Опити на mzk по схема КАЧЕР

[mzk]

Здравейте.

Няма нужда от втора бобина, свързана за първата. В клипче в rutube.ru се вижда, че съвсем стандартна теслова бобина върши абсолютно същото.

http://rutube.ru/tracks/1889979.html?v=e617cdbf946eb042b0ce89074b0faac1

Навих на ПВЦ тръба около 230 навивки 0.4 мм кабел (от разплетен lan кабел). За първична съм навил 5 навивки дебел проводник (май е 2 мм), конусовидно, с разлика между навивките около 1 см.

Използвам следната схема:



За сега не върви. Не знам точно къде бъркам. Давайте акъл.

ПС: първоначално пробвах тази схема:



Но и тя не тръгна, понеже нямах 10 к резистори сложих 2х27 к и долу 10к тример.

След това промених схемата, така че да пасне на горната (с един тример, но при мен е 100 к, а не 50).

Транзисторът е BU508AF.

ПС2: в началото не съм сложил онези кондензатори, има само 1 uF "хартиен?" кондензатор.

[Петър]

Струват ми се малко вторичните намотки - ползвай отношение 100:1. Т.е. при 5 първични поне 500 вторични.
Също така отношението на дължината на PVC тръбата към нейния диаметър има значение - при D=75 мм - Lмин=450 mm ;  D=100 мм - Lмин=500 mm .....
Може и първичния проводник да е с малко сечение. Обикновено ползват медни тръби (ф6, ф8 ) или шина.
Мисля че електрониката не е толкова критична, освен при тези елементи, които си намерил да не може да се достигне нужната честота

П.С. Можеш да намалиш броя на първичните на 2-3 например......  Успех!

[mi68]

Схемата е фалшива и няма да тръгне поради липсата на кондензатор.При втората с-ма се използва паразитния капацитет но транзистора трябва да е с голямо усилване.Най-просто е да се използва класически бокинг-генератор с 3 бобини кото се навие допълнителна бобина с 10навивки и се сфазира и автоматично е в резонанс.С-ма с KD3055(2N3055) работи отлично пробвал съм я.За по-големи мощности е хубаво да се се използва противотактен блокинг-генератор.Хубаво е транзистора да е високочестотен над 3МХц транзитна честота.Ще публикуваме с-ми на теслови т-ри с лампи за около 500кВ.При електрическа мощност 40-50Вт се получава около 500кВ,това лесно се постига и с транзистори.Имам интересна с-ма на теслов т-р за 60кВ работна честота 500кХц  на лампи.Това с тразистори не може да се реплекира заради лошите честотни свойства.Въпроса какво се цели Максимална внезапност(амплитуда)или максимална вибрация(честота).

[getca]

Що да е фалшива схемата, колега mi68... Блокинг-а в схемата на електронното запалване работи без кондензатор. Честотата зависи от индуктивностите на намотките, които определят скоростта на нарастване на тока в колекторната верига. Транзисторът изключва, когато спадне Кус, така че се нарушава условието за ПОВ. Та транзистори с малки бети няма да станат или ще искат допълнителни вериги за управление. И още...биполярният транзистор се клати с ток и при колекторен ток 10а и нагоре ще му трябва як базов, защото бетата е само няколко единици. В тази насока дали не е по-добре управлението да е с токов траф...или Дарлингтон за облекчаване на базовата верига.
Другият начин е независимо възбуждане с генератор и яки драйвери.

Е, надявам се мисловният ми напън да е помогнал за ориентация в правилната посока. 

[mi68]

Забележките са правилни.Дарлинктоновата с-ма има средни честотни с-ва.В случая трябва мосет и потенциала на базата ще управлява блокинг-генератора.Важното да се постави правилно задачата за настройката на транзисторния теслов трансформатор,а имено амплитуда или честота.По отношение на честотата транзисторите са тегави при високи мощности.

[mzk]

Здравейте. Днес навих още малко кабел. Ето повече данни

Диаметър на тръбата - 2 см.
Дължина на намотката - 47 см. (1 навивка = ~ 1 мм), т.е. ~470 навивки.

Първична намотка:
Кабел: 1,5-2мм
Почти 4 навивки- навити под формата на палачинка. Най- вътрешната навивка е на около 2 см от вторичната (с цел избягване на пробиви)

Схемата е в прикачената картинка.

Разлики със схемата- транзисторът е BU508AF, не съм сигурен за онзи кондензатор в началото- 1 мФ - е 1000 мкф 100 волта (електролитен).

Все още чудото не върви.

[mzk]

Да, мерси за схемата. Опитвам се точно това да направя. Разликите са в тримера, транзистора и електролитния кондензатор.

Откакто писах предния пост промених нещата- вече навих цялата труба (1 метър) и предполагам има около 1000 навивки. За първична намерих по- дебел, многожилен проводник от заземяване- 4 врътки с възможност за още 1-2 ако се налага. Сега гледам кондензаторите в Комет. Има два варианта:
CE 4700uF 50V Fujicon    конд.ел. RA, 20%, -40~85°C, 22x40mm RM10   Fujicon 0.5993 USD
CE 10000uF 25V Fujicon конд.ел. RA, 20%, -40~85°C, 22x35mm RM10   Fujicon 0.5590 USD
Това са наличните.

[mzk]

Здравейте!

Сложих два кондензатора 4700 uF 50v паралелно, другото си е същото- кондензатор 220 nF 160v.

Бобината е 1 метър- около 1000 навивки.
Първичната е от дебел кабел за заземяване (многожилен), който е намотан (4 навивки) върху ПВЦ тръба и е поставен в началото на вторичната.

Пробвах с до 25 волта предполагам (гледам показанията на захранващия трансформатор- 20в променлив ток), след греца не съм мерил.

Остана транзистора. През 100кОм тримера измерих 0,6 волта на базата и се чудя дали не съм го изгорил. Търсих аналог на КТ819, но не намерих, ще пробвам скоро с бд139 например. Чудех се дали не мога и да сложа мосфет с драйвър, като евентуално сложа едно малко съпровитление на входа на драйвъра.

В общи линии това е за сега. Ааа да не забравя- пробвах и да разменя краищата на първичната, но не се получи.

ПС: аз гледах дали ще излезнат искри, не съм пробвал с поднасяне на неонова лампа към самата бобина. Така че ако е имало генерация на надлъжни вълни е възможно да не съм я засякъл просто. По- натам ще проверя пак, сега трябва да излизам.

[mi68]

За да тръгне с-мата направеи меко захранване т.е. с падаща х-ка като сложиш нажежаема лампа за 12В за 21Вт или 50Вт(експериментална се определя).Идеята е следната 4000мкф се зарежда от времеконстанта определена от съпротивлението на лампата и кондензатора и се разрежда през първичната намотка и т-ра.Напрежението се срива до 0 и транзистора се запушва.Напрежението се качва и транзистора пак се отпушва и постоянния ток става променлив и имаме високо напрежение(ВН).За получаване на индукция трябва заряд-разряд(при магнетизма е лесно защото при прекъсване на тока магнитното поле изчезва,а при електричното е задължителен разряд най-добре автоматичен може и принудителен но се усложняват схемите).Вторичната намотка е отворена и електронен ток тече само за електрическо разместване(индукция) по повърхноста на топчето и то се наелектрезира(ако е диелектрик нямаме електронен ток).Електричната индукция е Кулон/квадратен метър и при острие(малка площ)може да получим големи стойности на електрична индукция(разместване),пробив на въздуха и изтичане на електрони за това размера на топчето и материала е също настроеваем момент.(електричната индукция е плътност на заряда;а магнитната индукция е плътност на потока, Вебер/квадратен метър или Тесла за това силни магнити се държат под петрол(масло) защото йонизират въздуха и свети;става като на обикновен магнит се сложа остри конусни накрайници).Като прекъснем тока полето се движи много бързо,а електронния ток много бавно и навивките на вторичната намотка са серийни кондензатори ако имаме 1000 навивки и 100кВ м/у навивките имаме 100В,ако изкуствено забавим електронния ток чрез съпротивление(при ниски честоти) ще получим още по-ВН.Ако използваме бифилярна намотка ще заредим топчето но няма да се разреди за това е най-добри да се използда полупроводник.Тъй като нямам ще се използва дискретни полупроводникови диоди носрещно свъзани като 1н4007,заради съпротивлението ще се получи голямо дефазиране но пък омичното съпротивление от недостатък се явява предимство гони се гига и тераволтовата граница.  

[mzk]

Здравейте!

Ситуацията е следната, смених транзистора (BU508AF). Направих делител на напрежение и сложих 1кОм съпротивление (сега отгоре е 100 кОм тример и 1кОм съпротивление), между тях е базата.

Запоих сондите на мултицет между  базата и масата и сега наблюдавам какво е напрежението на базата. Навих тримера така, че напрежението да не е повече от 0,25 волта.

На входа на цялото нещо подавам до 15 волта. За сега системата не тръгва, размених краищата на първичната. В единия случай пробвах да докосна базата с отверката, но не тръгва.

Не съм сложил още лампи между кондензаторите и захранването.

Единственото, което ме притеснява в момента е, че като изключвам големия автотрансформатор, с който захранвам всичко, се получава един пик на напрежение. Последният път видях 2 волта на базата, но се надявам да не е възможно да изгори транзистора по този начин.

Разчитам на съветите ви,

поздрави!

[mi68]

Дразниш ме с фалшивата ти с-ма.Транзистора е с десни характеристики и нискоомен.Транристор в превод значи променлив резистор(съпротивление) и се управлява от базовият ток.С-мата липсва електронен ток(отворена верига) и имаме неотринен ток за него ни трябва високоомен товар.Трябва моп-транзистор но той има малко усилване и да тръгне е проблем.Ако се използва Дарлинктон или мосет имаме време закъснение и трудно тръгва(лоша честотна характеристика).Ако се ползва лампа,тя е с леви характеристики и се оправлява от напрежение(високоомна) и тръгва от раз.Още не съм се предал и ползвам тиристор и лампа 12В/21Вт за кола за да се получи трионообразен генератор и трансформатора да работи.Продължавам с експериментите и настройките.
П.П.Виж 4 с-ми на качер в магнетизъм превел съм статията.Вместо да проклинаш тъмнината запали един теслов трансформатор.Ако се направи извод от бобината и се включи в емитера се получава триточково с-ма с индуктивна обратна връзка тип Хартлей това е елегантен варянт за тръгване на с-мата с един транзистор,като варянт може да се включи в колектора и захранването се дава на извод от бобината.Тъй като е квадратична зависимоста то 3-4навивки са достатъчно(трябва експерименти) реостата го включи на свободния край на бобината,а другия към базата на транзистора, и паралелно на реостата сложи форсиращ кондензатор 33нФ,регулирай тока да отпушиш т-ра и приятни експерименти(с-мата е същата но + на захранването подаваш към извод от колекторната бобината и паралелно на реостата слагаш кондензатор 33нФ).За по-голяма мощност се използва противотактна с-ма с триточкова индуктивна обратна връзка(в с-ма на Тесла електромобил с-мата на ВН е такава).С-мата има предимство,че бобината може да е спирална(палачинкова),с-ма Майслер(с индуктивна обратна връзка) иска две бобини.

[GMG]

   mzk, не се отказвай !
При тази елементарна постановка са важни
само две неща:
 първо - правилното сфазиране на намотките
 второ - избор на подходящ транзистор
За първото...ако двете намотки са навивани в
една посока, значи началото на малката я свързваме със плюс,
а началото на високоволтовата към базата или гейта.
При мен се получава по-добре с BU406D, той има
защитен диод и съпротивление м/у база и емитер
(май беше около 40-50 ома).
Със IRF830 също работи, но задължително се запоява
R-1Мго м/у гейт и сорс.
Потенциометъра при мен е 470к. (графитен), и при всеки
запуск го регулирам....т.е. запускам схемата с въртене
на оста....и там, където загенерира, го връщам обратно
или го премахвам.
Това може да се подобри при щателна диагностика
и настройване на бобините в резонанс....
но, опитите говорят....

   Успех !!!

[mzk]

Здрасти GMG,

няколко основни проблема виждам в опита ми да направя теслова бобина с "качер".
1. Липса на елементарни познания в опластта на слаботоковата електротехника (транзистори, висок-нискоомни и т.н.).
2. Тесногледието ми от гл.т. ефекта.

В момента съм се ориентирал към теслова бобина с 1 транзистор и 2 резистора. Схемата може да се намеир на този адрес:

http://tacashi.tripod.com/elctrncs/ssstc/ssstc.htm

Смятам, че основен проблем при мен е (както ти и mi68 казвате) - подбора на транзистора.
Другият проблем е вторичната намотка. Смятам върху първичната намотка да добавя трета намотка, която ще служи именно за управление на транзистора, а краищата на вторичната ще поставя на малко разстояние и така те ще образуват искрище.

Поздрави, ще гледам скоро да има резултат

[getca]

mzk, какво очакваш от схема на класически блокинг-генератор и то с НЧ транзистор. За да бъде Тесла траф трябва да няма феромагнитна сърцевина и диаметъра на първичната да е минимум 3 пъти по-голям от вторичната. Само така в разрядите преобладава т.н. студено електричество или там каквото е...Досега няма репликирана подобна конструкция във форума, което е странно при толкова много приказки от някои колеги. В нета има тонове материали за реални конструкции и начини за изчисление параметрите на трафа, но явно е по-лесно да се филисовствува... Ами погледнете само в MATRIX-a, хората правят опити с различни намотки, електроника...после анализират що така, а не иначе и т.н.
Имам изпитана схема на подобен траф на лампи. Работи на около 500КХц, захранване 700в/75Вт. Ако има интерес ще я кача по-натам. Има чертежи и на механиката. Изходното напрежение е около 60кВ и прави разряди до 0.5-0.6м. Схемата е изключително проста, но дали могат да се намерят лампи не знам.
В крайна сметка първичната страна не е проблем да се клати от съвременна електроника, но с цената на усложняване на схемата и по-ниска надеждност може би.

Ето ви една съвременна конструкция...http://www.richieburnett.co.uk/sstate.html...но  човек без опит в импулсната техника няма да може да я подкара.

[Радeв]

Вчера и днес отново свързах старото Тесла трафче. Първо го пуснах през генератора с фиксирана честота но трудно се настройва. Беше ми останал един PNP транзистор. Ето схема на качера с PNP транзистор.