Алтернативни енергоизточници > Електромагнитни и импулсни мотори И генератори
Трифазен мотор-генератор на Гого?
mi68:
От опита на А. Ампер 1820 г. е извесно,че съпосочни токове се привличат,а разнопосочни
токове се отблъскват т. е. бифилярка.Това е еквивалентно на едноименни заряди т. е.
кулонови сили.Работата е положителна и потенциалната енергия пада /охлажда се и екранира гравитацията /антигравитация//.Силата е близо до 90 градуса и е ускоряваща
/лоренцова сила/.Кондензатора е без вътрешно съпротивление и при сериен резонанс се
увеличава амплитудата т.е. скороста.Тя се влияе от аплитудата и честотата.Значение има
размера т. е. дължината на вълната.
mi68:
Извесно е ,че скоростта на светлината в различните среди е различна и зависи от М и Е.
Във вакум е 300 000 км/сек,във вода 225 000 км/сек,в симетрична кабелна линия 270 000
км/сек,коаксиален кабел 150 000 км/сек,в електронна апаратура още по-ниска,когато е 0
поражда ел.ток.От формулата следва,че скороста е безкрайност и бифилярката работи
като ЖИРАТОР/инвертор/ с коефицент на предаване/коефицент на трансформация/ т. е.
индуктивноста се превръща капацитет и обратно капацитета в индуктивност.Ще дам пример:имаме бобина от 100 навивки/нав./ и подаваме 100в следва,че между две съседни
навивки напрежението е 1в,а при 1000нав.е 0,1в.При бифилярката напрежението между
навивките е 100в но трябва да се вземе половината т.е.50в е напрежението между навивките.В първият случей разликата е 50 пъти ,а във вторият е 500 пъти.Енергията на
кондензатора зависи квадратично от напрежението и в първият случей имаме 2500 пъти,а
вторият 250 000 пъти по - голяма запасена енергия т.е. магнитната енергия се превръща в електрична и ефекта е по - осезаем при по-големи намотки.Тъй като във вакум скороста е 300 000км/сек,при бобина 1метър честота е 300Мхц,при 0,1метра е 3Гхц,при 2 метра е
150Мхц,при 10 метра е 30Мхц.Следва диаметъра/дължината/ от1-2метра е най-оптимална.
Ако бифилярката се навие на метална траба/конус/ в средата се постави проводник и се подаде високо напрежение кулоновата сила ще се яви лоренцова под 90 градуса но тя е
само отклонителна при пускане на ток силата е различна от 90 градуса и ако са едноименни зарядите е ускоряваща,а при разноименни заряди забавяща.Видно е,че капацитета се преобразува в индуктивност,при променлив ток ще се получи трансформатор.Подържането на зареден кондензатор изисква нищожна мощност.Проблем е управлението при ниски честоти може да се използва варистор или два насрещно свързани ценер диоди т.е.нелинеен симетричен елемент по-мощен.Другият по- перспективен начин е инпулсно подаване на високото напрежение и чрез честота,коефицент на запълване и амплитуда се регулира мощноста във външната верига.Още по-просто,земята е заредена отрицателно и с плоска бифилярка на повърхността трябва да се произведе ток.С три и повече бифилярки може се направи летящо КИЛИМЧЕ.Насладете се на свободата и независимоста ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!!!
mi68:
Искам да направя следната аналогия и ПРЕДОПРЕЖДЕНИЕ.Оттеорията е извесно,че да синтезираш индуктивност са нужни 3 неща:1съпротивление;2кондензатор;3активен елемент(операционен усилвател) следва,че индуктивноста е следствие а не причина по
аналогия 1 е масата(пространството);2 електрично поле;3 е БОГ.Всяка мъдрост е причинена от СТРАХА към БОГА и злоупотребите водят до плачевни резултати това трябва
да се запомни.
Време константата на една RC верига е Т=R.C.През бифилярката тече ток безкрайно дълго
следва,че капацитета е безкраен;L=0 от формула на Томпсън за резонанс следва,че честота е безкрайност;значи бифилярката работи в честотният диапазон от 0 до безкрайност.Тъй като скороста на светлината не може да е повече от 300 000км/сек следва,че амплитудата ще се увеличава за сметка на честотата.Обратна задача стабилизирането на амплитудата ще стабилизира резонансната честота.
Ще споделя моят опит.На ПВЦ траба ф140 дълга 1метър от външната срана е положено АЛ
домакинско фолио(станиол).Нави се еднослойно аранжирна жица 0,5(телефонна жица)
UTP-0,4може разплетена усуканата двойка бифилярно плътно едно до друго.Дължината на
жицата от 90м стигна за 20 см намотка;в центара коаксиално на изолатор се закрепи траба ф50 обвита със станиол пробита дупка ф3 и стегнато ухо с болт ф3 към станиола
съответно и към голямата траба ф140.Подаде се високо напрежение от монитор 25Кв -подложката(голямата траба) +централната траба(малката).На бифилярката се включи НЧ
у-л 40Вт;подаваха се правоъгълни и други инпулси и нищо.Взе се кондензатор 10нФ включи се серийно и у-лят изпуши после се възтанови и ексериментите приключиха 1г до измисляне на теория сега са възобновени но бобината е пътен конус.
mi68:
От правилото на дясната ръка следва,че бифилярката работи като помпа и създава вятър.
Ако се сложи в съд ще се повиши налягането и може да се получи реактив(архимедова сила).Тъй като материята е сповишен обем т.е. с по-малка плътност,при повишаването на
налягането се повишава плътноста и от Архимед следва,че тялото ще тръгне към по-голямата плътност(към ефира).При опитите трябва да се почва с по-малки мощности.
Видно е,че енергията тръгва от по-висок потенциал към по-нисък.Сега по същата технология навивам пътен конус с височина 0,8м и диаметър 0,56м в центъра поставям
шпилка ф3 и се подава високо напрежение от лампов ТВ 16кВ веднъж изключен високо-
волтов изправител(DY86,1Ц21П) с цел да е пулсиращо високото напрежение и да се дроселира процеса евентуално може и постоянно(включен диод).Изпозването на конус
намалява използваният проводник получава се градиент и по-лесно се създава вихър.
Високоволтовите диоди са с ток до 0,3mA може и TV-18 на цена 0,9лв но успоредно трябва да са проводниците да не пробие.При готова каскада входа е 6кВ изход 25кВ регулирането става от захранването т.е. 5В до 24В.Може и електростатична машина или
генератор на Ван де Граф. Бифилярката се свързва с кондензатор и лампа серийно.Първо-
начално кондензатора се зарежда от батерия или токоизправител и се включва във веригата и системата се настройва лампата да свети след това има възможност за творчество.
teofilius:
Здравейте!
Говорейки за индуктивност и съпротивление то добре е да сме наясно че самата индуктивност в същността си е съпротивление или по точно магнитно съпротивление. В един проводник имаме два вида съпротивление: активно и индуктивно. Активното съпротивление върху електронния поток-ток в проводника се дължи на топлинните фотони, които постоянно бомбандират електроните в неговия състав и така ги отклоняват от посоката в която се движат от електрическото поле подавано в краищата на проводника. Индуктивното съпротивление и индуктивността са едно и също нещо, тъй като индуктивноста е пропорционална на интензивноста на магнитното поле около електронния поток. Всеки електрон има спин(въртящ се момент) . Електроните се въртят така че около оста на въртене се създават във вакуум-етера вихрови силови линий и това е собственото магнитно поле на електрона. Когато електрон се движи в електрическо поле имаме ел.ток или електронен поток при което интензивността на магнитното (вихрово) поле и силови линий около електрона се увеличават пропорционално на напрежението(напрегнатостта) на полето спрямо двете страни на оста му. Знаеме че магнитното поле е перпендникулярно на електрическото поле (посоката на движение на електроните). Мога да направя една проста аналогия за обяснение на механизъма и същността на магнитното поле. Имаме една лещовидна форма потопена във вода и въртяща се с голяма скорост около ос на въртене. Всъщност всяко тяло потопено във вода и въртящо се създава във водата вихър около себе си , увличайки я във посоката на собственото си въртене. Също се наблюдават и стоящи вълни които можем да сравним с магнитните силови линии. Ако това въртящо се тяло по някакъв начин го задвижим във водата с определена скорост то взаимодействието му с водата ще се увеличи като интензитет и съответно ще наблюдаваме много по-мощно и интензивно завихряне. Това е и което става при протичане на ток през проводник. Електроните се движат формирайки електронен ток в електрическото поле чиито силови линии са успоредни на осите им на въртене. Самото електрическо поле представлява градиент на плътността на вакуум-етера така че електроните винаги се движат в посока на по-ниската плътност стремейки се да я компенсират. Връщайки се на аналогията със въртящото се във вода тяло, добре е да схванем че водният вихър около него е резултат на съпротивлението на водната среда. Средата се съпротивлява на всяко движение все едно дали е равномерно или ускорително. Така разбираме че магнитното поле е вакуум-етерен вихър около електрона и по всяка токопроводяща линия. Електрическото поле е градиент на плътността на вакуум-етера, която също има вихрова структура тъй като то е едно и също с магнитното поле само че погледнато от перпендникулярна на него плоскост(позиция). Затова като цяло имаме електро-магнитно поле но магнитната съставка е тази която оказва съпротивление на движението на електроните в пространството а електрическата съставка(поле) им действа ускоряващо. Магнитното поле е като стена която се съпротивлява на въртенето и движението на електроните , така че колкото повече токови паралелни линии имаме , толкова е по-голямо магнитното (индуктивно)съпротивление, какъвто е случая при една бобина. Електлическото поле винаги е електрогравитационно, което е и обяснението на ефекта на електрогравитацията. Единствената разлика между електрогравитацията и земната(планетарна) гравитация е че електрогравитационното поле е вихрово и около него винаги се наблюдава магнитно поле по перпендникуляра. Земната планетарна гравитация не е вихрова но и при двата случая имаме градиент на плътноста на всемирната пространствена среда; Вакуум-етера.
Нека се върнем на електромагнетизъма! Вече ни е ясно че магнитното поле е вихрово съпротивлително поле спрямо движението на електроните в пространството. Около всеки проводник, по който протича електронен поток има магнитно поле което е причина за неговото индуктивно съпротивление. Знаем че колкото по-слабо е магнитното поле в една бобина или около проводник, толкова по-малка е индуктивноста, толкова по-малко е и индуктивно съпротвление, и толкова по-голям ток може да протича през тях. Знаем че индуктивното съпротивление също зависи и от честотата на електронния поток. При постоянен ток в проводник имаме не-нулево индуктивно съпротивление характерно за безкрайно ниска честота което е в пряка зависимост от скоростта на електроните в проводника и интензивноста на околното магнитно поле(съпротивление) създавано от тях при движението им. Знаем че при прав проводник а не навит на бобина също имаме магнитно поле, индуктивност и индуктивно съпротивление при все че са малки, но проявяващи се при големи токове. Това което е характерно за бифилярната бобина е че при нея магнитните полета взаимно се унищожават или по-скоро отслабват и то значително и резултата е липсата на индуктивно съпротивление и на индуктивност. При каквато и да е честота на електронния поток във една стандартна бобина и една бифилярна със същия брой навивки и други параметри, при последната нямаме индуктивност, магнитно поле и индуктивно съпротивление а тока е значително по голям като следствие. Същия резултат ще имаме и при постоянен ток но вече ще ни е нужно прецизно замерване на съпротивлението тъй като то е пряко зависимо от честотата на тока.
Всеки проводник има свое специфично съпротивление така че при постоянен ток и напрежение и при всички еднакви условия като температура, дължина и сечени на проводника от един и същ метал, при стандартна бобина специвичното съпротивление е по-голямо от колкото при бифилярна бобина със същата дължина и сечение на проводника.
Отбелязвам че при бифилярната бобина и при постоянен ток и при променлив имаме по-голяма скорост на електронния поток отколкото при стандартна бобина или прав опънат проводник. При стандартен проводник скоростта на електрическото поле е 300 000 Км/сек. А при бифилярен проводник скоростта на електрическото поле става по-голяма от 300 000 Км/сек. Което означава че при свръх-проводима
Бифилярна бобина скороста на електроните става свърхсветлинна, а тока клони към безкрайност а напрежението става нула. Такъв експеримент вече би ни дал възможност да наблюдаваме реални и значителни пространствено-времеви и гравитационни аномалии. Тук вече се откриват големи потенциални опасности но също и възможности както за получаване на свободна енергия, така и за овладяване на гравитацията в неограничени мащаби.
Дори при работа без използуване на свръхпроводими материали, пак възможностите са големи , но при всички случаи трябва да се работи с големи токове. При използуване на бифилярни бобини се променя плътността на вакуум-етерната среда което води и до промени в характеристиките на самото време-пространство и на самите константи. Използуването на бифилярни навивки и протичането през тях на големи токове създава аномалий в пространство-времевия континиум , които могат да ни позволят да черпим чрез тях свободна енергия.
Последното пояснение което желая да дам е за това какво представляват електроните. Електроните са вихрови структури наподобяващи водовъртежи , спрямо вакуум-етерната среда(субстанция). По тази причина тяхната плътност спрямо Вакуум-етерната околна среда е отрицателна. Те поглъщат околният етер като през сифон. Може да ги сравним с черни дупки, вортекси поглъщащи околната среда и пространство но в действителност това става в минимална допустима степен тъй като скоростта им на въртене е огромна, което обуславя големи центробежни сили поддържащи критичен баланс и граница на поглъщаната етерна среда. Ако скоростта на въртене на един електрон се забави, той започва да поглъща повече от етерната среда и масата му става по-голяма. В последствие скоростта на въртене и балансиращите центробежни сили отново се увеличават и баланса е възстановен.
При възможност за по-голяма от критичната скорост на въртене на електрона , той би излъчвал или по точно изхвърлял от недрата си етерна субстанция в околното пространство което ние бихме наблюдавали като електромагнитни или други вълни и полета. Граничната скорост – ъгловата скорост на въртене на електрона определя стрелата на времето минало-настояще-бъдеще , така че имаме много тънък баланс при който ако скоростта на електрона се ускори над критичната , то стрелата на времето би се забавила или обърнала . Предполагам че това е възможно да става в локален мащаб. Също, когато при експериментиране със свободна енергия имаме реално получаване на енергия в големи количества а също и при успешни експерименти с анти-гравитация.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия