на выходе этой штучки можно намотать побольше витков, а моща, снимаемая с неё будет равна добротности умноженной на напряжение выхода при одинаковом токе, а может и наоборот - тока

Одним словом всем халявщикам срочно взяться за измерения параметров этого транса и системы в целом. Только просьба начать с транса, нужны качественные замеры, при разных токах на входе и характеристик на выходе.

Ещё есть проблема с генератором. Тут примитивная фигня с учебника не пойдёт. Нужен мост или некая хитрость. Как я полагаю нужен импульс в ¼ синусоиды, либо постоянное подтягивание по спаду синусоиды



Покумекайте, что будет если вместо управляющего стержня поставить стерженёк с сечением как у выходной обмотки, но проницаемость на порядок ниже.

Пример – вход железо, выход феррит с максимальной проницаемостью

Източник: http://x-faq.ru/index.php?topic=57.msg769#msg769

Генератор на Dmitrei-ice

Снимка >>>500Вт и 500Вт<<< - захранва се от мрежата 220V. Слабо светещата лампа, свързана последователно в схемата напрежението върху нея е 27В. Ярко светещата лампа, почти на пълна мощност 39В. Она Халява:


Принципна Схема на устройството(генератора)
Последователно на цялата схема стои лампа 220В/25Вт и свети на 1/3 мощност.

това е схемата на регулатор от прахосмукачка. Това е уникална джаджа, снема цялата добавка от резонанса. Всеки трансформатор и бобина може да се вкара в резонанс, но е много трудно да не се подтиска, а да се снема (с 4 полюсник от типа на мелниченко)

Идеята е проста: да се свърже кондензатор и бобина (трансформатор) с такива параметри, че да се получи резонанс на 50Hz. При експеримент с последователно свързан кондензатор 16мкф, излезе напрежение 400V50Hz върху кондензатора. После с регулатора се понижава напрежението и се захранва консуматора - в случая ел. крушка.

Възможност за каскадно свързване на няколко схеми


Източник: http://x-faq.ru/index.php?topic=119.0

Автотрансформатор-генератор

източник: http://x-faq.ru/index.php?topic=57.0




и моята идея която възникна преди да открия тази информация

Kапацитета на кондензатора и индуктивността на автотрансформатора се подбират за да имаме резонанс при честотата на мрежата 50Hz.

Важно !!!
Изолацията на автотрансформатора трябва да издържа на повишено напрежение 400-600V и повече без да настъпи пробив.
Товара е желателно да е високоомен с цел да не оказва голямо затихващо влияние на настъпилия резонанс.

[mzk]

Здравей. Може ли да пуснеш по- ясна схема на твоята идея?
Благодаря!

[mzk]

Здравей. С emm направихме различни опити с нормални индуктивности, с автотрансформатор с индуктивност до 160 милихенри, с различни кондензароти и изчислени стойности по калкулатор за RLC последователен трептящ кръг. С лампа с нажежаема жица резултатите са неуспешни. По- голямо КПД има директно свързване на товар с чисто активно съпротивление отколкото докарване на трептящ кръг в резонанс.

Имаш ли успех по предложената схема?

[mzk]

А сега де, кофти е като не записвахме всичко. Пад на напрежение на трафа не сме мерили. Ето вариантите, които пробвахме

1. Последователен и паралелен трептящ кръг с автотрансформатор - 0-160 мХ (един руски лабораторен).

2. Захранвнае на трансформатор 24в - 220в
2.1 на вторичната на 220в последователен трептящ кръг с индуктивност самата вторична, кондензатор и лампа.
2.2 на вторичната на 220в последователен трептящ кръг с отделна индуктивност, кондензатор и лампа.

Т.е. първият вариант разчитаме на индуктивността на самия траф, а във вторият свързваме някаква индуктивност, която мерим и слагаме друг кондензатор за нея.

Има различни опити, мога да повторя някои от тях и да запиша резултатите, с подробни замервания за консумация на ток и напрежение.

[emilvtc]

Погледнах "диагонално" двата линка за "капацитивен трансформатор" от предишния пост и меко казано не можах да схвана каква е идеята ?!?

По скоро ми заприлича на опит за корекция на cos(phi), като вместо външен допълнителен кондензатор за корекцията на индуктивния характер на трафа - капацитета да се постигне със специална топология и навиване на бобината.

Правилно ли съм схванал идеята на патентите ? 

[x_name41]

Започвам темата, тъй-като и аз реших от любопитство да поекспериментирам с резонанса в един LC-паралелен кръг. Та идеята като цяло е относно капацитивния трансформатор на Тесла-Кулдошин. Генераторчето съм го направил еднотранзисторно със самовъзбуждане с честота на кръга към 16.549Кхц., като съм използвал транзистор КТ838А, при захранващо напрежение +40В. и консумация около 12Вт. бобинката в резонансния кръг загрява изключително много а е с диаметър на проводника 1мм. По натам смятам да заменя биполярния с полеви транзистор, постепенно да вдигна напрежението до към +300В. и естественно не на последно място да навия разглобен същия кондензатор използван в кръга върху ферит от тхо (между другото пробвах да го навия този 680нф. кондензатор върху макара от импулсен трансформатор за атх, и отгоре бях навил изходната намотка (някъде към 130 навивки) но нещо кондензатора взе да дава накъсо, тъй-като причината беше че отгоре го притискаха много проводниците) и затова сега при втория вариант смятам двете бобини тази на кондензатора и вторичната да са отделно а не една върху друга. Някой ако има нещо да казва и да дава акъл, предварително благодаря.

[x_name41]

Между другото знаете ли, едно нещо ме притеснява и това е, написаното във патента изискване за индуктивноста на лентовите проводници на кондензатора, където се изисква тя да бъде такава, че фазовата разлика между тока и напрежението да изчезне. Иначе капацитивния трансформатор вече е готов, използвах за начало първия вариант, като навих вторичната отдолу а кондензатора отгоре, така се реши проблема и сега всичко е ок, остана само експеримента но, както казах в началото именно онова нещо ме силно притеснява.

[teofilius]

Фазовата разлика между ток и напрежение изчезва точно когато имаш резонанс.  Кондензаторната бобина на практика действа като паралелен резонанс при което входния ток ще намалее.  Но тъй като резонанса зависи и от индуктивността на бобината то тази индуктивност ще се променя при товар на изходната бобина защото изходната индуцира в магнитопровода електромагнитно поле реагиращо спрямо първичното.  В крайна сметка ако има ефект от цялата тази работа и принципа то няма да е толко свързан със самия резонанс а с това че кондензаторната първична бобина ще работи и генерира електромагнитно поле за сметка на реактивната енергия която и самата тя ще генерира а някъде отстрани на нея може да поставиш допълнителна индуктивност която ще действа като генератор на реактивна енергия за да не се налага да постъпва от мрежата или дори и за да не използваш мрежата.   
  При пълния превод на клипа с Капанадзе със зелената (черна) кутия във връзка с трудностите за точно измерване на напрежението върху лампите той споменава че това може да се дължи на кондензатора, който участва в процеса.  Предполагам, че кондензатора за който той говори се намира или вътре в бобината която виждаме или е в кутията.

[x_name41]

А, щях да спомена, че бях навил върху онзи 680нф. кондензатор (така както си е цял) една бобинка от около 20-30 навивки но ефект никакъв нямаше. За всеки случай ето прикачвам и една малка програмка (сайт) за анимации на различни ел. схеми.

[x_name41]

Здравейте, все още не съм направил експеримента с трансформатора, тъй-като не бързам , всъщност това ще стане във понеделник най-вероятно, като си купя нови токови клещи за да мога да измеря токовете във веригите защото старите се развалиха.

[x_name41]

И така днес направих частичен експеримент с кондензаторния трансформатор и резултатът е следния. При захранващо напрежение от 17В. и ток на консумация 0.23А. или някъде към 4Вт. във вторичната намотка на капацитивния трансформатор се получава високо напрежение на празен ход. Странно но при захранващият блокинг генератор с 2N3055 отчетох на входа от атх-то 12В. и ток на консумация 4А., а изходното му напрежение и консумация на резонансния генератор е както посочих 17В при 0.23А. Тъй-като при навиването се беше наложило съвсем леко да отстраня няколко навивки от лентовия кондензатор, като предполагам това е изменило малко стойноста на капацитетът му а относно другите параметри незная дали има някакво значение. Напрежението във резонансния кръг преди с оригиналния кондензатор беше около 33В. променливо и консумация около 6-7Вт. при захранващо напрежение от 40В. а сега е 8В. променливо при захранващо напрежение 17В. Да не би да е от недобрия режим на работа на блокинга? При тези параметри се вижда, че засега мощноста на изхода и да искам не би могла да бъде кой знае каква защото по формулата излиза, че за да се вдигне мощноста на изхода то трябва да се повиши захранващото напрежение и променливото напрежение върху кръга, а към момента излиза, че тя би трябвало да е около 4Вт. или колкото консумираната, а също така от друга страна трябва да се внимава да не се насити магнитопровода. А и още нещо да отбележа, непосредственно след замяната на оригиналния кондензатор с трансформаторния такъв напрежение във кръга не се регистрира, като блокинга си работеше нормално (в облекчен режим бих казал) и едва след като взех да въртя променливия резистор се установи че близо в най крайното му положение се регистрира генерация на ниско променливо напрежение във кръга, като същевременно с това и честотата на блокинга се понижи и се увеличи консумацията до близо 4А. при 12В.

[x_name41]

Пробвах пак старата конфигурация с целия кондензатор, схемата си генерира перфектно и бобинката от стар монитор загрява много (между другото проводникът с който е навита е многожилен емайлиран с диаметър, както споменах от 1мм.), сменя ли го обаче с капацитивния не ще да генерира.

[x_name41]

Днес направих експеримент с външен тактов генератор с 555, но пак същия проблем, прави впечатление, че блокинг генератора не работи в добър режим и не може да осигури кой знае какво натоварване в изхода си и затова напрежението в изхода пада и започва да работи в тежък режим, вероятната причина за това според мен може да е в обратния високоволтов диод свързан между емитера и колектора на транзистора 2N3055, който го предпазва от пренапрежение, тъй-като наскоро правих маломощен 60-100Вт инвертор за 50Хц с 2х2N3055 с средна точка като бях поставил и диоди, но впоследствие се оказа че те само възпрепятстват работата на инвертора и ги махнах при което работата му се облекчи значително, та предполагам и подобен проблем е и тук, но ще видим по нататък. Между другото опитвах да го захраня резонансния генератор и директно от атх-то на 12В. но при настройката с променливия резистор в кръга се формира високо напрежение и веднага прекратих опита защото потенциометъра взе да пуши.

[Vetap]

Не е ли малко "дървен" 3055 за тази цел. Аз не бих направил и аудио усилвател с него. Моят съвет е да използваш нещо по-бързо за целта. Най - добре MOSFET.

[mi68]

2N3055 работи и аз го ползвам това е за голямото усилване. Примерно над 10 кХц трудно вади но за ТХО става, максималната честота е 15 625 ХЦ. Всичко е добре. Но проблема се явява в капацитивния вход. При преходният процес кондензатора е късо в началния момент и обратната връзка трябва да е токова, а не напрежителна. Втори проблем трябва високо напрежение за големи мощности, това свойство е обратно на бобината иска големи токове.
В общи линии свойството резонанс трябва в друг аспект да се ползва, това го прочетох от една книга за Тесла, резонансът разрушава и при това се освобождава енергия. Така да се каже "чист резонанс" няма. На теория и практика с увеличаване на амплитудата, увеличават се загубите и системата не се разрушава. При добра организация на процеса при резонанс с малко енергия системата може да се разруши. Това са мисли на Тесла за резонанса.