Сместта ако не се поеме - поставил съм един елементарен клапан и тя отива към въздушния филтър- и магнитите.
Използвах медни тръби след реактора- там температурата е много висока, а преди него - обикновени меки връзки, бях сложил и поплавък за спирачна течност и така подава автоматично смес в барбутйора. Сърцевината е от арматура- сечението е 14 мм. Когато отворя крана до край губи мощност- почва да се дави и пуши.
Харчи около 1,5 л вода и спирт на 100 км., но ако съм на четиритактов и вкарам само сместта от реактора, без бензин- сигурно ще харчи повече водно-петролна смес. има още много, което може да се промени. Наистина при мен се постигна подобряване на горивния процес, тъй като двутактовите са с недостатъчно изгаряне, но пък това мазане ти връзва ръцете и все трябва да се съобразяваш с него