Не некадърността на инженерите разработващи автомобили и т.н. е проблема, а тези които им възлагат проектите. Колкото и кадърен и имащ желание инженер да има, който да иска да внедри реактора на Пантон или нещо друго, никой от онея ГОРЕ няма да му позвол това. Натрупаните милиарди долари от нефт успешно се влагат в прикриване и изкореняване на дръзналите да нарушат сегашната порочна световна икономика.
"Първото ми изобретение беше електромобилът Highbred през 1978 г. Знаех, че двигателят с вътрешно горене е много неефективен. Изчисленията ми показаха, че само 15 конски сили са нужни да поддръжат автомобила със 100 км/час на магистралата, но 40 и повече к.с. са нужни за неговото ускоряване. А за добро ускоряване са нужни около 100 к.с. Така че ние строим автомобили с огромни и неефективни двигатели, които са нужни само, когато те се ускоряват. А какъв е смисълът ако са нужни само 15 к.с. за да вървят със 100 км/час на магистралата.
Решението ми беше да намеря най-малкият и ефективен двигател и го съвместя със система, която да дава нужната акселерация. Идеята беше проста и в същото време елегантна. Първите ми експерименти бяха много окуражаващи. Взех 4 тактов бензинов двигател с 20 к.с. мощност свързан с 48 волтов генератор включен към 48 волтов самолетен стартер свързан към трансмисията на форд Fairmont. Форда вървеше добре. Не даваше зашеметяващо ускорение, но беше нормална кола. Можеше да си я караш из града цял ден а на магистралата, при 100 км/час гореше 3.6 л/100. Идеята ми се оказа добра, сега трябваше да я усъвършенствам. Трябваше ми по ефективно решение. Намерих преркасен двутактов бензинов двигател, който даваше 25 к.с. при разход 1 литър на час. Свързах го с 4бр. 12 волтови алтернатори, които зареждаха 4 броя 12 волтови акумулатори. Така имах супер ефективен бензинов двигател с много ефективна генераторна система. Сега автомобила ускоряваше много добре с помощта на допълнителна енергия от акумулаторите и вървеше със 120 км/час използвайки 18 к.с., оставяйки 5-7 к.с. изходящи от 25 к.с. бензинов двигател да поддържа батериите заредени за нужното ускорение. Добавих регулатор, който да регулира оборотите на бензиновия двигател, така че да спадат, когато не е нужна толкова мощност. Така можеше да се кара из града и по магистралата цял ден. Работеше чудесно и достигна разход 515 км с 3.7 л. бензин при пътуване от Лос Анжелос до Лас Вегас в Невада, разстояние окоо 1000 км.
Хибридът беше голям успех, получи доста гласност в пресата и тогава поканих Крайслер, Форд и Дженеръл Мотърс да дойдат и видят автомобила. Всички те изпратиха представители за демонстрация, но странно, те съвсем не изглеждаха изненадани. Аз смятах, че съм открил решение за енергийната криза а те дори не пожелаха да погледнат под капака на колата, която преработих. Да, бяха вежливи и ме попитаха дали не искам да работя за тях, но в никого не видях и искра на ентусиазъм или изненада.
Тази липса на интерес и хладно посрещане бе много непонятно за мен, докато не срещнах един впечатляващ господин на име Делроиан. Да, същият, бившият президент на компанията Форд, който се опита да въведе производство на моторната кола Делориан в Ирландия. След като го посетих и се срешнах с главния инженер на Форд, Зора Дунтоф, бащата на Corvette, аз разбрах, че автомобилните компании вече знаят как да правят супер ефективни хибридни автомобили и за това нямат нужда от моя дизайн. Напомням ви, това става пре 1970-та година, а те едва сега, 30 години по-късно започват да изкарват хибридни автомобили на пазара. И намирам за ужасно, че тези нови хибриди, въпреки цялата сложна електроника с която са натъпкани дават ефективност едва 4-5л/100 км.
Това беше първият ми урок по нещо, което сметнах за "откритието на века". Когато попитах г-н. Делориан защо тогава не правят автомобили, които да горят 2-3л /100 км. той ми отговори че в това би повлияло на много икономически интереси, включително на петролната индустрия и световната икономика.
И така до ден днешен... Очевидно нищо не се е променило."
откъс от темата
http://forum.mazeto.net/viewtopic.php?t=225
